Хедър Салфидж – Безкрайни въпроси за водата

Posted on 04/10/2011

0


1798824344_77f0eca50e_o

На Л. Левчев

Измежду всички въпроси само вятъра чувам,

само острото му свистене, само мрака над масите,

само свещи, които се разгарят от вятъра,

аз усещам водата, щом я отпиваме след мъчителна жажда,

след мъчителна битка със заспали вулкани.

Аз копнея да утолим жаждата си с други неща,

щом човек е безсилен да утоли жаждата на човека.

След натрупаната горчилка жадно разумът пие на глътки.

Жадно пием живота, преди да си тръгнем, преди да забравим.

Жадно пием на глътки от далечното щастие, от покоя на битието.

Кой би ме накарал да забравя моретата?

Кой заличи думите и ми остави само тъмната жажда?

Кой запълни пространствата между залезите и изгревите

с дни без блясък роса, жадни следобеди, нощи без светлина за

сърцето?

Вървя по пътечките на моята жажда, за да стигна пределите на сърцето-

пустиня, до далечните раковини в кръвта ми по крайбрежната ивица на въображението.

Вътре в себе си виждам Другия да чертае моята сянка,

виждам Другия да забива нож в душата си, да крещи.

Търся дивите гълъби да превържат раната, от която тече аромат на утрини вместо кръв,

търся пърхане на криле да разпалят огъня на пожарите,

търся облаци да посеят облаци над главите ни.

Ще попитам: как вода есента не застига като нас?

Как преградите не я спират, както възпират нас?

Ще потърся същността на водата-

как с ръце до никое място не можем да стигнем,

без ръце водата достига до всички предели;

чуващи, не можем да чуем думите на водата

а нечуваща, тя се вслушва в копнежа ни.

Измежду всички въпроси чувам само ехото на водата

как се сипе в градините, после умира.

Чувам само гласа на моите рани.

Стрелям срещу водата, но кръвта руква от тялото ми.

* Хедър Салфидж е сирийски журналист, интелектуалец и преподавател в Центъра по източни езици и култури към СУ. Той е с кюрдски произход. Живее в България и работи в арабската редакция на БНР. Текстовете, които ще бъдат пуснати в блога ни, са с неговото изрично съгласие.