Четене, писане – ще ни удари някоя буква по главата… Я, малко парти!!!

Стана тя, каквато стана… На 25-и октомври се сбъдна една форумска мечта – партито, което лелеехме от толкова дълго време, най после се състоя! И то не беше просто парти – беше арабско ъндърграунд парти, бейби!!! И ако трябва да стана сериозна за момент, ще разкажа на любимия читател, че в онази звездна октомврийска вечер наистина се случи нещо велико. Опитахме се, и по моето скромно мнение сякаш успяхме, да покажем на нашите гости нещо различно. Арабската ъндърграунд култура… Едва ли много до този момент бяха подозирали за съществуването на този феномен. А той си заслужава… Арабските хип-хоп и R’n’B изпълнители не отстъпват на американските си колеги – не само по професионализма, но и по валидността на идеологията си. Защото, нека се замислим, ъндърграунд културата в същността си е култура на протеста – заражда се в Съединените щати в противовес на върлуващия по онова време расизъм. Въпросът за цвета на кожата в арабската лирика е заместен от наболели теми като окупацията, религиите, етническите конфликти, ограниченията… Но нека не се задълбаваме в мрачни размишления, а да се завърнем към огнените страсти под диско топката в клуб „Зенобия.” Тук е мястото да изкажем големите си благодарности към г-н Айман – собственика на клуба – който любезно ни осигури подходящата обстановка, за да осъществим мечтаното парти. Името на палмирската кралица краси входа на едно уютно столично заведение в ориенталски стил – изключително подходящо местенце за вихъра на арабските ритми. А онази вечер беше направо ураган!… Наред с тежкия хип-хоп бийт се завъртяха и едно – две (да не кажем три – четири) арабски хора, които вдъхват неописуемо настроение на всяко парти. Изключително много благодарим и на нашия приятел Люай Алхусейн – председателя на Съюза на сирийските студенти – който за пореден път ни помогна със завидните си организационни умения за осъществяването на инициативата.  Постарахме се да подберем букет от най-добрите арабски хип-хоп и R’n’B изпълнители, сред които бяха: Qusai (Саудитска Арабия), Ramallah Underground (Палестина), Massari (Ливан), DAM (Палестина), K’Maro (Ливан), Outlandish и много, много други. Да, не се лъжете, чували сте имената на много от тях – те са световно известни изпълнители. За тези, с които не сте имали удоволствието да се сблъскате до сега, обещаваме да пуснем серия от статии в блога през следващите седмици.

И така, онази прекрасна вечер преливаше от емоции, танци и весели наздравици… чак не ми се искаше да свършва… На тези, които не успяха да дойдат, а и на тези, които дойдоха и им хареса, обещаваме, че ще направим още едно такова парти, и после още едно, и още едно… Стига ни само да ви носим усмивки и добро настроение.

Оказа се, че опознаването на арабската култура можело да бъде и голям КУПОН!!!

Снимки от събитието може да намерите в групата на форума във Facebook: Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш“ . Големи благодарности на Росен Илиев за чудесните снимки, които ни направи!

 

Ана Минчева

Една първа стъпка…

Имам щастието да публикувам статия, която написа моя ученичка. Това е една от първите ми награди, които получавам в това училище…да мога да провокирам ученик да пише… Надявам се, че ще стане традиция и тук все по-често ще четем публикации на толкова млади хора!!

Алевтина Плочева

АЗ И АРАБСКИЯТ СВЯТ

Първо искам да се извиня за всичко, което ще кажа, за това че няма да използвам сладникави изрази от сорта на : „Ние всички обичаме арабсите страни и култура…” и т.н., защото ако изрека такова нещо, то с пълното си  право всички вие можете да ме наречете „лицемерна лъжкиня”!
А защо ли?! Впрочем когато един българин чуе  „арабски свят”, то той си представя арабки с големи черни очи, кръшни танци и хареми. Както повечето, така и ние!  Много хора дори казват „Арабия”, а ние с вас знаем, че такава държава не съществува! И така, когато изляза на улицата и ме попитат какво уча и аз им отговоря арабски език и култура, получавам иронична усмивка и думите „Па за к’во ти е т’ва?!”. Ето така стоят нещата , никой не вижда смисъл да се занимаваме с арабски език! Та той не би ни послужил за нищо! Някои от нас учат с арабски  само и единствено, защото тук са ги приели. А това е жалко! Има безкрайно голям кръгозор, но за да се мотивира един ученик, трябва много!
Но нека поговорим за мен. Вече година и няколко месеца съм в арабската паралелка на 18-то СОУ и какво знам аз за арабския свят?! Почти нищо! Защото колкото и да знам, то то е било от интернет и ако съм прочела десет процента истина, то е имало едни деведесет процента измислица! Сядам си аз и решавам, че искам да отида в някоя арабска държава, след като завърша, и когато вече се смята, че би трябвало да съм научила езика. Мисля, мисля и изведнъж се сещам, че след три години вече едва ли ще ми е до това. Не ме разбирайте погрешно! Искам да говоря арабски, искам да се занимавам с този вид култура, но след толкова време всички ние може би вече ще сме тръгнали по съвсем друг път, защото никой не би се посветил на нас и да ни заинтригува до такава степен, че да продължим. Може би някой би казал; „Какво ме занимава тая, тя и съучениците и са тук, защото им е бил малък бала, пък и чисто и просто ги мързи да учат.”, и впрочем до известна степен ще бъде прав! Но извинете, ако едно нещо ти е интересно, ще те домързи ли да го праиш!? Колко хора се чувстват живи и пълни с енергия в три през нощта, защото правят нещо което им харесва. Ето това ни трябва на нас, трябва ни начин, по който да пожелаем  да  си пуснем  арабски ритъм, когато ни се слуша музика, да прочетем Кейс или Антара ибн Шадад, когато ни се чете и то не от задължение, не за оценка, а защото на самите нас ни е интересно!
Ако се замислите ще разберете, че Арабският свят не е само хареми и кючеци, всъщност става въпрос за един много по-развит от нашия свят! Арабите в сравнение с нас държат на религията и обичаите си, държат на културата си и на себе си-те са горди хора, горди за същността си- не бъркайте думата, която използвам с високомерие! Те знаят религиозните си закони и почти  всички (не казвам всички, тъй като би било лъжа!)  ги спазват. Рамадана-така нареченият им месец за пости в Исляма, означава един месец без прекъсване (освен по здравословни причини) да не се консумира АБСОЛЮТНО нищо от изгрев до залез слънце.  Е, кажете ми колко българи спазват нашите си задължения към Бога, макар и пъти по-леки?!
Преди около месец баща ми ми разказа за едно българско семейство, което изгонило бащата на съпруга в семейството да живее сам в… кучешка колиба! Не, това не е българска народна приказка! Това е реалността!!! Ето заради това уважавам и се възхищавам на арабите! Защото дори, когато родителите им грешат в нещо те си премълчават. Тези хора държат на тези, които са им дали живот, а доколкото съм видяла от съученици и приятели… при нас много рядко се случва такова нещо!
Новоучащ  я. Обаче има и нещо друго, това не е кубче рубик, което в началото ще ти бъде трудно, а по-късно ще нареждаш с лекота! Арабският език е един океан! Да се опиташ да научиш всичко е все едно да се опиташ да изпиеш океана!

Петя

Скуошът-един египетски специалитет:)

Скуошът е не особено популярна игра, поне за нашите географски ширини. Доскоро си мислех, че той е чисто и просто един от възможните начини човек да „изпусне парата” след тежък ден. След като прочетох някои неща за този интересен спорт смятам,че зад него се крият голяма доза тактика, съобразителност и бързи реакции.

Скуошът (на английски: squash, мачкам) се играе в затворено помещение с ракета и мека топка от двама или четирима играчи.Използват не само страничните четири стени, но и подът. Целта е топката да се прати към предната стена – директно или чрез рикошет в останалите стени. След отскачането й от предната повърхност играчите имат право да я ударят, преди да е тупнала или най-много след едно докосване на пода. Разиграването продължава, докато някой сбърка или докато съдията отсъди препречване.В скуоша състезателите са длъжни да се дръпнат веднага след отиграване на топката, за да оставят максимално място за удар на съперника.
В противен случай им се отсъжда грешка. При движението си към предната стена топката не трябва да докосва пода или която и да е част от тялото или дрехите на играещия. Тя трябва да остане в очертанията на игрището след отскачането си.

Стените трябва да са бели или много светли. Задната е от плексиглас, за да може публиката да наблюдава. Особеност е т. нар. „тин” на предната стена. Това е ивица от шперплат или с метална обковка, висока 48 см и минаваща напряко през стената. Тин-ът завършва в горната си част с дървена летва, боядисана в червено и известна като „дъската“. Именно над нея трябва да са всички удари в скуоша. На предната стена има и още една ограничителна линия. Тя се нарича „кат” и е на височина 1,83 м. Задължително е при сервис топката да попадне над кат-линията – удар под или върху нея се смята за грешка.

Един мач се състои най-много от 5 гейма. Играчът, който пръв набере 15 точки, печели гейма, като всяка грешка е точка. Ако се достигне до резултат 14:14 за първи път, посрещачът в този момент може да избере един от двата варианта – до 15 или до 17 . В първия случай се играе само до още една точка. Kойто я спечели, печели гейма. При втория вариант се играе до 3 точки.

И така…Дотук с общата информация, сега по същество. Арабите като цяло не се славят със сериозни традиции в областта на спорта, но това не важи за скуоша, където Египет има значими постижения още от трийсетте години на XXв. Достатъчно красноречив е фактът, че сред първите 100 в световната ранглиста намират място и 13 представители на тази страна. С най-добро класиране към момента могат да се похвалят Амр Шабана, Карим Даруиш и Рами Ашур.
Амр Шабана е роден в Кайро на 20 юли 1979г.Той печели световните първенства през 2003, 2005 и 2007г.Амр става световен N 1 през април 2006г. Големия си пробив прави преди шест години. От девета позиция Шабана атакува световната титла в Пакистан и успява да я спечели. На финала в петсетов трилър побеждава представителя на Франция Тиери Линку.От този момент успехите идват един след друг. Последният от тях е с дата 7 ноември 2009 г.когато печели четвъртата си световна титла на първенството в Кувейт. Най-силният коз на „принца на Кайро” е играта му с лява ръка.
Друг силен играч от Египет е Карим Даруиш. Миналата година губи на финала на световното първенство в Манчестър от сънародника си Рами Ашур. В началото на тази година Даруиш достига първо място в ранглистата и така прекратява хегемонията на Амр Шабана.
Рами Ашур е представител на младата генерация в скуоша. Той е роден на 30 септември 1987г. в Кайро. През 2004г. печели световното първенство за младежи и става най-младият носител на титлата в историята на турнира. Рами достига до първата си титла при мъжете преди две години.По-късно побеждава и в супер сериите, турнир в който участват осемте най-добри състезатели в ранглистата. През 2008г. печели първата си световна титла след блестяша четирисетова победа срещу Карим Даруиш.

Карим Даруиш

Амр Шабана

Рами Ашур

Преди месец тримата достигат първото място на световното отборно първенство в Дания,надделявайки над силния отбор на Франция.

Весела Георгиева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

18 СОУ и новата надежда за паралелките с преподаване на арабски език

 

От два месеца преподавам арабски език в 18  СОУ  “Уилям Гладстон”.  Сблъсъкът ми с толкова млади хора първоначално ми донесе доста напрежение, защото все пак това е и първата ми сериозна работа. В качеството си на студент отидох с широко отворено сърце при тези тийнейджъри, за да мога да им предам максимално от наученото за моите скромни 22 години. Първият ми ден в училището и срещата с девети клас сринаха моите представи за учителстването. Този ден ми показа, че съвременната младеж не се притеснява да общува и да задава въпроси от всякакъв тип- понякога детски, понякога притеснителни, понякога много провокативни. Особено неловко се почувствах след въпроса на двайстата минута от часа “Госпожице, защо треперите?”. Тогава разбрах, че, за да общуваш с толкова млади хора, ти винаги трябва да си уверен в себе си. Забавно беше и когато ме излъгаха, че часът е свършил и аз като една млада госпожица, която самата преди три години е излязла от гимназия, ги пуснах в междучасие двайсет минути по-рано. Малката ни разлика в годините си има предимства и недостатъци. Като по-близък по душевност до тях младеж, ми се доверяват за доста неща. В много отношения си приличаме- слушаме еднаква музика, гледаме едни и същи филми, обличаме се еднакво, сърфираме в едни и същи сайтове…говорим на един език. И някак си неусетно те ме придърпаха към своите проблеми и започнаха да се разкриват пред мен. Някой ми беше казал, че една от причините преподавателите по арабски да не се задържат в това училище била, защото децата са отрицателно настроени и дори обиждат учителите си. Не вярвам на това! Децата са много положителни, отворени и комуникативни! Комуникацията с тях е много важна, предимството на фейсбук например, е че в този сайт почти всички мои ученици имат профили, а това ми дава възможност максимално много да се възползвам от съвременните начини за комуникация- дават се задачки онлайн, домашни работи и се обсъждат бъдещи проекти, обменя се музика, пращат се статии и снимки за допълнителен интерес. Това са неща, за които времето в училище не е достатъчно, но всъщност са нещото, което предизвиква най-голямо любопитство. Те имат нужда да бъдат запалени и насочени, да се занимават с интересни и забавни неща. Неща, от които е лишено съвремнното училище. Сега си спомням, колко много ми се спеше по време на часовете в гимназията, как трябваше да губя по 11 часа на седмица в безполезно решаване на задачи, от които нищо не разбирах, защото бях спряла да уча вкъщи и бях изтървала нишката на математиката завинаги. Как трябваше да тъпея в часовете по физика, от която също нищо не разбирах и колко се ядосвах, че литературата ни се преподава по този ужасен начин, който се състоеше в “диктувам ви тази лекция, другия път ще изпитвам на нея”, че за 5 години не бяхме изтълкували нито един ред на стихотворение и постоянно ни се натякваше “вие не сте на моето ниво”. Какво да кажа за английския, а за билогоията на английски…Сега виждам проблемите в училще от двете страни. Проблеми, които за съжаление трябва да се решават от самите учители. Не бих казала, че аз като учител все още съм успяла да се справя с тези проблеми. Едно от първите постижения в моя десети клас, е че ги накарах да не си пускат телефоните в час, да не играят белот, а да пишат. Ясно е, че не си поглеждат тетрадките вкъщи, дори и преди изпитване. В съвремнния ученик е развита безкрайна апатия към двойките. Те знаят, че учителят няма да им остави 2 за срока, защото така ще е по-трудно за самия него. Разбира се, много от тях са старателини и искат да научат арабски език. Но съвременната система не може да покаже на всеки ученик как да учи, тя и не иска. Всеки от тях е различен и всеки е можещ в различни насоки. Това не отчита системата днес, като че ли все още е останало това комунистическото “всички са равни”, не са равни и това е проблемът, не са безлични, а много шарени. Тази система е претоварена и тромава и не дава поле за индивидулно творчество и изява. В момента училището за учениците е по-скоро бреме, отколкото място за просвета.
Първият ни общ проект с тях беше посрещането в училище на Негово превъзходителство посланика на Сирийска арабска република Салах Сукар. Децата не можеха да повярват, че при тях може да дойде посланик. Мислеха, че посланици могат да идват само при японските паралелки. Веднага се ентусиазираха и много от тях поискаха да участват и ме засипаха с огромно количество предложения. Много бяха сладки, защото се почувстваха значими и полезни. Показах на някои от тях как се пише сценарий за една поетична вечер, с други работихме стихотворения, трети украсяваха залата, четвърти снимаха с камера. Всички се отнесоха безкрайно отговорно към индивидуалните си задачи. Много от тях дойдоха в залата три часа преди започването на вечерта, само да погледат и да се наслаждават на обстановката. Новината, която ги зарадва най-много, беше съобщена от директора на училището г-жа Величка Стойчева- договореност с НБУ за прием на учениците от арабските паралелки без изпит в специалността “Арабистика” направо във втори курс.
Това беше нашата първа стъпка към по-доброто бъдеще на арабските паралелки, които в момента се чувстват забравени от Бога, учат в стерилна среда, без всякакъв спомен за арабската култура, учат просто някакви букви (факт, който в момента променяме и правим планове за украсяване и ремонт на стаите). За това първата задача, която поставих пред себе си е да им покажа това, което е интересно за мен и това, което ме провокира да поискам да науча езика и някак си неусетно ме засмука в дълбините на познанието за арабите и тяхната култура, това, което ме накара да се почувствам значима и полезна.
Искам много да благодаря на колегите си от форума, които подеха тази кауза заедно с мен и се чувстват съпричастни с повдигането на престижа на арабските паралелки и извеждането им на отлично ниво. Мисля, че първите стъпки са направени и ако вървим с тези темпове, съвсем скоро задачата ни ще бъде изпълнена.

Алевтина Плочева

Съвременна палестинска поезия

Позволявам си да публикувам тук няколко кратки стихотворения на Аниса Даруиш, преведени от Мая Ценова. Правя го, защото тази поезия ме вдъхновява в последните няколко дни и знам, че  е почти недостъпна за българския читател, но е толкова близка до него…

БОЖА РАБОТА

и впустош мислите си аз да посадя-

любов ще изкласи.

ОБИЧАМ КОГАТО СПИ-

защото сигурна съм, че сънува мен.

СЪВРЕМЕННОСТ

Ти си, който населяваш моето сърце; гостоприемно

те посрещат  всичките жени,

но ти живееш само в мен.

Тези стихове са включени в стихосбирката „На среща със сбогуването“, която е подбор на стихове от съвременните палестински поети, преведени от арабски на български език от МАя Ценова и Азиз Шакир-Таш.

Алевтина Плочева