В рамките на фестивала „Цветята на Корана” ще бъде представен филмът на Аманда Бърел „Истории от Бейоглу”. Бърел е водещ журналист в „Ал Джазира”, в момента работи в турския клон на телевизионния канал. Завършила е история в университета в Кеймбридж. До 2003-та отразява събитията в Близкия Изток за Би Би Си, работи в две от най-гледаните предавания на канала

Дни преди премиерата на „Истории от Бейоглу” в София, Аманда Бърел остави за час поредния репортаж за „Ал Джазира” и отговори на въпросите на „Позор”.

Какво е да си чужденец в Истанбул?

Истанбул е град с богато наследство, изградено върху изобилието на различни общности, култури, етноси и религии,  превърнали го от векове в свой роден дом. Трудно мога да се почувствам като чужденец тук и всъщност, за мен това е място, където се чувствам като у дома. Турците по природа са много гостоприемни, приветливи хора и е трудно да не се чувстваш добре дошъл и да не създадеш приятелства. Сега говоря добре турски, а това ми отваря врати и ми помага да се почувствам част от града. В същото време, усещането и духът на града са много по-различни от родния ми град – Лондон, често се сблъсквам с нови неща и се наслаждавам на усещането, което получавам от откриването им.

Какво ви доведе за първи път в Истанбул?

За първи път дойдох в Истанбул преди 15 години на евтина и приятна почивка в последната минута  с един приятел. Бяхме го планирали предварително до известна степен – достъпно е, времето е прекрасно, можеш лесно да съчетаеш посещение на исторически паметници с излежаване по плажовете. Освен това Турция беше първата мюсюлманска страна, в която отидох в момент, когато започвах да се интересувам от исляма. Не бях подготвена за огромното въздействие, което той щеше да окаже върху мен -  буквално се влюбих в  него.

Как подбрахте хората, през чийто поглед да представите живота в Бейоглу?

Намирането на подходящите хората, които да се включват във филма, беше един от ключовите въпроси, с които се сблъсках, защото нямах реална история, която да проследя, нямаше основно събитие или сюжетна линия. Исках да направя филм, който отразява разнообразието и колорита, които може да се открие в Бейоглу, навлизайки в живота на различни художници от квартала. Попитах човека, който се занимава с проучванията и асистент-продуцента, които работеха с мен върху по-задълбочено проучване на възможните персонажи и тогава се запознах с доста от хората лично, преди да ги пресея в селекцията. Търсех хора, които не само са сладкодумни и интересни, но и са част от богатството на живота в Бейоглу, чиито животи са всяка едно малко парче от по-голямата история на квартала. Така аз бях наясно, че искам да намеря някой, който може да хвърли светлина върху славните дни на Бейоглу  през 50-те години на миналия век. Когато един приятел ми каза за Хабиб, ми прозвуча така, сякаш той ще свърши работа. Когато го срещнах, веднага разбрах, че е бил прав. Аз винаги мисля задълбочено и рационално, за това кое е правилно за филма, но вътрешният инстинкт е от ключово значение.

Лесно ли беше да убедите всеки един от тях да застане пред камерата?

Беше лесно да убедя хората да кажат “Да” да се снимат, но да ги убедя да се снимат толкова време, колкото ми беше необходимо на мен, беше много по-трудно. Изследователските документални филми са голяма рядкост в Турция. Хората очакват от мен да направя просто интервю с тях и с това да се приключи. Но моята цел беше да съживя района, като се запозная с  героите на филма и затова исках да ги заснема в по-личен план в продължение на няколко дни. В крайна сметка, повечето хора бяха щастливи да ги снимат по-дълго време и се радваха на снимачния процес.

Споделете за някое интересно място в Бейолу, което остава далеч от погледите на любопитните туристи.

Бейоглу е пълен с очарователни места и продължавам дори да откривам нови. Рибният пазар до моста Галата е едно от любимите ми места, където можете да хапнете прясна риба и да гледате залеза над хоризонта на Истанбул, както и танцуващите светлини във водата през нощта. Кафе „Бабел” на улица „Турнаджъбашъ” е едно от местата в града, където те приветстват най-топло, заедно с вкусна храна от Антакия и разнообразна музика. „Хамам ага” е малка турска баня, в която се чувстваш все едно притежаваш свой собствен хамам, защото обикновено, когато отидеш там тя е празна. И Кримската църква е един оазис в пустите задни улички, а градина й е дом на различни видове птици.

Пътувате по света и снимате филми. Била сте в Индия, Бангладеш, Непал, Бутан, Йемен, Мароко, Зимбабве…  Разкажете за някои любопитни случки по време на пътешествията ви.

Имам голям късмет, че съм ходила на толкова много прекрасни места и имам толкова много случки от пътуванията из тях. Не съм сигурна откъде да започна. Няма да забравя Коледата на 2008 г., когато правех филм за изборите в Бангладеш за Би Би Си. На Бъдни вечер операторът падна в мръсна канавка до коленете, в бедняшкия квартал в който снимахме. Прекарахме Коледа на една сватба, с танци  по покривите на Бангладеш. На следващия ден изнесох реч на урду на предизборен митинг пред 500 души. На сцената ме качи един политик, когото бях снимала в мой материал. Подозирам, че той беше се пробвал да ме използва като стръв за изборите. Появяването ми там беше причина за заглавия по местните вестници на следващия ден, но за щастие това не повлия върху резултата от гласуването.

Над какво работите в момента?

Сега правя нещо, което въпреки, че е свързано с документалните филми, е много по-различно от това, което правя обикновено. Ръководя вътрешния документален отдел  на новия канал „Ал Джазира” за Турция. Ще бъда изпълнителен продуцент на филмите на други хора, ще ръководя и ще организирам отдела. Също така продуцирам, режисирам и представям поредица от кратки репортажи за екологичните решения, наречени „Earthrise“ за англоезичния канал на „Ал Джазира“.

„Цветята на Корана” се организира от „Позор” със съдействието на Културното представителство към Посолството на ИР Иран, Посолството на Република Турция, Посолството на Палестина, Френския културен институт, Посолството на Кралство Мароко.

* Интервюто е предоставено на Форум за арабска култура от „Позор“. Прожекцията на филма е на 25-ти януари (сряда) от 19.00ч. в Дома на киното.

Сцена от филма "Мирал"

Филмът преплита три истории, които се случват в сърцето на Техеран. В първата младо семейство има проблем и съпругата иска да сподели за това, но мъжът й е твърдо против, защото се опасява, че ще загуби работата си. Единственото развлечение на възрастната двойка от втората история е телевизорът им, но един ден и той се поврежда. И тогава те са изправят пред дилемата дали да отворят вратата на техника, дошъл да поправи телевизора или да не рискуват да допуснат непознат в дома си. В третата история портфейлът на млад духовник е откраднат и той е решен на всичко, за да си го вземе обратно от крадеца. По комичен начин Мохсен Абдулвахаб представя един проницателен поглед върху ежедневието на хората в Техеран.

Един от основните акценти в програмата на фестивала тази година е последният филм на номинирания за „Оскар” Джулиан Шнабел „Мирал”, отличен с две награди на фестивала във Венеция. Режисьорът на „Преди да падне нощта” и „Скафандърът и пеперудата” представя историята на Хинд Хусейни, създала сиропиталище в Йерусалим през 1948-ма. Сред децата е и Мирал, която  губи майка си при израело-палестинския конфликт. По-късно Мирал е назначена да преподава в бежански лагер, където се влюбва в Хани – политически активен младеж, който ще промени живота й. В ролята на Хинд Хусейни е звездата на близкоизточното кино Хиам Аббас. Партнират й Фрейда Пинто, Уилям Дефо, Ванеса Редгрейв и Ясмин Ал-Масри.

Отличеният с наградата за най-добър филм на фестивала в Кайро „В очакване на Пазолини” ще разсмее и българските зрители. През 60-те години продавачът на сателитни чинии Тами е участвал като статист във филма на Пазолини „Едип цар”, заснет във филмовото студио в град Уарзазате, Мароко. 40 години по-късно в студиото отново пристига италиански екип и Тами вдига целия град на крак, защото е убеден, че отново ще види своя приятел Пазолини. Докато местни очакват с трепет италианците, комичните ситуации се редуват една след друга.

„Цветята на Корана” се организира от „Позор” със съдействието на Културното представителство към Посолството на ИР Иран, Посолството на Република Турция, Посолството на Палестина, Френски институт, Посолството на Кралство Мароко

Партньори на фестивала:

Една седмица в София, За хората, Cinefish, INews, Operation kino, Prozekcia, Free Sofia Tour, Sofia Live, Stand.bg, Другото кино, издателство „Интенс”

След като прегледахме някои преведени арабски клипове във Vbox7 решихме, че е редно да ви предупредим, че повече от 90% от клиповете са с грешен превод, а в половината от тях преводът дори няма общо с текста. Един от преводачите реши да попита един от качващите преведени песни защо превежда така и отговорът му беше:

„Не знам арабски, така го чувствам текста!“

Ето пример за една преведена песен на Амър Диаб, която и ние сме превели. Няма голяма разлика, но преводачът е добавил от себе си неща, които фактически не съществуват. Друг пример – в песен се пее: „Мрази ме и не се върни“, а преводачът е написал: „Обичам те до болка!“

След малко проучване из Интернет станаха ясни и други неща. Например, че се копират песните и преводите от нашата страница, и се качват във Vbox7. Не се чудете, ако откриете някоя песен, преведена от Косай Алхюсеин или Алекс Омари да стои във Vbox7 – просто е взета от страницата и качена там. Ние НЕ качваме във Vbox7. Единственото друго място за преводите от страницата е Youtube каналът ни.

Разберете ни – няма проблем да се превеждат песни, но нека да е правилно. Нека да се предава възможно най-точно текстът на песента. Арабският език не е лесен. Изисква се познание и често се получават грешки. Нашата работа, на Форум за арабска култура, е да предоставяме възможно най-добри преводи на арабски песни чрез страницата, която пуснахме във Facebook и Youtube канала. Надяваме се да го правим успешно.

Лекцията на Н. Пр. д-р Ахмед Ал МАДБУХ ще постави началото на поредица от срещи с дипломати, историци, експерти, специалисти по въпросите на Арабския свят. Процесите, протичащи в тази част от света, ще бъдат обект на анализи и дискусия в контекста на тяхното историческо развитие и съвременна динамика.

Лекцията ще се проведе на арабски език. Осигурен е превод на български език.

Очаквайте през новата година следващите срещи, посветени на събитията в арабските страни.

Заповядайте!

Предлагаме на вашето внимание кратка биографична справка за Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух:

Роден е на 15 ноември 1966 г. в Ливан

Завършва Ливанския университет в Бейрут със степен бакалавър по политически науки.

Магистър по обща медицина от Медицинския университет в Ростов на Дон.

През 2008 г. завършва дипломатически курс в Московската дипломатическа академия.

Член е на Организацията за освобождение на Палестина от 1984 г. Секретар на Демократичната организация на палестинската младеж (1986–1990). Представител на Демократичния фронт за освобождение на Палестина в Руската федерация (1999–2008).

Като извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина в Република България връчва акредитивните си писма на президента Георги Първанов на 21 януари 2009 г.

Превод: Весела Георгиева

Спорът започнал, когато Камъкът установил, че желае да бъде смятан за всемогъщ. Той странствал из пустинята и разгласявал на земните творения:

- В пустинята не открих по-дълговечна стихия от себе си. Ако желаете, оставете завета си, за да го предам на идните поколения. Напишете тайните си върху мен. Никой друг в пустинята не ги опазва по-добре. По пътя си не открих стихия, която да ме превъзхожда по сила и дълголетие. Южнякът  чул този призив и го отнесъл на Времето. Старикът се разгневил и повикал Камъка:

- Разбрах, дръзваш да твърдиш, че  имаш пръст във вечността. Знай, че  с нея само аз се разпореждам. Аз съм този, който няма начало,  няма да има и край. Твори, но не е сътворен. Ражда, но не е роден. Прави, но не е направен. Създава, но не е създаден. Предизвиква, но нищо не го предизвиква. Безсмъртен е,  а всичко друго върви към гибел. Камъкът възразил:

- Дори и аз?

- Дори и ти!- отвърнало Времето с твърдостта, присъща на безсмъртните.

Камъкът се учудил, отговорът дори го изумил.  Продължил надменно:

- Странно нещо чувам… В пустинята не намерих нито една стихия, която да ме превъзхожда по всемогъщество и твърдост.

 - Kакво високомерие! Ами Водата?!

 - Водата ли?

- Kакво високомерие! Ами Огънят?!

Почудата на Камъка се засилила, удвоили се тщеславието и гордостта му. Той се обърнал към Мъдреца с думите:

- Не съм се съмнявал дори за ден в твоята мъдрост, но това, което твърдиш  днес, ме изумява, приятелю Време. Да не би да смяташ, че покорната, податлива, неустойчива Вода би могла да ме превъзхожда по сила?

- Точно така! Течната й природа, спокойствието и неустойчивостта, които смяташ за слабост, са предпоставка за  нейната сила.- казал противникът с увереността на мъдрец.

- Странно!

- Аз пък се учудвам само на високомерието на някой, който претендира за всемогъщество в присъствието на Времето.

Камъкът пренебрегнал предупреждението и заговорил за Oгъня:

- А Oгънят? Признавам, че езикът му е ненаситен като на змия, но това оръжие не може да  унищожи крепкостта на Камъка.

- Напротив, разбива го на прах, както прави и противоположността му Водата.

Гордият Камък не се сдържал и се изсмял толкова гръмко, че ехото отекнало в пустинята. После продължил:

 - Какво друго притежаваш, за да ме погубиш?

 - Имам  слънчевите лъчи.- казало Времето с убедеността на дълголетниците.

 - Слънцето?

Отново се изсмял предизвикателно  и неприятно, като добавил:

- Та то свети над главата ми от толкова време,  че паметта ми е безсилна да си спомни откога. Без да повлияе на силите ми.

- Повлияло е на силата на разума ти. Нима не призна преди малко за слабата си памет?!

- Ха-ха-ха… Тя е признак на безсмъртие. Безсмъртният достига възраст, в която не може да си спомни кога се е родил.

Мъдрецът го прекъснал:

- Има и един демон на всички стихии в пустинята. Ако не беше той, пустинята нямаше да се превърне в пустиня: Вятърът!

- Вятърът ли?

- Моят пратеник, когото наричат Южняка. Той има особена дарба. Действа по моя воля, с моя помощ, подчинява ми се. Няма кой да го надвие.  Ще участваш ли открито в спора, ще приемеш ли предизвикателството?

След като прекъснал неприятния си смях, Камъкът от планината заявил:

- Приемам. Защо да не приема, щом не съм видял в пустинята стихия нито по-твърда, нито по-всемогъща  от мен самия? Не мога да отдам голямо значение на скритите стихии, без да бъда обвинен в малодушие.

Времето променило астрономическата мерна единица. То започнало войната с Водата на своя страна. Неизвестната тайнствена течност премахнала грапавостта на възгорделия се Камък. Затъпила ръбовете, зъбите и ноктите му, лишила го от оръжия и „крайници”. И той станал гладък. Само с помощта на Времето. После пустинята се разтресла. От недрата й изригнал вулкан. Гордият в началото Камък се превърнал в горящ къс. Преминал в друго състояние. След като изстинал, станал на въглен. Вътрешно камъкът се разпадал, но външно запазил целостта си. Дошъл редът на Слънцето.  Насочило към него един вечен лъч, който заело от Ада. Камъкът продължил да се огъва и оплаква, но мъченията не престанали.

На последния четвърти етап дошъл Южнякът. Повял отдалече, бушувал ден и нощ, толкова дълго, че можело да се измери само с астрономическата единица. По време на   нападението не преставал да удря Камъка в лицето с жестоки песъчинки, докато накрая той се разтрошил и рухнал. Твърдостта се стопила. Всемогъществото се разбило.

Времето се обърнало към прашинките:

- Казах ти, че твърдоглавието не e доказателство за храброст. Какво мислиш, горделивецо?

 Парченцата камък, изчезващи сред частиците прах, губещи се в  лабиринта на нищото, отговорили:

 - Убедих се, че колкото по-скрита и по-малка е една стихия, толкова по-силна и могъща е тя!

Казабланка, 02.03.1991 

]]> http://arabculture.wordpress.com/2011/12/09/%d0%b8%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%b8%d0%bc-%d0%b0%d0%bb-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8/feed/ 0 stone_sand arabculture stone_sand http://arabculture.wordpress.com/2011/12/02/%d0%be%d1%82%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d0%b8%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%b8%d0%bc-%d0%b0%d0%bb-%d0%ba/ http://arabculture.wordpress.com/2011/12/02/%d0%be%d1%82%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d0%b8%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%b8%d0%bc-%d0%b0%d0%bb-%d0%ba/#comments Fri, 02 Dec 2011 12:38:49 +0000 Forum for Arab Culture http://arabculture.wordpress.com/?p=1183 ]]> Приятели, преди час получихме съобщение от г-н Ибрахим ал-Кони за проблеми със здравословното му състояние, което и заради възрастта му ще му е трудно и трябва да прекъснем събитието.

Ще пуснем в блога си все пак негови думи, интервю, а и разкази, които смятаме за силни.

Приемете, моля, извиненията от нас и г-н ал-Кони.