След дълга доза мълчание, ще ви споделя малко за работното ми място в Йордания. Започнах работа като доброволец в Детския музей, една от малкото подобни институции в района на Близкия изток. Това за мен е една уникална възможност да усетя Йордания през детските очи, да се науча да говоря детски арабски, а и в крайна сметка покрай тях да понауча разни интересни неща : ) ..като например, факта, че йорданските брегове на Мъртво море, всяка година се преместват с по 0.5 см. на север.. : )

Ето първо малко история.

Тази уникална институция е създадена през Май 2007г., като част от желанието на Н.В. Кралица Рания да подпомогне обучението и развитието на йорданските деца. Както знаете в Йордания живеят деца от различен произход, йордански, палестински, иракски, американски и много много други. Една от целите на музея е да се опита дa послужи като място, което да спомогне когнитивното, социалното, емоционалното, културното, творческото, естетическото и гражданското развитие на децата, без значение от социалния им статус или произход.

Като използва естественото детско любопитство, музеят се опитва да засили желанието на децата да научат повече за света около тях по извънкласен, неформален и интерактивен начин. Всичко това става чрез повече от 150 експозиции и съоръжения, сцена, работилници, лаборатория, библиотека. Например има супермаркет, където влизаш, взимаш си количка, пазаруваш, после плащаш на касата, с парите, които си изтеглил от банкомата на близката банка. Тя пък се намира до полицейското управление, където разпознаваш отпечатъци, крадеш от банката, но влизаш в затвора. Друга част на музея запознава децата с човешкото тяло, устройството, различните кости, обоняния, чувства. Можеш да се облечеш като лекар и да прегледждаш пациент, или да гледаш рентгенови снимки. Друга част представя различните животни, как се дои крава, откъде идва преждата. Можеш да работиш на строителната площадка, като вдигаш с кран разни неща, или пък да търсиш старинни предмети като археолог, да караш самолет или да бъдеш тв репортер. Да отпечаташ собствен вестник и да оправяш кола, да видиш как един балон, се надува с топъл въздух и излита, или си представиш че самият ти летиш. Да се състезаваш с инвалидни колички, като на параолимпиада или да научиш морзовата азбука, да свириш на различни инструменти, или да научиш защитените територии в Йордания и да позяпаш малко коралите и рибите, специално пренесени от Червено море…..

Работейки в музея, всеки път ставам свидетел как децата толкова бързат да видят всичко, да научат всичко. Екипът на музея организира различни игри, където децата отговарят на въпроси или пък играят игри, рисуват или строят къщи. И когато видиш усмивките върху детските лица и разбираш, че всичко това има смисъл, и че по някакъв начин си успял да спомогнеш за развитието и обученито на децата.

Музеят също така работи и по различни социални проекти. Един от тяк се казва „Фикра“ (ар. Идея). Целта на този проект е да предостави възможност на деца от 5 до 14 години, живеещи в различни правителствени и неправителствени институции да посетят музея. Докато са там, за тях се грижат ученици от различни училища в Аман, които също работят като доброволци в музея.

Това е официалният уебсайт на музея: http://www.cmj.jo/

И накрая Ви предлагам малко снимки от музея, предоставени от моята колега Мария.

Да видиш света в зрънцето пясък,

И Рая в разцъфналото горско цвете,

Да подържиш безкрая в дланта си,

И вечността..дори и само за час..

Калоян Станев

Голямата джамия в Кордоба е едно от най-блестящите произведения на арабо-мюсюлманското религиозно строителство. Тя представлява симбиоза между традиция и новаторство под знака на различни архитектурни влияния.  Джамията от своя страна по-късно е извор на вдъхновение за европейските майстори. Уникалното произведение съчетава в себе си оригиналност и величественост, изящество и лекота. Построено е според общите принципи на арабската хипостилна джамия.  Впечатлява с колоните си,завършващи с двойни арки, красивите куполи и богато украсения михраб, изпълнени с разнообразни материали.

Строителството на Голямата джамия започва през 785г. при управлението на първия омаядски владетел на Испания – Абд ар-Рахман I. Негова основна цел е чрез нея да превърне Кордоба във важен религиозен център.  На нейно място преди това се е издигала вестготската базилика Сан Висенте.

След навлизането на арабите в Испания тя била поделена между мюсюлмани и християни. Няколко десетилетия по-късно  Абд ар-Рахман успява да откупи църквата от християните и така открива пътя за амбициозния проект, който има за цел да подражава на Омаядската джамия в Дамаск (705-715) [1].

Въпреки неблагоприятния релеф строителството е бързо(705-706). Отначало джамията,разположена на малък хълм с изглед към река Гуадалкивир, е замислена като почти идеален квадрат, подобно на джамията на Пророка в Медина. Северната му част била заета от открит двор. Той изпълнявал две функции. От една страна осигурявал достъпа на светлина в молитвената зала, а от друга поемал множеството богомолци,  които тя не побирала[2]. Южната част била заета  от колонна молитвена зала, съставена от 11 кораба, перпендикулярни на стената, сочеща киблата (посоката за молитва) . Централният от тях, който водел към михраба (ниша, която сочи посоката за молитва), бил малко по-широк и се отличавал сред другите. Планът напомня този на джамията ал-Акса в Йерусалим. Приликата не е случайна,  тъй като Абд ар-Рахман I искал да подчертае връзката с омаядските си предшественици[3].

Първоначално минаре не било построено. Според арабски извори призи-вът за молитва се изпълнявал от кулата на близкия вестготски замък, който служел за резиденция на Абд ар-Рахман. Заради неравния терен външните стени се различавали по височина като тази откъм реката била най-висока.Отначало джамията имала 4 входа.  Един от тях – Баб ал-Узара (на западната фасада) е запазен почти непроменен до днес[4].

Кордоба била бързо процъфтяващ и разрастващ се град и скоро джамията не можела да побере  всички вярващи.Затова в периода IX-Xв. били пред-приети няколко разширения основно при управлението на Абд ар-Рахман II, Абд ар-Рахман III, ал-Хакам II и ал-Мансур. Известен принос имат и някои други владетели. Всеки от тях искал да покаже почитта си към основателя на династията и неговия шедьовър. Това обяснява тяхната щедрост и непрекъснатото строителство практически до падането на Халифата. В крайна сметка размерите на Голямата джамия достигат 130 х 180м. т.е. площ от 23 400 кв.м[5].

Синът на Абд ар-Рахман I – Хишам I построява първото минаре от сирийски тип, вероятно на северната стена през 793г. но затова няма археoлогически доказателства[6] . В периода 833-848г.  Абд ар-Рахман II разширява молитвената колонна зала на юг, така че тя достига размери от ок. 79 х 69м.Михрабът е заместен с нов на друго място. Промените предполагат и по- голям двор. Той бил ограден с колонна галерия от 4-те страни, а единствения му вход бил на северната стена. Там били засадени лаврови, кипарисови и маслинови дървета. След превръщането на джамията в християнски храм от испанците били заменени с портокали, дали съвременното име на двора[7].

Особено внимание заслужават капителите от този период. Наред с римските от коринтски тип , както и вестготските се забелязват и нов вид -ислямски. Те, подобно на всички капители от епохата на Средновековието,приличат на античните коринтски, но се отличават с фини орнаменти и дълбоко врязване. Налице са търсене на нови форми и изразни средства.Най-красивите капители се намират в централния кораб, но изгледът към тях е ограничен, заради колоните на построената сред джамията през XVIв.катедрала.  Ясен акцент се поставя върху михраба. Докато в молитвената зала са използвани червени и черни мраморни колони в централния кораб точно пред михраба са поставени 2 мраморни колони с жлеб[8].

След като Абд ар-Рахман III се обявява за халиф през 929г. вниманието му е насочено към строежа на великолепния град – резиденция Мадинат аз-Захра недалеч от Кордоба. Ето защо промените в Голямата джамия не са значителни. Халифът разширява двора и обособява отделение за жените.Разрушава старото минаре, което не отговаря на нуждите на вярващите и построява ново през 951г. Величественото съоражение се издигало на височина от 37м. върху квадратна основа и било съставено от две части. Долната имала кубична форма и височина от 23м.  Горната била по-ниска,стеснявала се към върха и служела като помещение за мюезина. Две стълбища се събирали на върха. Минарето завършвало с купол, върху който имало три кълба – две златни и сребърно с „корона” от малък нар.Това минаре послужило за пример в други джамии на ал-Андалус. То не е запазено до наши дни,  защото след Реконкистата около него е построена камбанария[9].

Веднага след възкачването си на трона през 961г. наследникът на Абд ар-Рахман III ал-Хакам II се концентрира върху Голямата джамия. Предприетото от него разширение (962-966) отразява разцвета на Кордобския халифат. Молитвеното помещение е разширено с 12 кораба на юг, така че дворът става доста по-малък. В процеса на работа михрабът е разрушен, но колоните и капителите са запазени,за да послужат при изграждането на нов,  който впечатлява със своята уникалност.                                                                                                           В началото на централния кораб е изградена сложна аркадна конструкция, завършваща с ръбест купол, наречен по-късно Capilla de Villaviciosa.Върху разширената от ал-Хакам централна част е акцентирано чрез червени мраморни колони. От 2-те и страни се редуват червени и черни, които свързани по диагонал сякаш сочат михраба. За разлика от предишните етапи в този период се наблюдават еднотипни капители[10].

Последното разширение на Голямата джамия в Кордоба е предприето в периода 987-988г. от ал-Мансур – везир и регент на халифа Хишам II. Докато непълнолетният владетел практически живее като затворник в двореца в Мадинат аз-Захра, ал-Мансур се възползва от високия си пост и предприема мащабно строителство. На юг джамията достигала почти до реката,затова били построени цели осем нови кораба на изток. Това увеличило капацитета до около 25 000 души[11]. Ал-Мансур запазва същия стил от колони и арки в хипостилната зала, която заема 2/3 от цялата джамия.

Когато влезе в храма посетителят има чувството, че се намира сред каменна гора, заради множеството колони и арки, които го заобикалят. Те приличат на палми с преплитащи се листа и може би са знак за носталгията на арабите по тяхната далечна родина. Колоните са направени от разнообразни материали като разноцветен мрамор, гранит и яспис.Тъй като са с различна височина в частта, построена от Абд ар-Рахман III, някои нямат база.

Тук пространството не е ограничено от външни стени. Усещането за по-голям простор и дори безкрайност на помещението се внушава от типичните за  La Mezquita двойни арки. Тайната на тази илюзия е, че не всички имат еднакъв контур[12]. Някои специалисти смятат за техен прототип римския акведукт в Мерида. Други правят препратки към Омаядската джамия в Дамаск, където обаче аркадите са успоредни на стената, сочеща киблата.Отначало върху поддържащите колони са изградени подковообразни арки. Този елемент е познат на Пиренейския полуостров и се среща при вестготските църкви. След това капителите са надградени с четириъгълни колони, поддържащи горния ред полукръгли арки. И двата реда са от редуващи се бели и червеникави блокове[13]. В началото на централния кораб андалуските майстори изработват двойни детелинообразни преплитащи се арки,чрез които отново акцентират върху михраба.

Изключително важна за формиране на общото впечатление е светлината.Ефектът й сега се различава от този преди векове, защото първоначално арките на фасадата били открити. Слънчевите лъчи, проникващи през тях обливали молитвената зала в мека светлина. Множеството прегради били причина за това тя да достига до вътрешността като далечни отблясъци,  които разсейвали полумрака. Най-осветена била областта около михраба заради куполите над нея[14].

Красив елемент в голяма джамия е центалният купол (965г.). Той представлява осмовърха звезда, получена при преплитането на два квадрата.Звездата като че ли виси над малките колони от зелен и червен яспис с позлатени капители. Светлината прониква през малки прозорчета на купола.Украсата му представлява стилизирани флорални и калиграфски изображения, изпълнени с разноцветна мозайка от стъкло на златна основа.Майсторите на ал-Андалус създават едно наистина ефектно декоративно произведение, което по-късно навлиза в религиозната и светската архитектура на католическа Испания[15].

Срещу михраба е разположено мястото за молитва на халифа – максурата. То било отделено от останалата част на молитвеното помещение чрез напречна аркада, която замествала традиционната решетка, отделяща владетеля от народа. От двете страни на централни купол в областта над максурата са изградени два по-малки ръбести купола, подобни на Capilla de Villaviciosa. Характерни за тези куполи са т.нар. мукарни – декоративни елементи, които приличат на сталактити или пчелни килийки. Композицията от трите купола над максурата е уникална за целия ислямски свят[16].

Михрабът, изграден от ал-Хакам II, се смята за едно от най-големите достижения на мавританското изкуство. Той впечатлява с изящната си украса.Вместо към традиционната ниша подковообразна арка води към осмоъгълно помещение, чиито стени в долната си част са покрити с мраморни плочи.Отгоре колони от мрамор и яспис завършват със слепи детелинообразни арки. Над михрабната ниша се оформя купол с форма на голяма раковина.Тя допринася за акустичния ефект, което позволявало на събралите се в джамията да чуват молитвата. Точният прототип на купола не е известен.Раковината се срещала в римските декоративни мозайки от Северна Африка, а в по-примитивна форма във вестготските архитектурни образци.Богато украсената фасада на михраба се състои от множество детайли.

Около подковообразната арка има правоъгълна рамка, а от двете и страни са разположени мраморни колони. Стилизирани флорални изображения изпълнени с мозайки от стъкло в тъмносиньо, червено и златно обрамчват арката. Писмени източници от епохата свидетелстват,че халифът помолил византийския император Никифор Фока да му изпрати опитни майстори,които да пресъздадат в Кордоба златната мозайка на Омаядската джамия.

Отстрани на арката са разположени мраморни плочи, върху които е изобразено дървото на живота. Те се смятат за едни от най-красивите изображения, сътворени в разцвета на Халифата. В горната част на михраб-ната фасада е заета от детелинообразни арки върху мраморни колони. Сaмата „подкова” под рамката се състои от деветнадесет блока, покрити с мозайка. Върху тях има разнообразни орнаменти на тъмен или светъл фон.

Особена роля в образната система на Голямата джамия заема калиграфията. В хоризонтална лента точно над подковата със сини букви на златен фон в куфийски шрифт са изписани деветдесетте и девет имена на Аллах.В горните 2/3 от рамката има друг надпис с аяти от Корана, изпълнени със златни букви на тъмносин фон[17].

Значението на джамията не се дължало само на факта, че била най-голямата в града. Тя се превърнала в религиозно и културно средище на Халифата, пресечна точка на религиозната и светската власт. След Реконкистата съдбата на джамията не била като тази на другите т.е. да бъде разрушена.През 1523г. сред нея започнал тривековният строеж на християнска катедрала. Фактът, че един действащ храм се поддържа е основната причина и днес, въпреки промените, да можем да се насладим на Голямата джамия в Кордоба.

[2] Ali, Wijdan. The Arab Contribution to Islamic Art, Cairo,1999. p.99

[3] Hattstein, Markus.Islam. Kunst und Architektur,Köln,2000. S.221

[4] Ibid. S.222

[5] Ali, Wijdan. The Arab… p.96

[6] Hattstein, Markus.Islam… S.223

[7] Ali, Wijdan. The Arab… p.99

[8] Hattstein, Markus.Islam… S.224

[9] Ibid.

[10] Ibid. S.225

[11] Kaптерева, Т. П.Искусство…с.29

[12] Ali, Wijdan. The Arab… p.101

[13]Hattstein, Markus.Islam… S.222

[14]Kaптерева, Т. П.Искусство…с.35 – 36

[15] Пак там. с. 39

[16] Hattstein, Markus.Islam… S.222

[17] Ali, Wijdan. The Arab… p.100

Весела Георгиева

Сладкишки, тортичики, пастички…това го има навсякъде по света, обаче пробвали ли сте истинските сирийски сладки??Това е изкуство,  на което се чудиш и си облизваш пръстите и лактите… чак сънуваш сладките, които кръжат около теб и все ти се изплъзват. Наистина, това е кулинарно изкуство с традиция  и най-хубавия подарък, който можеш да донесеш на приятелите си след пътуване в Сирия.  Пожелавам ви да пробвате тези сладки,  ето няколко снимки и се надявам да не ви заболят коремите от изкушение!!

Алевтина

Това е едно бедуинско момиче. Видях го  да продава накити в жарещото слънце на сирийската пустиня. Сред руините на древния град Палмира тя се радваше на всеки изморен турист набрал смелост да довърви до гробницата в царстовото на  Зенобия…Беше на десет и ми каза : „Ти си хубава, а аз съм грозна, защото съм черна. Всички бели хора са красиви, а ние сме грозни“

момичето от пустинята

Алевтина Плочева

]]> http://arabculture.wordpress.com/2009/12/02/beduinsko-momiche-v-zarstvoto-na-zenobia/feed/ 7 arabculture 102_3827 http://arabculture.wordpress.com/2009/11/16/arabian-underground-party-2/ http://arabculture.wordpress.com/2009/11/16/arabian-underground-party-2/#comments Mon, 16 Nov 2009 17:48:20 +0000 arabculture http://arabculture.wordpress.com/?p=454 ]]>

Стана тя, каквато стана… На 25-и октомври се сбъдна една форумска мечта – партито, което лелеехме от толкова дълго време, най после се състоя! И то не беше просто парти – беше арабско ъндърграунд парти, бейби!!! И ако трябва да стана сериозна за момент, ще разкажа на любимия читател, че в онази звездна октомврийска вечер наистина се случи нещо велико. Опитахме се, и по моето скромно мнение сякаш успяхме, да покажем на нашите гости нещо различно. Арабската ъндърграунд култура… Едва ли много до този момент бяха подозирали за съществуването на този феномен. А той си заслужава… Арабските хип-хоп и R’n’B изпълнители не отстъпват на американските си колеги – не само по професионализма, но и по валидността на идеологията си. Защото, нека се замислим, ъндърграунд културата в същността си е култура на протеста – заражда се в Съединените щати в противовес на върлуващия по онова време расизъм. Въпросът за цвета на кожата в арабската лирика е заместен от наболели теми като окупацията, религиите, етническите конфликти, ограниченията… Но нека не се задълбаваме в мрачни размишления, а да се завърнем към огнените страсти под диско топката в клуб „Зенобия.” Тук е мястото да изкажем големите си благодарности към г-н Айман – собственика на клуба – който любезно ни осигури подходящата обстановка, за да осъществим мечтаното парти. Името на палмирската кралица краси входа на едно уютно столично заведение в ориенталски стил – изключително подходящо местенце за вихъра на арабските ритми. А онази вечер беше направо ураган!… Наред с тежкия хип-хоп бийт се завъртяха и едно – две (да не кажем три – четири) арабски хора, които вдъхват неописуемо настроение на всяко парти. Изключително много благодарим и на нашия приятел Люай Алхусейн – председателя на Съюза на сирийските студенти – който за пореден път ни помогна със завидните си организационни умения за осъществяването на инициативата.  Постарахме се да подберем букет от най-добрите арабски хип-хоп и R’n’B изпълнители, сред които бяха: Qusai (Саудитска Арабия), Ramallah Underground (Палестина), Massari (Ливан), DAM (Палестина), K’Maro (Ливан), Outlandish и много, много други. Да, не се лъжете, чували сте имената на много от тях – те са световно известни изпълнители. За тези, с които не сте имали удоволствието да се сблъскате до сега, обещаваме да пуснем серия от статии в блога през следващите седмици.

И така, онази прекрасна вечер преливаше от емоции, танци и весели наздравици… чак не ми се искаше да свършва… На тези, които не успяха да дойдат, а и на тези, които дойдоха и им хареса, обещаваме, че ще направим още едно такова парти, и после още едно, и още едно… Стига ни само да ви носим усмивки и добро настроение.

Оказа се, че опознаването на арабската култура можело да бъде и голям КУПОН!!!

Снимки от събитието може да намерите в групата на форума във Facebook: Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш“ . Големи благодарности на Росен Илиев за чудесните снимки, които ни направи!

Ана Минчева

Имам щастието да публикувам статия, която написа моя ученичка. Това е една от първите ми награди, които получавам в това училище…да мога да провокирам ученик да пише… Надявам се, че ще стане традиция и тук все по-често ще четем публикации на толкова млади хора!!

Алевтина Плочева

АЗ И АРАБСКИЯТ СВЯТ

Първо искам да се извиня за всичко, което ще кажа, за това че няма да използвам сладникави изрази от сорта на : „Ние всички обичаме арабсите страни и култура…” и т.н., защото ако изрека такова нещо, то с пълното си  право всички вие можете да ме наречете „лицемерна лъжкиня”!
А защо ли?! Впрочем когато един българин чуе  „арабски свят”, то той си представя арабки с големи черни очи, кръшни танци и хареми. Както повечето, така и ние!  Много хора дори казват „Арабия”, а ние с вас знаем, че такава държава не съществува! И така, когато изляза на улицата и ме попитат какво уча и аз им отговоря арабски език и култура, получавам иронична усмивка и думите „Па за к’во ти е т’ва?!”. Ето така стоят нещата , никой не вижда смисъл да се занимаваме с арабски език! Та той не би ни послужил за нищо! Някои от нас учат с арабски  само и единствено, защото тук са ги приели. А това е жалко! Има безкрайно голям кръгозор, но за да се мотивира един ученик, трябва много!
Но нека поговорим за мен. Вече година и няколко месеца съм в арабската паралелка на 18-то СОУ и какво знам аз за арабския свят?! Почти нищо! Защото колкото и да знам, то то е било от интернет и ако съм прочела десет процента истина, то е имало едни деведесет процента измислица! Сядам си аз и решавам, че искам да отида в някоя арабска държава, след като завърша, и когато вече се смята, че би трябвало да съм научила езика. Мисля, мисля и изведнъж се сещам, че след три години вече едва ли ще ми е до това. Не ме разбирайте погрешно! Искам да говоря арабски, искам да се занимавам с този вид култура, но след толкова време всички ние може би вече ще сме тръгнали по съвсем друг път, защото никой не би се посветил на нас и да ни заинтригува до такава степен, че да продължим. Може би някой би казал; „Какво ме занимава тая, тя и съучениците и са тук, защото им е бил малък бала, пък и чисто и просто ги мързи да учат.”, и впрочем до известна степен ще бъде прав! Но извинете, ако едно нещо ти е интересно, ще те домързи ли да го праиш!? Колко хора се чувстват живи и пълни с енергия в три през нощта, защото правят нещо което им харесва. Ето това ни трябва на нас, трябва ни начин, по който да пожелаем  да  си пуснем  арабски ритъм, когато ни се слуша музика, да прочетем Кейс или Антара ибн Шадад, когато ни се чете и то не от задължение, не за оценка, а защото на самите нас ни е интересно!
Ако се замислите ще разберете, че Арабският свят не е само хареми и кючеци, всъщност става въпрос за един много по-развит от нашия свят! Арабите в сравнение с нас държат на религията и обичаите си, държат на културата си и на себе си-те са горди хора, горди за същността си- не бъркайте думата, която използвам с високомерие! Те знаят религиозните си закони и почти  всички (не казвам всички, тъй като би било лъжа!)  ги спазват. Рамадана-така нареченият им месец за пости в Исляма, означава един месец без прекъсване (освен по здравословни причини) да не се консумира АБСОЛЮТНО нищо от изгрев до залез слънце.  Е, кажете ми колко българи спазват нашите си задължения към Бога, макар и пъти по-леки?!
Преди около месец баща ми ми разказа за едно българско семейство, което изгонило бащата на съпруга в семейството да живее сам в… кучешка колиба! Не, това не е българска народна приказка! Това е реалността!!! Ето заради това уважавам и се възхищавам на арабите! Защото дори, когато родителите им грешат в нещо те си премълчават. Тези хора държат на тези, които са им дали живот, а доколкото съм видяла от съученици и приятели… при нас много рядко се случва такова нещо!
Новоучащ  я. Обаче има и нещо друго, това не е кубче рубик, което в началото ще ти бъде трудно, а по-късно ще нареждаш с лекота! Арабският език е един океан! Да се опиташ да научиш всичко е все едно да се опиташ да изпиеш океана!

Петя

Скуошът е не особено популярна игра, поне за нашите географски ширини. Доскоро си мислех, че той е чисто и просто един от възможните начини човек да „изпусне парата” след тежък ден. След като прочетох някои неща за този интересен спорт смятам,че зад него се крият голяма доза тактика, съобразителност и бързи реакции.

Скуошът (на английски: squash, мачкам) се играе в затворено помещение с ракета и мека топка от двама или четирима играчи.Използват не само страничните четири стени, но и подът. Целта е топката да се прати към предната стена – директно или чрез рикошет в останалите стени. След отскачането й от предната повърхност играчите имат право да я ударят, преди да е тупнала или най-много след едно докосване на пода. Разиграването продължава, докато някой сбърка или докато съдията отсъди препречване.В скуоша състезателите са длъжни да се дръпнат веднага след отиграване на топката, за да оставят максимално място за удар на съперника.
В противен случай им се отсъжда грешка. При движението си към предната стена топката не трябва да докосва пода или която и да е част от тялото или дрехите на играещия. Тя трябва да остане в очертанията на игрището след отскачането си.

Стените трябва да са бели или много светли. Задната е от плексиглас, за да може публиката да наблюдава. Особеност е т. нар. „тин” на предната стена. Това е ивица от шперплат или с метална обковка, висока 48 см и минаваща напряко през стената. Тин-ът завършва в горната си част с дървена летва, боядисана в червено и известна като „дъската“. Именно над нея трябва да са всички удари в скуоша. На предната стена има и още една ограничителна линия. Тя се нарича „кат” и е на височина 1,83 м. Задължително е при сервис топката да попадне над кат-линията – удар под или върху нея се смята за грешка.

Един мач се състои най-много от 5 гейма. Играчът, който пръв набере 15 точки, печели гейма, като всяка грешка е точка. Ако се достигне до резултат 14:14 за първи път, посрещачът в този момент може да избере един от двата варианта – до 15 или до 17 . В първия случай се играе само до още една точка. Kойто я спечели, печели гейма. При втория вариант се играе до 3 точки.

И така…Дотук с общата информация, сега по същество. Арабите като цяло не се славят със сериозни традиции в областта на спорта, но това не важи за скуоша, където Египет има значими постижения още от трийсетте години на XXв. Достатъчно красноречив е фактът, че сред първите 100 в световната ранглиста намират място и 13 представители на тази страна. С най-добро класиране към момента могат да се похвалят Амр Шабана, Карим Даруиш и Рами Ашур.
Амр Шабана е роден в Кайро на 20 юли 1979г.Той печели световните първенства през 2003, 2005 и 2007г.Амр става световен N 1 през април 2006г. Големия си пробив прави преди шест години. От девета позиция Шабана атакува световната титла в Пакистан и успява да я спечели. На финала в петсетов трилър побеждава представителя на Франция Тиери Линку.От този момент успехите идват един след друг. Последният от тях е с дата 7 ноември 2009 г.когато печели четвъртата си световна титла на първенството в Кувейт. Най-силният коз на „принца на Кайро” е играта му с лява ръка.
Друг силен играч от Египет е Карим Даруиш. Миналата година губи на финала на световното първенство в Манчестър от сънародника си Рами Ашур. В началото на тази година Даруиш достига първо място в ранглистата и така прекратява хегемонията на Амр Шабана.
Рами Ашур е представител на младата генерация в скуоша. Той е роден на 30 септември 1987г. в Кайро. През 2004г. печели световното първенство за младежи и става най-младият носител на титлата в историята на турнира. Рами достига до първата си титла при мъжете преди две години.По-късно побеждава и в супер сериите, турнир в който участват осемте най-добри състезатели в ранглистата. През 2008г. печели първата си световна титла след блестяша четирисетова победа срещу Карим Даруиш.

Карим Даруиш

Амр Шабана

Рами Ашур

Преди месец тримата достигат първото място на световното отборно първенство в Дания,надделявайки над силния отбор на Франция.

Весела Георгиева

От два месеца преподавам арабски език в 18  СОУ  “Уилям Гладстон”.  Сблъсъкът ми с толкова млади хора първоначално ми донесе доста напрежение, защото все пак това е и първата ми сериозна работа. В качеството си на студент отидох с широко отворено сърце при тези тийнейджъри, за да мога да им предам максимално от наученото за моите скромни 22 години. Първият ми ден в училището и срещата с девети клас сринаха моите представи за учителстването. Този ден ми показа, че съвременната младеж не се притеснява да общува и да задава въпроси от всякакъв тип- понякога детски, понякога притеснителни, понякога много провокативни. Особено неловко се почувствах след въпроса на двайстата минута от часа “Госпожице, защо треперите?”. Тогава разбрах, че, за да общуваш с толкова млади хора, ти винаги трябва да си уверен в себе си. Забавно беше и когато ме излъгаха, че часът е свършил и аз като една млада госпожица, която самата преди три години е излязла от гимназия, ги пуснах в междучасие двайсет минути по-рано. Малката ни разлика в годините си има предимства и недостатъци. Като по-близък по душевност до тях младеж, ми се доверяват за доста неща. В много отношения си приличаме- слушаме еднаква музика, гледаме едни и същи филми, обличаме се еднакво, сърфираме в едни и същи сайтове…говорим на един език. И някак си неусетно те ме придърпаха към своите проблеми и започнаха да се разкриват пред мен. Някой ми беше казал, че една от причините преподавателите по арабски да не се задържат в това училище била, защото децата са отрицателно настроени и дори обиждат учителите си. Не вярвам на това! Децата са много положителни, отворени и комуникативни! Комуникацията с тях е много важна, предимството на фейсбук например, е че в този сайт почти всички мои ученици имат профили, а това ми дава възможност максимално много да се възползвам от съвременните начини за комуникация- дават се задачки онлайн, домашни работи и се обсъждат бъдещи проекти, обменя се музика, пращат се статии и снимки за допълнителен интерес. Това са неща, за които времето в училище не е достатъчно, но всъщност са нещото, което предизвиква най-голямо любопитство. Те имат нужда да бъдат запалени и насочени, да се занимават с интересни и забавни неща. Неща, от които е лишено съвремнното училище. Сега си спомням, колко много ми се спеше по време на часовете в гимназията, как трябваше да губя по 11 часа на седмица в безполезно решаване на задачи, от които нищо не разбирах, защото бях спряла да уча вкъщи и бях изтървала нишката на математиката завинаги. Как трябваше да тъпея в часовете по физика, от която също нищо не разбирах и колко се ядосвах, че литературата ни се преподава по този ужасен начин, който се състоеше в “диктувам ви тази лекция, другия път ще изпитвам на нея”, че за 5 години не бяхме изтълкували нито един ред на стихотворение и постоянно ни се натякваше “вие не сте на моето ниво”. Какво да кажа за английския, а за билогоията на английски…Сега виждам проблемите в училще от двете страни. Проблеми, които за съжаление трябва да се решават от самите учители. Не бих казала, че аз като учител все още съм успяла да се справя с тези проблеми. Едно от първите постижения в моя десети клас, е че ги накарах да не си пускат телефоните в час, да не играят белот, а да пишат. Ясно е, че не си поглеждат тетрадките вкъщи, дори и преди изпитване. В съвремнния ученик е развита безкрайна апатия към двойките. Те знаят, че учителят няма да им остави 2 за срока, защото така ще е по-трудно за самия него. Разбира се, много от тях са старателини и искат да научат арабски език. Но съвременната система не може да покаже на всеки ученик как да учи, тя и не иска. Всеки от тях е различен и всеки е можещ в различни насоки. Това не отчита системата днес, като че ли все още е останало това комунистическото “всички са равни”, не са равни и това е проблемът, не са безлични, а много шарени. Тази система е претоварена и тромава и не дава поле за индивидулно творчество и изява. В момента училището за учениците е по-скоро бреме, отколкото място за просвета.
Първият ни общ проект с тях беше посрещането в училище на Негово превъзходителство посланика на Сирийска арабска република Салах Сукар. Децата не можеха да повярват, че при тях може да дойде посланик. Мислеха, че посланици могат да идват само при японските паралелки. Веднага се ентусиазираха и много от тях поискаха да участват и ме засипаха с огромно количество предложения. Много бяха сладки, защото се почувстваха значими и полезни. Показах на някои от тях как се пише сценарий за една поетична вечер, с други работихме стихотворения, трети украсяваха залата, четвърти снимаха с камера. Всички се отнесоха безкрайно отговорно към индивидуалните си задачи. Много от тях дойдоха в залата три часа преди започването на вечерта, само да погледат и да се наслаждават на обстановката. Новината, която ги зарадва най-много, беше съобщена от директора на училището г-жа Величка Стойчева- договореност с НБУ за прием на учениците от арабските паралелки без изпит в специалността “Арабистика” направо във втори курс.
Това беше нашата първа стъпка към по-доброто бъдеще на арабските паралелки, които в момента се чувстват забравени от Бога, учат в стерилна среда, без всякакъв спомен за арабската култура, учат просто някакви букви (факт, който в момента променяме и правим планове за украсяване и ремонт на стаите). За това първата задача, която поставих пред себе си е да им покажа това, което е интересно за мен и това, което ме провокира да поискам да науча езика и някак си неусетно ме засмука в дълбините на познанието за арабите и тяхната култура, това, което ме накара да се почувствам значима и полезна.
Искам много да благодаря на колегите си от форума, които подеха тази кауза заедно с мен и се чувстват съпричастни с повдигането на престижа на арабските паралелки и извеждането им на отлично ниво. Мисля, че първите стъпки са направени и ако вървим с тези темпове, съвсем скоро задачата ни ще бъде изпълнена.

Алевтина Плочева

Позволявам си да публикувам тук няколко кратки стихотворения на Аниса Даруиш, преведени от Мая Ценова. Правя го, защото тази поезия ме вдъхновява в последните няколко дни и знам, че  е почти недостъпна за българския читател, но е толкова близка до него…

БОЖА РАБОТА

и впустош мислите си аз да посадя-

любов ще изкласи.

ОБИЧАМ КОГАТО СПИ-

защото сигурна съм, че сънува мен.

СЪВРЕМЕННОСТ

Ти си, който населяваш моето сърце; гостоприемно

те посрещат  всичките жени,

но ти живееш само в мен.

Тези стихове са включени в стихосбирката „На среща със сбогуването“, която е подбор на стихове от съвременните палестински поети, преведени от арабски на български език от МАя Ценова и Азиз Шакир-Таш.

Алевтина Плочева

С известно закъснение поради технически причини публикуваме следната статия:

Здравейте! В петък имах удодолствието да посетя един уникален проект, организиран от Великата община на Амман  по случай стогодишнината от основаването й  и десетгодишнината от възкачването на трона на Негово Величество крал Абдулла II ибн ал-Хусейн.

Малко след 15 часа започна най-мащабният и единственият по рода си в региона парад, наречен „Разказ за Амман” (قصة عمان). Хиляди се бяхме събрали пред римския амфитеатър в старата част на града, за да станем свидетели на пъстроцветното пешеходно шествие из улиците на Амман, което представяше историята и развитието на този древен град през годините.

В парада взеха участие музикални оркестри и трупи, множество фолклорни клубове и организации, свързани със съхраняването и развитието на традиционното и национално наследство, ученици и студенти от престижни йордански учебни заведения, представители на благотворителни фондации, спортисти, клоуни,  както и стотици доброволци, служители в общината и деца, които подробно ни „разказваха” събитията в йорданската столица през последния век и се грижеха за доброто настроение и високия дух на зрителите.

Надявам се и вие да усетите част от заряда чрез снимките, които ви изпращам:)

Десислава Янкова

Амман