„Убит номер 18″ на Махмуд Даруиш

Гората от маслини беше някога зелена

Беше… А небето –

синята гора… Любими, беше,

но какво я промени през тази вечер?

При завоя задържаха камион с работници,

мълчаха.

На изток ни обърнаха… и пак мълчаха.

О свито от любимия гнездо…

сърцето ми бе синя птица някога,

а кърпичките ти у мен са бели до една, любими, бяха,

но защо са целите в петна през тази вечер?

Любими, нищо не разбирам!

Насред пътя задържаха камион с работници,

мълчаха.

На изток ни обърнаха… и пак мълчаха.

Всичко мое е за теб.

За теб е сянката, за теб е светлината,

пръстенът венчален и каквото друго пожелаеш,

мъничка градинка със смокини и маслини.

Пак ще идвам – както всяка нощ,

ще се промъквам  през прозореца в съня ти и ще ти оставям стрък жасмин.

Не ме кори, ако позакъснея –

спряха ме.

Гората от маслини беше всякога зелена.

Любими, беше.

Петдесет убити

я превърнаха по залез…

в локва кръв… убити петдесет.

Любими… Ти не ме кори…

Убиха ме… Убиха ме

Убиха ме…

(от “Краят на нощта”, 1967)

Превод: Азиз Таш

Тя си забрави облака в леглото

Още от антологията на Махмуд Даруиш „След тебе няма след“.

(Като бадемов цвят, или пък по-далече, 2005)

Тя си забрави облака в леглото. Набързо

се сбогува с мен и рече ми: Ще те забравя. Но

забрави облака в леглото. С копринена завивка го покрих

и казах: Не отлитай и не тръгвай с мен.

Тя тук при теб ще дойде.

(А пък птици сини, жълти

и червени пиеха вода от тоя облак всеки път, когато се поспре,

за да надникне иззад раменете й.)

Ще осъзнае, щом се върне вкъщи тя

без свитата от птици, че климатът се е сменил

покрай брега на раменете и превърнал се е в пара облакът,

и ще си спомни, че забравила е облака

в леглото ми, и ще се върне да си върне обичайното си

притежание на облака…

Злорадо се усмихнах.

А когато пъхнах се в леглото си, в метафората

да подремна, ме обля вода.

Снимки от премиерата на „След тебе няма след“

На втори септември 2009г. в НДК се състоя премиерата на стихосбирката на великия палестински поет Махмуд Даруиш „След тебе няма след.” Предоставяме Ви няколко снимки от събитието, като предварително се извиняваме, че далеч не са професионални. По-обстоен разказ за красивата поетична вечер, както и някои от преведените стихотворения, очаквайте много скоро…

Колегата Алевтина Плочева чете едно от неземните стихотворения, а на фона (от ляво на дясно) седят: председателят на Съюза на на българските писатели Николай Петев, посланикът на Палестина д-р Ахмад ал-Мадбух и преводачите, без които тази вечер щеше да е невъзможна – нашата любима Мая Ценова и Азиз Таш.

Всички бяха във възторг от прочетените стихотворения…

Малко тъмна снимка, но ако впрегнете въображението си ще успеете да усетите колко вдъхновено говореше Негово превъзходителство посланикът на Палестина и какъв водопад от чувства се изля, когато един след друг, на два езика, той и Мая изрецитираха едно от най-прочувствените стихотворения на Даруиш „Минувачи в думи мимолетни“…

За сега толкова… Скоро още

Ана Минчева (която в случая не се показа като особено добър фотограф )

Като малко кафене е любовта

Публикуваме откъс от антологията на Махмуд Даруиш „След тебе няма „след“, представена в НДК на 2 септември.

Различни откъси ще бъдат публикувани, за да могат тези, които не бяха в зала 8 на НДК да придобият представа за богатството на езика на Махмуд Даруиш.

Скоро ще има и повече информация за книгата.

Като малко кафене е любовта

(Като бадемов цвят или пък по-далече, 2005)

Като малко кафене на улица за странници

е любовта… С врати, отворени за всички.

Като кафене, чиято клиентела се увеличава или намалява според климата – когато завали, са повече,

омекне ли пък – намаляват и им доскучава.

Страннице, ей тук съм – свил съм се и си седя.

[Какъв цвят са очите ти? И как е името ти? Как

да те повикам, щом преминеш покрай мен, а аз съм седнал

и те чакам?]

Малко кафене е любовта. Поръчал съм две чаши

вино -  вдигам тост от свое име и от твое. Нося

шапки две, един чадър – сега вали.

Вали отвсякога по-силно, а пък ти не влизаш.

И накрая казвам си: Оназ, която

чаках, ме е чакала… или пък чакала е друг мъж

може би – тя чакала ни е, ала не е познала него/мен

и си е казвала: Ей тук съм, чакам те.

[Какъв цвят са очите ти? Кое е виното, което предпочиташ?

Как е името ти? Как да те повикам,

щом пред мен преминеш?]

Като малко кафене е любовта…

Премиера на Махмуд Даруиш

… وأعشق عمري لأني إذا مت أخجل من دمع أمي!
	محمود درويش 13 آذار 1941 – 9 آب 2008
… и съм влюбен в живота, защото умра ли, ще ме е срам от сълзите на мама!	Махмуд Даруиш 13 март 1941 – 9 август 2008

سفارة دولة فلسطين

واتحاد الكتاب البلغار

يتشرفان بدعوتكم لحضور حفل تقديم كتاب

„لا بعد بعدك“

للشاعر الفلسطيني العالمي محمود درويش،

ترجمة مايا تسينوفا وعزيز تاش،

وذلك يوم الأربعاء الموافق 2/9/2009 ، في تمام الساعة السادسة مساء

في القاعة رقم 8 بقصر الثقافة في صوفيا

Посолството на Държавата Палестина

и Съюзът на българските писатели

имат честта да Ви поканят на премиерата на книгата

„След тебе няма ‘след’”

на големия палестински и световен поет Махмуд

Даруиш,

в превод на Мая Ценова и Азиз Таш,

на 2 септември 2009, сряда, от 18 часа в Зала 8 на НДК, София.