4
Ранда обичаше луната. Затова когато настъпваше нощта, тя не искаше да заспива.
Една вечер майка й й каза заплашително: „Ако не заспиш веднага, ще кажа на луната да се скрие!“ Тогава луната каза на Ранда:
- Не вярвай на думите на майка ти..няма да си тръгна и няма да се скрия.
Ранда много се учуди, че майка й не чу какво каза луната, а напротив- продължи да й се кара..
Превод: Калоян Станев
3
Ранда погледна към облаците в небето и каза: „Аз не обичам облаците – те закриват слънето.“
- Много бързо забравяш приятелите си – казаха й те – Кой ти съчустваше и плачеше с теб, нощта когато баща ти замина? Ние сме тези, които плакаха с теб и не оставихa нито една звезда суха.
Ранда чу какво й казаха облаците и се сети за баща си, който го нямаше. Заплака, и облаците заплакаха. Намокриха се дърветата и тревата и крилата на птиците и улиците и къщите.
- Сълзите намокриха лицето ми, а ето че ти намокри косaта ми – каза Ранда на проливния дъжд – Ще ти се разсърдя ако не спреш веднага.
Зимата се стресна и прибра дъждовете, облаците, ветровете и снеговете в чанатата си. Тръгна си, остави Ранда да чака лятото, което да изтрие сълзите й със слънцето си. С топлината си.
Превод: Калоян Станев
2
Ранда седеше в стаята си, когато едно малко врабче влетя вътре. То плачеше: „Мама..Мама“
Ранда го попита, с тревога в гласа, защо плаче. То и каза, че една котка се опитала да го изяде. Ранда много се ядоса и се закле, че отсега нататък ще мрази котките.
Но когато срещна една гладна котка, веднага изостави клетвата си.
Превод: Калоян Станев
Представяме Ви едни много късички истории за едно малко момиченце Ранда. Автор е известният сирийски писател Закария Тамер. Очаквайте всеки ден по една : )
1
Вятърът влезе смутен в едно училище, където учеха само малки деца и каза на директорката:
- Госпожице, искам да стана ученик във вашето училище.
- Според правилника на училището не можеш да станеш ученик- отвърна му тя сериозна.
Натъжен, вятърът тръгна да излиза, но едно малко момиченце го спря. Казваше се Ранда.
- Защо искаш да се запишеш в училището?- попита го тя.
- Искам да се науча да пиша.
- Но ти си вятър… защо ти е да можеш да пишеш?
- Искам да пиша името си върху моретата и реките.
Ранда се засмя и му каза весело:
- Тогава аз ще ти стана учител, а ти ще бъдеш мой ученик.
Вятърът се научи да пише името си, но след това бързо забрави учителката си. Ранда, обаче, никога не забрави пъвия си ученик.
Превод: Калоян Станев
В Edno23
Коментари