„Убит номер 18″ на Махмуд Даруиш

Гората от маслини беше някога зелена

Беше… А небето –

синята гора… Любими, беше,

но какво я промени през тази вечер?

При завоя задържаха камион с работници,

мълчаха.

На изток ни обърнаха… и пак мълчаха.

О свито от любимия гнездо…

сърцето ми бе синя птица някога,

а кърпичките ти у мен са бели до една, любими, бяха,

но защо са целите в петна през тази вечер?

Любими, нищо не разбирам!

Насред пътя задържаха камион с работници,

мълчаха.

На изток ни обърнаха… и пак мълчаха.

Всичко мое е за теб.

За теб е сянката, за теб е светлината,

пръстенът венчален и каквото друго пожелаеш,

мъничка градинка със смокини и маслини.

Пак ще идвам – както всяка нощ,

ще се промъквам  през прозореца в съня ти и ще ти оставям стрък жасмин.

Не ме кори, ако позакъснея –

спряха ме.

Гората от маслини беше всякога зелена.

Любими, беше.

Петдесет убити

я превърнаха по залез…

в локва кръв… убити петдесет.

Любими… Ти не ме кори…

Убиха ме… Убиха ме

Убиха ме…

(от “Краят на нощта”, 1967)

Превод: Азиз Таш

Снимки от премиерата на „След тебе няма след“

На втори септември 2009г. в НДК се състоя премиерата на стихосбирката на великия палестински поет Махмуд Даруиш „След тебе няма след.” Предоставяме Ви няколко снимки от събитието, като предварително се извиняваме, че далеч не са професионални. По-обстоен разказ за красивата поетична вечер, както и някои от преведените стихотворения, очаквайте много скоро…

Колегата Алевтина Плочева чете едно от неземните стихотворения, а на фона (от ляво на дясно) седят: председателят на Съюза на на българските писатели Николай Петев, посланикът на Палестина д-р Ахмад ал-Мадбух и преводачите, без които тази вечер щеше да е невъзможна – нашата любима Мая Ценова и Азиз Таш.

Всички бяха във възторг от прочетените стихотворения…

Малко тъмна снимка, но ако впрегнете въображението си ще успеете да усетите колко вдъхновено говореше Негово превъзходителство посланикът на Палестина и какъв водопад от чувства се изля, когато един след друг, на два езика, той и Мая изрецитираха едно от най-прочувствените стихотворения на Даруиш „Минувачи в думи мимолетни“…

За сега толкова… Скоро още

Ана Минчева (която в случая не се показа като особено добър фотограф )