Ранда и времето

3

Ранда погледна към облаците в небето и каза: „Аз не обичам облаците – те закриват слънето.“
– Много бързо забравяш приятелите си – казаха й те – Кой ти съчустваше и плачеше с теб, нощта когато баща ти замина? Ние сме тези, които плакаха с теб и не оставихa нито една звезда суха.
Ранда чу какво й казаха облаците и се сети за баща си, който го нямаше. Заплака, и облаците заплакаха. Намокриха се дърветата и тревата и крилата на птиците и улиците и къщите.
– Сълзите намокриха лицето ми, а ето че ти намокри косaта ми – каза Ранда на проливния дъжд – Ще ти се разсърдя ако не спреш веднага.
Зимата се стресна и прибра дъждовете, облаците, ветровете и снеговете в чанатата си. Тръгна си, остави Ранда да чака лятото, което да изтрие сълзите й със слънцето си. С топлината си.

Превод: Калоян Станев

Реклама