Награди от конкурсите!

На снощното поетично четене, организирано от нашия Форум и проведено в Руския културно-информационен център, бяха обявени победителите и връчени наградите на обявения по-рано конкурс за превод и есе. В категорията „есе“ темата „Какво не знаем за арабската култура“ явно се оказа предизвикателство пред ентусиазма на нашите приятели. Получихме само два материала, чийто автори получават поощрителни награди за смелостта и положеното усилие. В категория „превод“ се включиха доста повече участници, а сътвореното от тях беше наистина равностойно и определено затрудни нашето жури! 🙂 В крайна сметка списъкът на наградените изглежда така:

Превод на проза:
Първа награда – Валерия Павлова

Превод на поезия:
Първа награда – Ива Иванова

Есе:
Поощрителни награди – Катерина Такова и Невена Кислева

А ето и текстовете на отличените преводи:

Далеч от себе си

Седя пред телевизора, не мога да правя нищо друго. Тук, пред телевизора, натъквам се на своите чувства. Виждам какво се случва в мен и на мен. Тютюневият дим се издига от устата ми. Протягам отрязаната си ръка, за да напипам разпръснатите органи на многото ми тела, но не ги намирам, нито бягам от тях и от притегателната болка. Заобиколен съм от суша, въздух, море и език. Последният самолет от летище „Бейрут” излетя. Настаниха ме пред телевизора, за да гледам продължението на моята смърт и тази на милионите загинали. Нищо не доказва, че съм жив, когато размишлявам върху Декарт. Напротив, в мен се надига жертвата, сега, в Ливан. Попадам в телевизора, където сме аз и звярът. Осъзнавам, че той е по-силен от мен в битката между самолета и птицата. Но аз не се предавам, старая се, може би повече от необходимото, в геройството си при прохода: звярът ме поглъща, без да ме сдъвче. Измъквам се благополучно няколко пъти. Духът ми, който излита от мен и от стомаха на звяра като лъч светлина, преди обитаваше друго тяло- по-живо и по-силно. Не знам къде се намирам в момента: пред телевизора или вътре в телевизора. А сърцето ми се търкаля като дървена стомна от Ливанската планина до Газа!

Валерия Павлова

Песен

Когато се завръщам у дома
Съм сам, във мен е само самотата,
Ръцете ми са празни, сърцето ми пресъхна,
Че розите си вече ги раздадох
На нещастниците, още от сутринта… Моите рози.
Вълците се сбиха, обещаха на тази къща
Без звуци на сладка насмешка, тази къща
Без тупкането на сърцето й,
Без на допира й трепета,
Без нейните въпроси: за мен, какво ще кажа и какво тежи ми.
Сам правя си кафе.
Сам пия си кафе…
И загубих от живота си,
Загубих и възторга.
Другари, ето светлинката, стиховете, ето самотата,
Няколко цигари… и вестници, почернели като нощ.
А когато се завръщам у дома
Довършвам пустотата в тази къща
И губя от живота всичките си рози
И тайната на извора…извора на светлина
В дълбините на моята агония
Пазя сладостта, защото сам съм –
На ръцете ти без милостта,
На очите ти без пролетта…!

Ива Иванова

Честито на победителите, a всички останали – не спирайте да превеждате и да се интересувате и наградите за вас няма да закъснеят!  🙂

Реклама