Изминаха няколко дни от поетичната вечер, проведена от нас в Руския Културен Информационен Център. Все мисля за нея, за преплетените в сърцата ни усещания и за слетите в едно три култури- българската, арабската и руската. Огромната бяла мраморна зала ги отразяваше сякаш слънчеви лъчи, а те прескачаха от човек на човек и озаряваха всички, дошли да споделят няколкото прекрасни мига. Стените на залата красяха картините на палестинския художник Мухаммад Рукуи, прекарал 13 години в затвора и осъществил първата си изложба още докато бил в неволя. Бяха окачени няколко негови творби от този период- изпълнени предимно в тъмни, лилави цветове, с образи на заточението и стремежа към свобода. Картините бяха малки, рисувани с молив. От затвора тайно ги изнасяла майка му. Останалото пространство бе изпълнено с творбите му на свобода. Бяха съвсем различни- големи, цветни, с изрисувани многобройни домове, гълъби и…жени. Тези жени…впиваха поглед в мен- всяка различен. Едната търсеше надежда, друга- изпълнена с вяра, третата не спираше да мечтае…но всички картини пронизваше мечтата за свобода- този път свободата на един народ.
Емоционалният заряд на изложбата разпали гостите и те потънаха в звуците на арабската поезия. Първата изненада беше прекрасният дебютен превод на колегата Ана Минчева, която няколко часа по-рано притеснено ми остави няколко листа. Едно безкрайно женско стихотворение, написано от мъж- Низар Каббани. Стихотворение, накарало публиката да потръпне…от така незнайната страна на арабския свят…една общочовешка тема- любовта, изящната женска любов. Последваха стихове на поети от различни арабски страни- Сирия, Тунис, Судан, Либия…Преведените от Мая Ценова, Хедер Салфидж, Азис Таш и Юлия Пиргозлиева стихове бяха толкова близо до българската, европейската, световната поезия, до темите на съвременния човек от който и да е край на Земята. Вдишванията между омайващите главата стихове беше мелодията от клавишите на стоящия в дъното роял, на който ненадейно засвири приятелят на нашия форум Слав Бараков.
Благодарим на всички, които дойдоха и бяха с нас през тази невероятна вечер, изнизана от усмивки, въздишки и сълзи на очарование.
Алевтина Плочева
Един коментар към “Малки спомени”