Пътешествия и приключения

В мисълта за Сирия…


Наскоро се върнах от Сирия. Прекарах там 45 дни и не мога да не споделя за приятните и за съжаление неповторими моменти, които останаха завинаги в моята глава и сърце. Невъзможно е да имаш очаквания, които да се оправдаят. Тръгнах без тях, изхвърлих ги през прозореца на автобуса и с право! Още на самата автогара започна шеметното натъпкване на сакове, кутии, торби, телевизори и шкафчета в багажното отделение, не успях да разбера, как слабичкия стюард Йусуф с тези ошлайфани движения на ръце, крака, рамене и други възможни части от тялото успя да натъпче ширещия се около автобуса багаж ( а после да го свали и отново магически да го натъпче на Турската граница и да повтори същото на Сирийската)!

Мислех си, че сакчето ми ще остане нейде из сирийските дебри, но не-то оцеля!В самия автобус- арабската реч ме шашна, по-скоро това, че уча от 3 години арабски, но нищо не разбирам от диалект! И когато Йусуф се надвеси над мен с кана кафе, аз му отговорих на българо-турско-арабски „Искам кафе“ (не мога да разбера как успях да смеся три езика в две думи..). Разбира се, минавайки през територията на Турция успях да си упражня няколкото останали в главата думи от часовете по турски, но за съжаление не бяха успешно приложени и също толкова успешно неразбрани. Но въпреки това, земите, през които пропътувахме около 20 часа, ми замаяха главата с невероятно прележната си подържаност и чистота, да не говорим за красотата на природата, която сме свикнали да виждаме и в България, но не толкова обгрижвана!

Сблъсъкът със сирийската граница беше вдъхновяващ. След безкрайните планини, ароматът на които разтреперваше прозорците на автобуса и удряше очите през стъклото, тежко навлязохме в пустинна местност, с малки прокрадващи се тук-таме храстчета и верига чакащи камиони. В пропускателния пункт на гишетата се тълпяха пререждащи се хора, хвърчаха паспорти и непопълнени декларации…нямаше напрежението, с което ни изследваха един по един на турската граница. Обстановката си беше доста народна, някакви хора проверяваха някакви неща, навсякъде бяха окачени табели с надписи за добри пожелания на пристигащите, написани английски с невероятно количество грешки. Впечатление ми направи малка глинена барака с избити прозорци и врати, в бараката стоеше изоставено желязно легло със сбръчкано одеяло. Цялата тази атмосфера сякаш беше подготовка за горещия безпорядък и услужливия хаос, които ни очакваха в сърцето на Сирия…

Алевтина Плочева

Advertisements

3 thoughts on “В мисълта за Сирия…

  1. хахахаха :Д :Д точно така,аз стигам чак до рев на сирийската,ама като си спомням дори тва ми липсва :Д

  2. zdravei!
    razkaza ti mi se stori mnogo uvlekatelen. iska mi se da prodaljish, zashtoto strashno me valnuva realnostta v arabskiq svqt, osobeno tazi v siriq.kirilicata neshto mi se precaka….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s