Една първа стъпка…

Имам щастието да публикувам статия, която написа моя ученичка. Това е една от първите ми награди, които получавам в това училище…да мога да провокирам ученик да пише… Надявам се, че ще стане традиция и тук все по-често ще четем публикации на толкова млади хора!!

Алевтина Плочева

АЗ И АРАБСКИЯТ СВЯТ

Първо искам да се извиня за всичко, което ще кажа, за това че няма да използвам сладникави изрази от сорта на : „Ние всички обичаме арабсите страни и култура…” и т.н., защото ако изрека такова нещо, то с пълното си  право всички вие можете да ме наречете „лицемерна лъжкиня”!
А защо ли?! Впрочем когато един българин чуе  „арабски свят”, то той си представя арабки с големи черни очи, кръшни танци и хареми. Както повечето, така и ние!  Много хора дори казват „Арабия”, а ние с вас знаем, че такава държава не съществува! И така, когато изляза на улицата и ме попитат какво уча и аз им отговоря арабски език и култура, получавам иронична усмивка и думите „Па за к’во ти е т’ва?!”. Ето така стоят нещата , никой не вижда смисъл да се занимаваме с арабски език! Та той не би ни послужил за нищо! Някои от нас учат с арабски  само и единствено, защото тук са ги приели. А това е жалко! Има безкрайно голям кръгозор, но за да се мотивира един ученик, трябва много!
Но нека поговорим за мен. Вече година и няколко месеца съм в арабската паралелка на 18-то СОУ и какво знам аз за арабския свят?! Почти нищо! Защото колкото и да знам, то то е било от интернет и ако съм прочела десет процента истина, то е имало едни деведесет процента измислица! Сядам си аз и решавам, че искам да отида в някоя арабска държава, след като завърша, и когато вече се смята, че би трябвало да съм научила езика. Мисля, мисля и изведнъж се сещам, че след три години вече едва ли ще ми е до това. Не ме разбирайте погрешно! Искам да говоря арабски, искам да се занимавам с този вид култура, но след толкова време всички ние може би вече ще сме тръгнали по съвсем друг път, защото никой не би се посветил на нас и да ни заинтригува до такава степен, че да продължим. Може би някой би казал; „Какво ме занимава тая, тя и съучениците и са тук, защото им е бил малък бала, пък и чисто и просто ги мързи да учат.”, и впрочем до известна степен ще бъде прав! Но извинете, ако едно нещо ти е интересно, ще те домързи ли да го праиш!? Колко хора се чувстват живи и пълни с енергия в три през нощта, защото правят нещо което им харесва. Ето това ни трябва на нас, трябва ни начин, по който да пожелаем  да  си пуснем  арабски ритъм, когато ни се слуша музика, да прочетем Кейс или Антара ибн Шадад, когато ни се чете и то не от задължение, не за оценка, а защото на самите нас ни е интересно!
Ако се замислите ще разберете, че Арабският свят не е само хареми и кючеци, всъщност става въпрос за един много по-развит от нашия свят! Арабите в сравнение с нас държат на религията и обичаите си, държат на културата си и на себе си-те са горди хора, горди за същността си- не бъркайте думата, която използвам с високомерие! Те знаят религиозните си закони и почти  всички (не казвам всички, тъй като би било лъжа!)  ги спазват. Рамадана-така нареченият им месец за пости в Исляма, означава един месец без прекъсване (освен по здравословни причини) да не се консумира АБСОЛЮТНО нищо от изгрев до залез слънце.  Е, кажете ми колко българи спазват нашите си задължения към Бога, макар и пъти по-леки?!
Преди около месец баща ми ми разказа за едно българско семейство, което изгонило бащата на съпруга в семейството да живее сам в… кучешка колиба! Не, това не е българска народна приказка! Това е реалността!!! Ето заради това уважавам и се възхищавам на арабите! Защото дори, когато родителите им грешат в нещо те си премълчават. Тези хора държат на тези, които са им дали живот, а доколкото съм видяла от съученици и приятели… при нас много рядко се случва такова нещо!
Новоучащ  я. Обаче има и нещо друго, това не е кубче рубик, което в началото ще ти бъде трудно, а по-късно ще нареждаш с лекота! Арабският език е един океан! Да се опиташ да научиш всичко е все едно да се опиташ да изпиеш океана!

Петя

Реклама