All

Историята на един архитектурен паметник


Голямата джамия в Кордоба е едно от най-блестящите произведения на арабо-мюсюлманското религиозно строителство. Тя представлява симбиоза между традиция и новаторство под знака на различни архитектурни влияния.  Джамията от своя страна по-късно е извор на вдъхновение за европейските майстори. Уникалното произведение съчетава в себе си оригиналност и величественост, изящество и лекота. Построено е според общите принципи на арабската хипостилна джамия.  Впечатлява с колоните си,завършващи с двойни арки, красивите куполи и богато украсения михраб, изпълнени с разнообразни материали.

Строителството на Голямата джамия започва през 785г. при управлението на първия омаядски владетел на Испания – Абд ар-Рахман I. Негова основна цел е чрез нея да превърне Кордоба във важен религиозен център.  На нейно място преди това се е издигала вестготската базилика Сан Висенте.

След навлизането на арабите в Испания тя била поделена между мюсюлмани и християни. Няколко десетилетия по-късно  Абд ар-Рахман успява да откупи църквата от християните и така открива пътя за амбициозния проект, който има за цел да подражава на Омаядската джамия в Дамаск (705-715) [1].

Въпреки неблагоприятния релеф строителството е бързо(705-706). Отначало джамията,разположена на малък хълм с изглед към река Гуадалкивир, е замислена като почти идеален квадрат, подобно на джамията на Пророка в Медина. Северната му част била заета от открит двор. Той изпълнявал две функции. От една страна осигурявал достъпа на светлина в молитвената зала, а от друга поемал множеството богомолци,  които тя не побирала[2]. Южната част била заета  от колонна молитвена зала, съставена от 11 кораба, перпендикулярни на стената, сочеща киблата (посоката за молитва) . Централният от тях, който водел към михраба (ниша, която сочи посоката за молитва), бил малко по-широк и се отличавал сред другите. Планът напомня този на джамията ал-Акса в Йерусалим. Приликата не е случайна,  тъй като Абд ар-Рахман I искал да подчертае връзката с омаядските си предшественици[3].

Първоначално минаре не било построено. Според арабски извори призи-вът за молитва се изпълнявал от кулата на близкия вестготски замък, който служел за резиденция на Абд ар-Рахман. Заради неравния терен външните стени се различавали по височина като тази откъм реката била най-висока.Отначало джамията имала 4 входа.  Един от тях – Баб ал-Узара (на западната фасада) е запазен почти непроменен до днес[4].

Кордоба била бързо процъфтяващ и разрастващ се град и скоро джамията не можела да побере  всички вярващи.Затова в периода IX-Xв. били пред-приети няколко разширения основно при управлението на Абд ар-Рахман II, Абд ар-Рахман III, ал-Хакам II и ал-Мансур. Известен принос имат и някои други владетели. Всеки от тях искал да покаже почитта си към основателя на династията и неговия шедьовър. Това обяснява тяхната щедрост и непрекъснатото строителство практически до падането на Халифата. В крайна сметка размерите на Голямата джамия достигат 130 х 180м. т.е. площ от 23 400 кв.м[5].

Синът на Абд ар-Рахман I – Хишам I построява първото минаре от сирийски тип, вероятно на северната стена през 793г. но затова няма археoлогически доказателства[6] . В периода 833-848г.  Абд ар-Рахман II разширява молитвената колонна зала на юг, така че тя достига размери от ок. 79 х 69м.Михрабът е заместен с нов на друго място. Промените предполагат и по- голям двор. Той бил ограден с колонна галерия от 4-те страни, а единствения му вход бил на северната стена. Там били засадени лаврови, кипарисови и маслинови дървета. След превръщането на джамията в християнски храм от испанците били заменени с портокали, дали съвременното име на двора[7].

Особено внимание заслужават капителите от този период. Наред с римските от коринтски тип , както и вестготските се забелязват и нов вид -ислямски. Те, подобно на всички капители от епохата на Средновековието,приличат на античните коринтски, но се отличават с фини орнаменти и дълбоко врязване. Налице са търсене на нови форми и изразни средства.Най-красивите капители се намират в централния кораб, но изгледът към тях е ограничен, заради колоните на построената сред джамията през XVIв.катедрала.  Ясен акцент се поставя върху михраба. Докато в молитвената зала са използвани червени и черни мраморни колони в централния кораб точно пред михраба са поставени 2 мраморни колони с жлеб[8].

След като Абд ар-Рахман III се обявява за халиф през 929г. вниманието му е насочено към строежа на великолепния град – резиденция Мадинат аз-Захра недалеч от Кордоба. Ето защо промените в Голямата джамия не са значителни. Халифът разширява двора и обособява отделение за жените.Разрушава старото минаре, което не отговаря на нуждите на вярващите и построява ново през 951г. Величественото съоражение се издигало на височина от 37м. върху квадратна основа и било съставено от две части. Долната имала кубична форма и височина от 23м.  Горната била по-ниска,стеснявала се към върха и служела като помещение за мюезина. Две стълбища се събирали на върха. Минарето завършвало с купол, върху който имало три кълба – две златни и сребърно с „корона” от малък нар.Това минаре послужило за пример в други джамии на ал-Андалус. То не е запазено до наши дни,  защото след Реконкистата около него е построена камбанария[9].

Веднага след възкачването си на трона през 961г. наследникът на Абд ар-Рахман III ал-Хакам II се концентрира върху Голямата джамия. Предприетото от него разширение (962-966) отразява разцвета на Кордобския халифат. Молитвеното помещение е разширено с 12 кораба на юг, така че дворът става доста по-малък. В процеса на работа михрабът е разрушен, но колоните и капителите са запазени,за да послужат при изграждането на нов,  който впечатлява със своята уникалност.                                                                                                           В началото на централния кораб е изградена сложна аркадна конструкция, завършваща с ръбест купол, наречен по-късно Capilla de Villaviciosa.Върху разширената от ал-Хакам централна част е акцентирано чрез червени мраморни колони. От 2-те и страни се редуват червени и черни, които свързани по диагонал сякаш сочат михраба. За разлика от предишните етапи в този период се наблюдават еднотипни капители[10].

Последното разширение на Голямата джамия в Кордоба е предприето в периода 987-988г. от ал-Мансур – везир и регент на халифа Хишам II. Докато непълнолетният владетел практически живее като затворник в двореца в Мадинат аз-Захра, ал-Мансур се възползва от високия си пост и предприема мащабно строителство. На юг джамията достигала почти до реката,затова били построени цели осем нови кораба на изток. Това увеличило капацитета до около 25 000 души[11]. Ал-Мансур запазва същия стил от колони и арки в хипостилната зала, която заема 2/3 от цялата джамия.

Когато влезе в храма посетителят има чувството, че се намира сред каменна гора, заради множеството колони и арки, които го заобикалят. Те приличат на палми с преплитащи се листа и може би са знак за носталгията на арабите по тяхната далечна родина. Колоните са направени от разнообразни материали като разноцветен мрамор, гранит и яспис.Тъй като са с различна височина в частта, построена от Абд ар-Рахман III, някои нямат база.

Тук пространството не е ограничено от външни стени. Усещането за по-голям простор и дори безкрайност на помещението се внушава от типичните за  La Mezquita двойни арки. Тайната на тази илюзия е, че не всички имат еднакъв контур[12]. Някои специалисти смятат за техен прототип римския акведукт в Мерида. Други правят препратки към Омаядската джамия в Дамаск, където обаче аркадите са успоредни на стената, сочеща киблата.Отначало върху поддържащите колони са изградени подковообразни арки. Този елемент е познат на Пиренейския полуостров и се среща при вестготските църкви. След това капителите са надградени с четириъгълни колони, поддържащи горния ред полукръгли арки. И двата реда са от редуващи се бели и червеникави блокове[13]. В началото на централния кораб андалуските майстори изработват двойни детелинообразни преплитащи се арки,чрез които отново акцентират върху михраба.

Изключително важна за формиране на общото впечатление е светлината.Ефектът й сега се различава от този преди векове, защото първоначално арките на фасадата били открити. Слънчевите лъчи, проникващи през тях обливали молитвената зала в мека светлина. Множеството прегради били причина за това тя да достига до вътрешността като далечни отблясъци,  които разсейвали полумрака. Най-осветена била областта около михраба заради куполите над нея[14].

Красив елемент в голяма джамия е центалният купол (965г.). Той представлява осмовърха звезда, получена при преплитането на два квадрата.Звездата като че ли виси над малките колони от зелен и червен яспис с позлатени капители. Светлината прониква през малки прозорчета на купола.Украсата му представлява стилизирани флорални и калиграфски изображения, изпълнени с разноцветна мозайка от стъкло на златна основа.Майсторите на ал-Андалус създават едно наистина ефектно декоративно произведение, което по-късно навлиза в религиозната и светската архитектура на католическа Испания[15].

Срещу михраба е разположено мястото за молитва на халифа – максурата. То било отделено от останалата част на молитвеното помещение чрез напречна аркада, която замествала традиционната решетка, отделяща владетеля от народа. От двете страни на централни купол в областта над максурата са изградени два по-малки ръбести купола, подобни на Capilla de Villaviciosa. Характерни за тези куполи са т.нар. мукарни – декоративни елементи, които приличат на сталактити или пчелни килийки. Композицията от трите купола над максурата е уникална за целия ислямски свят[16].

Михрабът, изграден от ал-Хакам II, се смята за едно от най-големите достижения на мавританското изкуство. Той впечатлява с изящната си украса.Вместо към традиционната ниша подковообразна арка води към осмоъгълно помещение, чиито стени в долната си част са покрити с мраморни плочи.Отгоре колони от мрамор и яспис завършват със слепи детелинообразни арки. Над михрабната ниша се оформя купол с форма на голяма раковина.Тя допринася за акустичния ефект, което позволявало на събралите се в джамията да чуват молитвата. Точният прототип на купола не е известен.Раковината се срещала в римските декоративни мозайки от Северна Африка, а в по-примитивна форма във вестготските архитектурни образци.Богато украсената фасада на михраба се състои от множество детайли.

Около подковообразната арка има правоъгълна рамка, а от двете и страни са разположени мраморни колони. Стилизирани флорални изображения изпълнени с мозайки от стъкло в тъмносиньо, червено и златно обрамчват арката. Писмени източници от епохата свидетелстват,че халифът помолил византийския император Никифор Фока да му изпрати опитни майстори,които да пресъздадат в Кордоба златната мозайка на Омаядската джамия.

Отстрани на арката са разположени мраморни плочи, върху които е изобразено дървото на живота. Те се смятат за едни от най-красивите изображения, сътворени в разцвета на Халифата. В горната част на михраб-ната фасада е заета от детелинообразни арки върху мраморни колони. Сaмата „подкова” под рамката се състои от деветнадесет блока, покрити с мозайка. Върху тях има разнообразни орнаменти на тъмен или светъл фон.

Особена роля в образната система на Голямата джамия заема калиграфията. В хоризонтална лента точно над подковата със сини букви на златен фон в куфийски шрифт са изписани деветдесетте и девет имена на Аллах.В горните 2/3 от рамката има друг надпис с аяти от Корана, изпълнени със златни букви на тъмносин фон[17].

Значението на джамията не се дължало само на факта, че била най-голямата в града. Тя се превърнала в религиозно и културно средище на Халифата, пресечна точка на религиозната и светската власт. След Реконкистата съдбата на джамията не била като тази на другите т.е. да бъде разрушена.През 1523г. сред нея започнал тривековният строеж на християнска катедрала. Фактът, че един действащ храм се поддържа е основната причина и днес, въпреки промените, да можем да се насладим на Голямата джамия в Кордоба.


[1] Kaптерева, Т. П.Искусство Испании ,Москва, 1989. с.24 – 26

[2] Ali, Wijdan. The Arab Contribution to Islamic Art, Cairo,1999. p.99

[3] Hattstein, Markus.Islam. Kunst und Architektur,Köln,2000. S.221

[4] Ibid. S.222

[5] Ali, Wijdan. The Arab… p.96

[6] Hattstein, Markus.Islam… S.223

[7] Ali, Wijdan. The Arab… p.99

[8] Hattstein, Markus.Islam… S.224

[9] Ibid.

[10] Ibid. S.225

[11] Kaптерева, Т. П.Искусство…с.29

[12] Ali, Wijdan. The Arab… p.101

[13]Hattstein, Markus.Islam… S.222

[14]Kaптерева, Т. П.Искусство…с.35 – 36

[15] Пак там. с. 39

[16] Hattstein, Markus.Islam… S.222

[17] Ali, Wijdan. The Arab… p.100

Весела Георгиева

Advertisements

5 thoughts on “Историята на един архитектурен паметник

  1. Обогатяването на подобна статия с малко повече снимки, ще я направи великолепна.

  2. Аз също, историята на тези паметници е интересна за мен. Ще чакам още материали!

  3. Страхотно е когато пътуваш и да научаваш нови неща за историята. Това, че светлината прониква през малки прозорчета на купола е прелестно.Украсата му представлява стилизирани флорални и калиграфски изображения, изпълнени с разноцветна мозайка от стъкло на златна основа.Майсторите на ал-Андалус създават едно наистина ефектно декоративно произведение, което по-късно навлиза в религиозната и светската архитектура на католическа Испания.Благодаря че споделихте тези неща с нас, след някоколко дни ми предстои подобно пътуване и дано да я видя лично.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s