Политика и история

Пътешествие към границите


Здравейте!

Дълго мислих с какво да Ви поканя в раздела „Политика и история”. Отне ми време, не защото събитията и приключенията са малко и не защото все не ми достигаше време, за да подготвя статията си. А защото ми се искаше да Ви споделя, да Ви подаря вдъхновението, което разпалва желанието ми да изследвам и ми носи сладостта от всяка глътка въздух в Близкия изток.

Успявам да преживея историята едва сега, след няколко часа пътуване в посока запад от столицата Амман. Тръгвам съвсем сама, впечатлена от макета на една битка, част от експозицията на Музея в памет на загиналите, открит от покойния крал Хусейн през 1988 г. Денят е 3 декември, четвъртък. Използвам три превозни средства, като на всяка спирка разчитам на отзивчивостта на йорданската полиция. Впечатлена от тесния път, разсейван от многото завои, и натрошените скали около мен, се насочвам към границата на Йордания с окупирана Палестина. Малко преди да влезем в Аш-Шуна Ал-Джанубия минаваме през пропускателен пункт. Маршрутното такси спира и млад, респектиращ войник изисква документите на няколко пътници. Приготвям международния си паспорт и чак тогава красивото момиче до мен се усмихва плахо и ме пита какъв е произходът ми. Малко след това почуква с една монетка по прозореца и шофьорът разбира, че е нужно да спре. Девойката слиза, а аз, жадна за приключения, съм леко разочарована, че вниманието на войника е насочено предимно към възрастните пътници. Остават около 10-12 километра.

След още няколко почуквания по прозореца пристигам в Ал-Карама. Гледката не ме стъписва, не и след като наскоро съм се върнала от най-големия палестински бежански лагер в Йордания – Ал-Бака. Усещам единствено топлите лъчи на обедното слънце и погледите, отправени към мен със спотаено любопитство и лека сянка на недоверие. Подминавам джамията, именувана на мъчениците, загинали в славната битка от 1968 г., и излизам извън селото, съпроводена от тропота на детските крачета по прашната улица. Докато се колебая накъде да поема, към мен се насочват две момчета на 17-18-годишна възраст и, както неведнъж ми се е случвало, ме питат дали не съм се изгубила. Разказвам им за Форума и обяснявам, че съм в Ал-Карама от любов към историята. С почуда, но възпитано, ме питат дали имам нещо против да ме придружат. Давам съгласието си, донякъде успокоена, че присъствието им ще стопи споменатото недоверие.

Отправяме се към мястото, от където започва днешната история. Трудно е да бъде датирана, защото според тримата йордански военни, на които се доверявам за хода на събитията – полковник д-р Зияд Ауад Абу Хамад, подполковник д-р Мухаммад Ахмад Ар-Рауаша и подполковник Хасан Фахд Абу Зейн, битката не започва както е широко известно – на 21 март 1968 г. Напрежението между двете страни се появява няколко седмици преди това, когато израелските сили извършват поредица масирани бомбардировки по суша и въздух по протежението на йорданския фронт.

Събитията попълват историческите анали близо година след Шестдневната война от юни 1967 г., по време на която Израел окупира западния бряг на река Йордан. След като арабската страна отказва да влезе в неизгодните за нея преговори, израелското ръководство решава да предприеме нападението, за да повлияе по този начин на решението й. Целите на ционистката държава са няколко:

1. Окончателно да разруши йорданското командване и въоръжени сили, отслабени след войната от 1967 г.

2. Да завладее източните възвишения на Хашимитското кралство (планината Ал-Балка) и да се приближи до столицата Амман, за да окаже натиск върху страната да приеме условията за преговорите.

3. Да изтласка Йордания от този важен стратегически регион с оглед на бъдещото му завладяване и контрол.

4. Да гарантира сигурността и спокойствието си по линията на примирието с Кралството.

5. Да нанесе тежък удар на йорданските въоръжени сили, които подкрепят арабската съпротива.

6. Да отслаби духа на йорданското население, населяващо долината на р.Йордан и да сломи арабската съпротива.

7. Да овладее Източните възвишения, които са важни от военна, стратегическа и икономическа гледна точка.

8. Да запази духа на израелския народ и войска.

Важно е да се отбележи, че от географска гледна точка районът заема централно място и много напомня на порта, през която преминават войските на път за Палестина, независимо дали идват от изток, запад, север или юг. Долината на р. Йордан е разположена между две хармонично изправени едно срещу друго планински възвишения – Западни и Източни, и е богата на изключително важните и оскъдни за региона на Близкия изток водни ресурси, а площите са подходящи за развиването на земеделие.

На 14 март 1968 г. до йорданското ръководство достига инфорамция за струпване по протежение на йорданския фронт. Ситуацията се прояснява през следващите дни, когато военно контраразузнаване на Хашимитското кралство подготвя подробен доклад, в който са изложени действията на Израел и вероятните му намерения. На 20 март командирът на Първа дивизия събира подчинените си и им обяснява положението, като потвърждава, че Израел ще предприеме ново нападение и изисква от тях да вземат необходимите мерки, които да го осуетят.

Слънцето залязва, оставяйки йорданските въоръжени сили подготвени за последвалите събития.

На 21 март в 5:30 сутринта (денят отново е четвъртък) израелските войски предприемат масирана атака по три направления:

1. Мостът „Принц Мухаммад” – Мусалсал Ал-Масри – Ал-Арда.

2. Мостът „Крал Хусейн” – пътя за Наур.

3. Мостът „Принц Абдуллах” – Аш-Шуна Ал-Джанубия.

Ал-Карама попада под ударите на израелските войски, когато те осъществяват нападението по третото направление. Достигат до покрайнините на селото от юг и запад и срещат съпротивата на разположените там йордански сили. Израелските войски успяват да преодолеят съпротивата им и се насочват към сърцето на Ал-Карама, където взривяват сградите с динамит. Тогава са спуснати и първите израелски парашутисти източно от селото. Те понасят сериозни загуби, но втората „вълна” прониква в Ал-Карама и започва да руши всичко по пътя си. Селото дава първите си жертви. Йорданските сили предприемат контраатака, която принуждава противника да поиска примирие. След като то е отказано, израелските войски правят опит да се изтеглят. Тук отново се намесват йорданските сили, които се стремят да осуетят маневрата. Израелските редици за разстроени и се изтеглят дезорганизирано, като оставят военна техника и немалко загинали на йорданска земя.

Нападението не допринася за постигането на набелязаните цели. Нещо повече, шефът на генералния щаб на израелската армия тогава Хайм Бар-Лев заявява, че страната е понесла 3 пъти повече материални загуби на военна техника в битката при Ал-Карама, отколкото в Шестдневната война. Крал Хусейн поздравява йорданската армия и федаините на ФАТАХ, които вземат участие в битката, като обявява, че „сме достигнали до положението, в което всички сме федаини”*.

А ето как според моите отзивчиви екскурзоводи изглежда мястото, откъдето започва израелското нападение през 1968 г. Днес – засадено с лехи от патладжани, от които веднага получавам един като подарък. Надиплените скални образувания, които виждате непосредствено зад електрическия стълб, ограждат леглото на р. Йордан. Възвишенията на заден план карат сърцето ми да затупти по-бързо – окупирана Палестина. За мое съжаление не успяваме да стигнем по-близо от 2 км от границата, защото на три пъти по-възрастни мъже ни предупреждават, че е забранено да се върви на запад. Усещам несигурност и у двете момчета, които през цялото време са на прилично разстояние от мен. Казват, че се страхуват израелските войници да не ме прострелят.

Днес Ал-Карама е село, населено от близо 10 хил. души. Театърът на военните действия е заменен от зеленчукови градини, в които трудолюбиви работници от йордански, палестински и египетски произход събират реколтата и я подготвят за износ или за местния пазар в по-големите градове. В полите на Източните възвишения можете да видите минарето на джамията Масджид аш-шухада (букв. Джамията на загиналите).

Напускам селото, все така съпровождана от двамата младежи, които обещават, ако се върна, отново да ме придружат, където пожелая. Със същата загриженост инструктират събирача на монетки в маршрутката да ме упъти към следващото превозно средство, като не пропускат да вметнат, че съм тяхна сестра. Връщам се в Амман с прашни обувки с цвят на прясно смляно бяло брашно, един малък патладжан в раницата и усещането за споделена топлина и героизъм.

Няколко дни по-късно, докато подготвям „поканата” си за поверения ми раздел, „разгръщам” електронното издание на ежедневника „Ал-Гад” и с интерес научавам, че през 2008 г., по случай четиридесетата годишнина от арабската победа, е издаден сборник от 128 страници, който съдържа 40 стихотворения и 1 картина на победителите, взели участие в организирания преди това младежки конкурс.

На вниманието на по-любознателните от Вас предлагам няколко допълнителни книги и статии, като подчертавам, че те не доразвиват позиция, споделяна от Форума, а просто дават различен поглед и повече детайли за събитието:

Примаков, Евгений, „Близкият изток на сцената и зад кулисите”, Форум „България-Русия”. С., 2007, 257-259.

http://www.washington-report.org/backissues/0398/9803087.html

http://www.alghad.com/?news=81560 (арабски)

В статията са използвани материали от:

Абу Хамад, Зияд Ауад, Абу Зейд, Хасан Фахд, Ар-Рауашида, Мухаммад Ахмад„Ат-Тарих ал-аскари ала ал-ард ал-урдуни бейна ал-мади уа ал-хадир”, Университет „Мута”, Йордания, 2001.

* Цитатът е по www.kinghussein.gov.jo

Снимките са от личния архив на автора.

Благодаря Ви!

За „Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш”

R./

Ал-Карама, Йордания

Advertisements

4 thoughts on “Пътешествие към границите

  1. Наистина чудесно е написано! Вълнуващо!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s