Посещение на посланика на държавата Палестина в 18 СОУ „Уилям Гладстон“

Уча в 18-то СОУ от три години и половина…аз и моите съученици сме минали през толкова много „изпитания”, но може би през последната 1 учебна година всичко се извъртя на 180 градуса …

Когато за първи път разбрахме, че ще имаме нов преподавател по арабски език, решихме, че пак ще бъде същото „коми-трагично” положение – никакво забелязване на учениците, никакво развитие и перспектива за арабските паралелки! Но уви … при нас дойде „Слънцето” (А.Плочева), което направи много за арабските паралелки за отрицателно време, но в същото време се интересуваше от нашия живот, от развитието ни като личности!

За първи път преди няколко месеца, ние усетихме какво значи да ти обърнат внимание, да бъдеш забелязан! Един следобед , когато имахме час по арабски език, г-жа Плочева дойде при нас и ни съобщи, че ще идва посланика на Сирийска арабска република. При тези думи нещо тръпна в мен и останалите .. . Помислихме си, че това е поредната шега с нас, но се излъгахме жестоко! Организирахме поетична вечер, бяхме толкова ентусиазирани за това наистина велико нещо, което никога до този  момент не е било правено! Всеки ден имахме репетиции на такива места, на каквито едва ли някой друг би се сетил да направи… ”Търчахме” из училище да разнасяме покани на директори, учители… всеки се чувстваше толкова уникално, защото знаеше, че иска и трябва да направи нещо за тези паралелки, да подпомогне с нещо за развитието им! И ето …  дойде „съдбовния” ден за нас …  отключиха кинозалата, момчетата свързваха апаратурата, госпожицата даваше последни наставления за рецитала на стихотворенията… всичко беше толкова бляскаво, толкова невинно направено, толкова истинско, че чак по едно време бях готова да заплача от радост! Стихотворенията, които бяха рецитирани от Мартина, Кали, Теди, Уисам, Даяна  и мен, бяха предадени по такъв начин, че кожата ти можеше да настръхне! Но кулминацията на цялата вечер, може би беше излизането на сцената на сирийския посланик Салах Сукар , който изказа благодарностите си, че именно той е първият ни гост, че сме отделили време, за да направим тази вечер прекрасна! Той ни зарадва с новини, които както казах по – горе никога нямаше да се осъществят без амбицията на нашето „Слънце”, без добрината на целия форум за арабска култура „Махмуд Дарауиш” – тези млади студенти, които се опитват всячески да покажат на хората, че арабският свят не е това, което се представя на всички!

Всичко се промени след идването на нашия гост – имахме самочувствие, имахме смелост да се изправим и да кажем, че не сме това, за което ни представят, че можем още и още, че можем да вървим само нагоре!

Беше декември месец… всичко беше толкова студено, така нямахме желание за нищо, но пак г-жа Плочева се яви ненадейно с  новини, а именно, че мистериозни до този момент за нас бизнесмени ще дарят пари да си оправим стаята, ще улеснят изучаването на езика по един или друг начин… Отново подходихме с недоверие, казвахме си, че нищо няма да се получи, че пак това е един вид измама, която ще ни държи в напрежение и накрая нищо няма да стане… А в същото време бяхме поканили палестинския посланик д-р  Ахмад ал-Мадбух на втора поетична вечер организирана от нас. Обстоятелствата се стекоха така, че нещата с поетичната вечер се отлагаха с дни, седмици… Не знаехме какво ни очаква – нов кабинет, благодарение на „мистериозните” господа, идването на посланика, развитието ни през това време – всичко беше една адска КАША!

Е измина се време… стана февруари месец, но до последно не се знаеше нищо за кабинета, нищо за посрещането на посланика – НИЩО (една пълна слепота за близкото бъдеще). Всичко се получи толкова спонтанно, толкова непредвидено – в началото на седмицата разбрахме, че посланикът ще идва в петък (същата седмица)… Бяхме под такова напрежение, че се чудехме от къде да започне подготовката за това важно събитие. Пак се повториха тези незабравими моменти – раздаването на поканите на учители, директори, правенето на украсата и най – важното рецитала на стихотворенията, вникването в тяхната същност, пресъздаването им. Но какво щяха да бъдат те без превода на Мая Ценова, без помощта на форума, без съдействието и съпричастието на всички около нас, без нашето старание и ОГРОМНАТА амбиция на „Слънцето”? Различното този път беше, че освен преведените стихотворения, те щяха да присъстват и на арабски, което беше още едно предизвикателство…

Зори, Таня, Сибел, Ради, Махмуд, Демис, Криси, Уисам, Кали, Мартина, Ники ,Ива, Габриел, Марияна – те бяха хората, които направиха събитието толкова уникално и различно… Но нека кажа, че това, което удиви всички ни бе, че когато погледнахме към вратата, от която влизат гостите видяхме не само палестинския посланик и Мая Ценова, а също посланика на Сирийска арабска република и „мистериозните” господа – Аладин Харфан и  Адел Кисреуан, които направиха нашия кабинет, отнесоха се като наши приятели, макар преди да не сме и чували за тях .. Всички,които организираха събитието седяха като в приятен шок от това,което виждат… беше страхотно, макар да не знаехме какво се случва в момента… Няма как да опиша всичко с най – малките детайли около това, но искам да ви кажа, че чувството беше прекрасно, адреналина се вдигаше с всяка изминала секунда…

Определено този път всичко беше много по – вълнуващо,защото имаше и арабска реч, изявления на сцената на Мая Ценова, негово превъзходителство посланика на държавата Палестина д-р Ахмад ал-Мадбух, Адел Кисреуан, Руслан Трад… Това, което ме впечатли беше стилът на изказване на тези хора – те говореха с любов за нас, гласът им трепереше, не говореха така, все едно говорят с възрастни хора, а показаха детските си души J

Няма да забравя да спомена и да оценя жестовете отново, както аз така и останалите на Ана Минчева, Руслан Трад, Алевтина Плочева, Мая Ценова – хората, които дават всичко за нас, без да искат нещо в замяна… Не ги подреждам по степен на важност или кой какво е направил повече…

Благодаря също така отново на Зори, Таня, Сибел, Ради, Катето, Махмуд, Цвети, Демис, Криси, Уисам, Кали, Мартина, Ники, Ива, Габриел, Марияна, Теди, Кали, Мартина, Лазар,че бяха така искрени и непринудени към всичко!

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Юлия

Реклама