Любопитни факти · Пътешествия и приключения

Ливан и малко информация за него


Ливанската република е една от входните врати на Ориента и винаги се е отличавала с красотата и климата си. Територията на страната обхваща източното крайбрежие на Средиземно море.
По територия Ливан се нарежда на 161-о място в света. Бреговата линия на Ливан е с дължина 217 км и по нея има много пристанища.Успоредно на крайбрежието се издигат Ливанските планини, а най-висок връх е Куриата  ас-Сауда(3088 м). Някога Ливанските планини са били покрити с големи гори от кедрови дървета, но горите постоянно намаляват. Кедърът е символ на лишенията, показан е и в националния флаг.

По високите места на планините снегът се задържа до лятото, което прави климата много приятен. Ливан има субтропичен, средиземноморски климат ,топло сухо лято и влажна, студена зима. Името на страната произлиза от старосемитската дума „лабан“ (бяло) и е свързано с вечния сняг по високите планини и езера, които снабдяват страната с вода. Наносните, бели плодовити почви и изобилието от вода са характерни за тясната крайбрежна ивица на една от малкото плодородни земи в страната. Селското стопанство е важен елемент. Още през XIX век са терасирани много планински терени, в които се отглеждат лозя, портокали, лимони, смокини, банани, маслини и други. В долината Бекаа се отглеждат пшеница, ечемик, захарно цвекло, тютюн и други култури. Поливното земеделие използва скъпа техника, а за селскостопанско ползване са подходящи само част от територията на страната. Животновъдството е добре развито. Прочутите ливански кедри са почти изчезнали. Между 1972 г. и 1994 г. горите са намалели  поради гражданската война, разширението на шиите и горските пожари. Обезлесяването е увеличило силно ерозията на тези склонове. Крайморското разположение, високите планини и красотата на Ливан са оказали голямо влияние върху историята и икономиката на страната.

Населението на Ливан възлиза на около 3,8 млн. жители, при средна гъстота 357 души на кв. км. В тази цифра не са включени палестинските бежанци и чуждите работници, които идват предимно от Сирия. Над един милион ливанци живеят в чужбина, където работят като търговци. Населението е съсредоточено главно край бреговете на Средиземно море и в долината Бекаа.

От населението на Ливан 93% са араби, 5% арменци и 2% други. Официалният език е арабският, но широко се използва френски и английски език. В Ливан съжителстват етноси с различни религии. При създаването на Ливан християните са били мнозинство, но поради голямата емиграция от съседните ислямски страни и по-голямата раждаемост, днес мохамеданите преобладават. Средната продължителност на живота е 72,1 години. Населението под 15 години е 42,5%, и над 65 години – 6,5%. В градовете живеят 90%  от  населението и 87,4% от него са грамотни. Образованието не е задължително. Съществуват основни училища и средни училища. Учителите са слабо платени и недобре подготвени, поради което в страната има и много частни училища. Безработицата в страната е 8,6%. Жителите на Ливан, заедно със САЩ, са първи в света по консумацията на кафе, 4 кг на човек годишно. По-големите градове са: Бейрут – 1 700 000 жители,Триполи 160 000 жители, Захле – 45 000 жители, Сайда – 38 000 жители и други.

Ливан е парламентарна република с централно многопартийно правителство. Държавен глава е президентът на републиката – християнин маронит, избиран от парламента с шестгодишен мандат. Премиерът, глава на правителството, е сунитски мюсюлманин, а шефът на парламента – шиитски мюсюлманин. Премиерът избира министрите, след консултация с парламента. Членовете на парламента са еднакъв брой християни и мюсюлмани, избирани с всеобщо гласоподаване. Административно страната е разделена на шест провинции, пет области и столицата.
Ливан е малка страна с богато минало. Първите заселници по крайбрежието и в долината Бекаа са отпреди 7000. до 9000 години. След разпадане на римската империя, Ливан попада под византийско влияние и християнството пуска дълбоки корени в ливанските земи. В първите векове на новата ера християнското население е с висока култура, която по-късно се повлиява от исляма, а в по-ново време – от френската култура. В шести век монаси пренесли копринени б уби от Китай и производството на коприна осигурявало печалби в продължение на векове. В седми век Ливан е завоюван от арабите. В 750 г. халифатът на Абасидите менил управлението на Омаядите. През XI век група шиити се настанали в северната част Ливанските планини. Нападението на селджукските турци над Констанопол довело до кръстоносните войни (1095—1291г.). През XI век Ливан е бил завоюван от селджукските турци, а в края на века – от кръстоносците, кои то разделили страната между техните царства Триполи и Йерусалим. През XI и XIII век много мюсюлмани-шиити емигрирали в Ливан. Територията на Ливан се оказала разделена между враждуващи помежду си етнически групи: християни, друзи, сунити и шиити, т.е. на същите религиозни групи , провели много по-късно гражданската война (1975—1991 г.). В 1516 г. майските турци завладяват Ливан, но му дават значителна автономия, изостават управлението на страната в ръцете на ливански принцове (емир Успешно са управлявали две местни династии). По времето на шихобския емир Банр II възникнали конфликти между друзите и християните маронити, при които били убити 10 000 християни. За възстановяването на реда се намесили европейските сили и била установена относителна свобода. След Първата световна война Обществото на народите дало мандат на Франция за управление на Ливан и Сирия, които били обединени. В 1926 г. Франция обявила Ливан за независима република. Следва управление на страната от представители на различните религиозни групи маронити, сунити, шиити, друзи, гръцки православни и католици, като главна на роля играе преобладаващото население от маронити и сунити. По време на Втората световна война Ливан е окупиран от съюзническите сили. През 1943 г. френските и английски окупационни войски са изведени от страната и Ливан е обявен отново за независима република. По време на първата арабско-израелска война в 1948 г. около 150 000 палестински бежанци,изгонени от своите домове от израелската армия, дошли в Ливан. Това засилило напрежението между друзи и сунити и между тях избухнала гражданска война. През юли 1948 г. 14 000 американски моряци дебаркирали в Ливан, стабилизирали положението в страната и през август войната приключила и между различните религиозни групи било възстановено примирието и Ливан отново регистрирал икономически разцвет. Нова вълна бежанци, между тях и много военни, се прехвърли в Йордания в 1980 г. и 1982 г. борбите в Бейрут започнали отново. Израел започнал акция „Мир за Галилея“, с цел да изгони палестинците от Ливан, че ги е допуснал на своя територия. За възстановяване на мира отново се наложило участие на народни сили от САЩ, Франция, Великобритания и Италия. При новата инвазия са убити около 18 000 ливанци.

В навечерието на израелското нашествие в Ливан през 1982 г. Палестинците с подкрепата на Иран и Сирия, организирали нова екстремистка, организация „Хизбула“ (Партията на Господ). Тя организира нападенията срещу израелците с помощта на ирански експерти и дейността й оказва влияние върху прекратяване на израелската окупация на южен Ливан.В 1983 г. Армията провела „Война за освобождение“, за да изгони сирийските войски от страната. Размириците продължили и през 1984-1985 г. В ливанската война са убити около 150 000 ливанци и са нанесени загуби 30 милиарда щатски долари. След приключване на военните действия останали около 30 000 сирийски войници и стотици хиляди палестинци. Войниците от „Хизбула“ продължили нападенията си над Израел. През 1988 г. се оформят две правителства, военнохристиянско, и цивилно – мюсюлманско. След 16 години войни, страната започва да се възстановява, но икономиката й е напълно разрушена. Под контрола на Сирия, в 1990 г. Парламентът изменил конституцията, като броят на депутатите се увеличил на 108, по равно християни и мюсюлмани.
Столицата на Ливан, Бейрут, е голямо пристанище на Средиземно море.

Името „Бейрут“ идва от ханаанската дума „извори“, от подземните води, с които градът се снабдява. Преди войната Бейрут се развива като световен банков, транспортен и туристически център. По време на гражданските войни и военните действия до 1990 г., Бейрут е унищожен. Разрушени са и древни паметници на финикийската култура. Бейрут е най-космополитният град в средния Изток и най-либералната арабска столица. Очертават се две главни етнически групи – християни, които населяват предимно квартала Ашрафия в източен Бейрут, и мюсюлмани. Сунити те живеят в западен Бейрут, а шиитите и палестинските бежанци ог лагерите „Сабра“ и „ Шатила“ – в южен Бейрут, най-бедната и най-силно разрушената градска част. Градът е разделен от 1970 г.

Бейрут има древна история. В XIV в. пр. Хр. е обявен за римска колония, известна с прочутата правна школа, съществувала триста години. РИМСКИЯТ ГРАД е известен като търговско пристанище, търгуващо с коприна и подправки. В 1187 г. е окупиран от султана на Египет и Сирия – Саладин. През 1516 г. става част от отоманската империя. През XIX век има население  около 15 000 души. Бейрут е известен като голям културен център, в който са работили западни мисионери и арабски интелектуалци. В края на Първата световна война е бил завладян от съюзниците и след това оставен под френско управление. Градът се е развил под силно френско влияние, особено в областта на банковото дело и туризма. В 1920 г. е обявен за столица ! Ливан. През 1948 г. се създава голяма палестинска общност в Бейрут. По време на гражданската война градът е разделен на източен и западен. Поради войната много граждани на Бейрут го напускат.
Западен Бейрут има много хотели и посолства. Особено известна е елегантната улица „Париж“, част от големия крайбрежен булевард „Корниш“. Часовниковата кула на площад „Етоал“ се смята за център на града. Четири
колони маркират мястото на древна римска базилика. Площадът е обиколен с високи, модерни сгради.
Величествено се издига небостъргачът „Кула Моор“, символизиращ успеха.
Много места в Бейрут са останали като открити музеи, напомнящи гражданската война, продължила от 1975 г. до 1991 г., взела 150 000 жертви и превърнала страната в развалини. С огромна енергия Бейрут е изникнал от пепелищата и днес има ново лице. В Бейрут са съсредоточени предприятия на леката и хранителната промишленост. След Втората световна война Бейрут се слави като Париж на близкия Изток. Хамра е модерният търговски център на града.

От Бейрут може да се направи излет до античния Тир, където може да се разгледат археологическите разкопки. Тир е бил важно пристанище за финикийците, построен първоначално на скалист остров до брега, и днес е включен в световното наследство на ЮНЕСКО. Тир е поддържал тесни връзки с Картаген и е търгувал главно с прочутото тиренско багрило пурпур и стъкло. По тесните улици на стария град стигаме до замък на кръстоносците от XIII век. След разрушенията по време на гражданската война, в Бейрут се изгражда модерен център. На няколко километра от града е манастира на маронитите „Деир ал Калаа“, изграден от римляните върху останките на старо финикийско светилище. Останки от колони и мозайки говорят и днес за неговото великолепие. От манастира се открива прекрасен изглед на левантийското крайбрежие.

Оттам може да се продължи пътуването  към Библос, най-ориенталският град в Ливан и един от най-древните градове в света, признат от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Изграждането му е започнало през 2800 г. пр. Хр., с построяването на храм, посветен на богинята Баалат По-късно градът е бил завладян от Александър Велики. Многобройните строежи свидетелстват за славното минало на града като център на кръстоносците. Епископската църква , посветена на Св. Йоан Кръстител, която работи и днес, е един от малкото исторически паметници, останали от времето на кръстоносците. Библос е прочут с античното полирано кедрово дърво.Интересни за посещение са джамиите „Аман ал Абд“ и „Кхан ал Сабун“, след които може да видите и цитаделата на кръстоносците. В планинското селище Бхаррех може да се види музея на националния поет Халил Джубран. Гора от кедрови дървета, по- стари от 10 години, обявени за паметник на световната култура има в зимния курорт „Лес Цедрес”. През VII век  в Ливанските планини са намирали убежище много преследвани религиозни групи. В планината и днес живеят маронити.

През Захлех може да се мине в Баалбек, древен град, построен върху останките на стария Хелиополис. Плодородната долина Бекаа между ливанските планини свързва пристанището Бейрут и бреговете на Средиземно море със земите на сирийците. Само на 80 км от Бейрут, около два големи извора финикийците издигат Баалбек, градът на огъня и изворите. Името „Баалбек“ идва от името на финикийския бог на слънцето Баал. Римляните и гьрците наричали града „Хелиополис“ (Слънчевият град). По времето на император Август (14 г. сл. Хр.) върху останките на Хелиополис римляните започнали строителството на храм, посветен на Юпитер. Под покритите със сняг Ливански планини се намират импозантните разкопки на древен римски комплекс от храмове. Срещу развалините се намира хотел „Палмира“. Баалбек е посветен на бурите и в него се намират три главни светилища: храмът на Фортуна – Венера, храмът на Хелиополис (бог на търговията – Юпитер) с два олтара и два басейна за религиозни къпания, храмът на Бакхус. Градът е изграждан в продължение на два века. Величествените останки от тези храмове и художествените орнаменти по стените с  лозови листа и макове говорят, че виното и опиумът са били познати в древността за постигане на религиозен екстаз. Храмът на Юпитер се издига върху високи основи и е бил обиколен с величествена колонада от 50 каменни колони, от които днес са запазени само 6. Тялото на колоните е изградено от огромни блокове с тегло около 150 тона всеки. В древните каменни кариер са запазени блокове, които свидетелстват за използването на скрипци и лебедки при транспортирането им до строежите. За изграждането на храмовете е използван трудът на стотици хиляди роби. Някои от украсите на храмовете останали недовършени вероятно поради настъплението на християнството през четвърти век. Възхитителни са археологическите разкопки, величествените останки от тези елинистични и римски сгради, най-големите храмове на Ориента, предизвикващи размисъл как са били построени в древността от човешка ръка, и свидетелстващи за големите технически умения на тогавашните строители.

Ливан е единствената страна на Средиземно море, където сутрин може да си на плаж, а следобед да караш ски в планината . Красивите планини заслужено са дали прозвището „Арабска Швейцария” на Ливан и привличат хиляди туристи. След продължителните войни с Израел и размириците в Въпреки шестнадесетгодишната гражданска война и „безсмислените разрушения, Ливан има какво да покаже и днес: слънчево море, снежни планини и археологически забележителности. След възстановяването си, Бейрут добива отново славата на малък Париж и става главен търговски, финансов и туристически център на страните от Близкия Изток.

Мартина

Advertisements

One thought on “Ливан и малко информация за него

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s