Пътешествия и приключения

Ливан и Сирия- впечатления от едно пътуване- част 1


Ще се опитам да Ви разкажа за моето пътуване до Сирия и Ливан, завършило неотдавна. Не успях да видя много неща, не срещнах много хора, въобще не беше пътуването, което си представях, но си запазвам правата да се върна някой ден, и да видя и другите неща. Това е разказ, затова как аз видях Дамаск, Бейрут, Библос, Триполи и Баалбек, затова как изглеждат тези места, през погледа на човек, прекарал вече 5 месеца в Йордания. Както и да е.. :  )

 

***

Тръгнахме на това пътуване без грам подготовка, какво и къде може да се види, каква е историята на местата, които ще посетим..абсолютно нищо..имахме карта, бяхме начертали маршрута, и знаехме, че имаме къде да спим в Дамаск..Имах само мечтите си, представите си, желанията и впечатленията си, събирани вече четири години от разстояние- прочетени в книгите, видяни на снимки в интернет, или пък сънувани, някъде там, в някоя нощ. Напълно естествено, нито Ливан, нито Сирия бяха това, което съм си представял, независимо, че успях да видя толкова малко и от двете страни.

Винаги съм искал да отида в Ливан, да почувствам Ливан, затова и ще се опитам да Ви споделя впечатленията си първо от там, а след това ще се върна в Сирия.

 

И така..тъй малкият Ливан, но тъй интересен и наситен с история на войни и бежанци, на повече от 20 различни конфесионални общностти, една „по-либерална” от другите арабски държави страна, страната, в която можеш в един и същ ден да караш ски високо в планината, и след това да се попечеш на слънце на плажа, страната на кедърите, „арабският Лас Вегас”, както ни сподели един наш сирийски връстник    ..всички тези „определения” се въртяха в главата ми, когато се качихме на автобуса, който щеше да ни превози от Дамаск до Бейрут. На границата валеше дъжд, беше студено и някак неприветливо, но това беше той- ЛИВАН..мислех си само, дано ни дадат визи, дано ни пуснат да влезем..и да, издадоха ни визи, които въпреки, че официално трябва да са безплатни, ние си платихме. И така по тъмно, най-сетне пристигнахме в Бейрут. Автобусът ни стовари на автогарата, която чисто и просто, както и останалите „автогари” в Бейрут, е улицата, минаваща под друг голям булевард.

    Следва едно безкрайно ходене, докато стигнем до Жеммайезе (Gemmayezeh), квартал в Бейрут, известен с баровете си, или по-скоро мястото, където са съсредоточени те. Там се намираше и хостелът ни. Оставяме багажа, и тръгваме да търсим Морето. И то е там..в пълната си сила, с вълни и фар, със скали и..мирише..Опиянени се връщаме в хостела, преспиваме, и

потегляме на дневна разходка..

Първото място, където отиваме, е „Старият град”. Слагам го в кавички, тъй като сградите, някои от които все още са в строеж, са напълно нови, и се намират на мястото на разрушения по време на гражданската война (1975-1990г.) стар град. Резултат от този, както го нарича Lonely Planet, „един от най-амбициозните проекти в света”,  можете да видите на снимките- в момента тази част от града е доста красива, чиста и подредена, и напомня на едно от известните имена на града- „Малката Венеция”. Първите етажи на новите сгради са дом на бутици на някои от най-известните и скъпи световни марки, китни кафенета и ресторантчета.

Обаче сякаш постоянно да напомня за горчивата съдба на това място, на всеки ъгъл дежури охрана, а около различни правителствени сгради, посолства, джамии, църкви или синагоги се разхождат военни с автомати, които те гледат подозрително и напълно сериозно се разхождат с ръка, хванала автомата, готови да стрелят. Всички тези „мерки за сигурност”, определено стряскат окото и създават една тягостна и стресираща обстановка. Но замисляйки се, че от последната война са изминали малко повече от две години, а в различни части на града периодично избухват коли-бомби, (последният такъв случай беше две седмици преди началото на пътуването ни), все повече започва да ти се струва, че това военно присъствие си е оправдано, и тази идея ти помага да свикнеш с гледката. 

След това се оптправяме към крайбрежната алея, която опасва Бейрут от запад. Около нея също така кипи от различни строежи и проекти- яхтено пристанище, друго пристанище, парк. В крайна сметка успяваме да стигнем до самата алея, до самото море. Чувството е неописуемо..Средиземно море ни се показва с пълна сила, огромни вълни, неописуем залез над морето, скали с накацали по тях рибари, всичко както си му е редът.

По крайбрежната улица са събрани адски много хотели, някои огромни като небостъргачи, други по-малки. Някои от хотелите се ремонтират, тъй като са пострадали след войните. Зад тях, около известния Американски университет е пълно с все още непостроени наново къщи, които си стоят просто така, все едно ей сега ще се срутят, сгради, в които виждаш безмилостното лице на войната.

Вътрешните улици в бейрутските квартали са малки и тясни. Всичко прилича на малък хаос, градският транспорт се осъществява от маршрутни таксита- леки коли- Мерцедес, от онези старите модели. Къщите и блокчетата с авъв средиземноморски стил,  а по улиците за насадени вечнозелени дървета и огромни фикуси, големи колкото стар орех. Местните много обичат скутерите и мотопедите, които определено са може би най-удобния начин за предвижване из бейрутските улици.

На около 15-20 мин пеша от крайбрежната улица започва Южен Бейрут, мястото, където се намират двата палестински бежански лагера в Бейрут- Сабра и Шатила. Печално известни от времето на гражданската война, където християнски сили, подпомогнати от израелски военни части, избиват между 450 и 3000 бежанци, в зависимост от различните източници. Това се случва през 1982г. Сега близо 30 години след това, виждам тези два лагера, само отвън, минавайки с рейс от там. В тях кипи от живот, има адски много хора по пазарните улици, или поне в тези части, които могат да се видят отвън.

(Снимки от тези два лагера, можете да видите тук )

Около лагерите е пълно с онези полуразрушените сгради, които са навсякъде из града. Всичко е толкова контрастиращо със новата, „модерна” част на града, че просто ме заболява главата и отказвам да приема как е възможно да съществуват тези две тотално различни реалности, толкова близо една от друга.

 

     ***

 

     Прекарваме три дни в един различен, но прекрасен Бейрут. Три дни, изпълнени с много противоречиви чувства и емоции, с усмивки и не чак толкова широки усмивки. Колкото и много да ми се искаше, не успях да видя определено кипящия от енергия бейрутски културен живот, но..следващия път.

 

 От България до Ливан може да стигнете по няколко начина. Най-лесният е с директния полет на Bulgaria Air, всеки четвъртък. Поваечето големи европейски авиокомпании също летят до Бейрут.

Другият начин е да комбинирате Ливан със Сирия, и да хванете автобус от София до Дамаск (50 евро), и след това друг от Дамаск до Бейрут (8 евро).  По въпроса за визите, можете да прочетете официалната информация тук.

А повече снимки от Бейурт, може да видите ето тук.

Калоян Станев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s