по материали на bg.wikipedia.org
Салах ад Дин (или Саладин) (на арабски – صلاح الدين) е султан на сарацините през втората половина на XII век. Роден е през 1137 година в Тикрит, Ирак и умира на 4-ти март 1193 година в Дамаск. Като млад става султан на Египет и води завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и срещу кръстоносните държави в Близкия Изток. Повежда войските на исляма в битката при Хатинските хълмове (3 – 4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносните войски, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, който попада в плен.
След тази победа Саладин се отправя към Йерусалим и превзема града с щурм на 2 октомври 1187. По време на Третия кръстоносен поход Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II Огюст при град Акра. По време на битката Саладин научава че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари за да помогнат в лечението му, защото си струва да се помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания. Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб е роден през 1137 година в кюрдско семейство в Тикрит, Ирак. Баща му – Нажм ад-Дин Аюб – се премества в Мосул след като бива прогонен от Тикрит. Там е назначен за главнокомандващ на крепостта Баалбек от турския управител на Мосул – Имед ад-Дин Зенги, основател на династията Зенгид. След смъртта на Имед ад-Дин Зенги става управител на Мосул.
Саладин е изпратен да завърши образованието си в Дамаск. Саладин умира на 4 март 1193 година в Дамаск, скоро след отпътуването на Ричард Лъвското сърце. След смъртта му в хазната няма достатъчно средства за погребението му – Саладин е раздал цялото си богатство на бедните. Саладин е погребан в мавзолей, намиращ се в градината на джамията Умаяад в Дамаск, Сирия. Император Вилхелм II дарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, но тялото на Саладин не е преместено в него – в мавзолея сега има два саркофага – един празен мраморен, и един, изработен от дърво с тялото на Саладин.
Доротея Добрева
Diwaniya / Forum for Arab Culture 
Саладин е най-великия мюсюлмански пълководец след времето на Пророк Мухамад с.а.с. и с удоволствие прочетох материала. Но?! ДА не би да има грешка – след изречението за това, че е изпратен да завърши образованието си, биографията завършва със смъртта на Саладин.
Няма ли материал по средата?
🙂 Благодаря ти, за интереса. Наистина историята на този велик човек е много по – богата, но тук съм систематизирала само материалите, които намерих на български език.
Най-великия арабски държавник, уважаван от Изтока и Запада.
Ето и две художествени произведения
http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/kino/urocite.htm
http://www.helikon.bg/books/118/147371_relikvata.html
Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб (или Саладин) (на арабски: – صلاح الدين) е султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на XII век. Роден е през 1137 г. в кюрдско семейство в Тикрит, Ирак и умира на 4 март 1193 г. в Дамаск, Сирия. Остава в историята като предводител на ислямска завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и на мюсюлманската съпротива срещу експанзията на кръстоносните държави в Близкия Изток. Запомнен е от средновековната западноевропейската литература като най-силния и благороден противник на кръстоносците. Дава фамилното си име на основаната от неги династия Аюбиди.
Биография в политическата конюнктура [редактиране]
Саладин е роден в кюрдско семейство в Северен Ирак. Баща му, Нажм ад-Дин Аюб, се премества в Мосул, след като е прогонен от Тикрит. Там е назначен за главнокомандващ на крепостта Баалбек от турския управител на Мосул – Имад ад-Дин Зенги, основател на династията на Зенгидите. След смъртта на Зенги, Нажм ад-Дин става управител на Мосул, а Саладин е изпратен да завърши образованието си в Дамаск, където изучва Суни теология[1].
Турските и арабските емирства са силно разединени на политическа и религиозно-идеологическа основа и от това се възползват участниците в Първия кръстоносен поход – франкските[2] барони. Те бързо преодоляват несолидаризираната съпротива и създават няколко полуфеодално-полутеократични княжества в Светите за християнството земи.
Гасан Масуд като Саладин, видян от Ридли Скот
Саладин се превръща в обединяваща личност за емирите. Повежда войските на исляма в битката при Хатинските хълмове (3—4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, пленен в битката. След тази победа Саладин се отправя към Йерусалим и го обсажда. На 2 октомври 1187 г. последният защитник на Йерусалим Балиан предава града след като получава обещанието на мюсюлманския военачалник сложилите оръжие християни да бъдат пропуснати да се оттеглят към Акра. Западният свят признава, че благородният Саладин изпълнява поетата дума.
По време на Третия кръстоносен поход Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II при град Акра. По време на битката Саладин научава че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, за да помогнат в лечението му, защото си струва да се помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания.
Саладин умира на 4 март 1193 г. в Дамаск, скоро след отпътуването на Ричард Лъвското сърце. След смъртта му в хазната няма достатъчно средства за погребението му — Саладин е раздал цялото си богатство на бедните.
Саладин е погребан в мавзолей, намиращ се в градината на джамията Омаяад в Дамаск, Сирия. Император Вилхелм II дарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, но тялото на Саладин не е преместено в него. Днес в мавзолея има два саркофага: един – празен мраморен, и един – изработен от дърво, в който е тялото на Саладин.