Поезия от Омар Кадди

През рамо

гледам на света, в жените влюбен –

в онези, заради които се върти Вселената,

в онези, заради които мъжете

погледите си окачват по огледалата;

заради тях сезоните се сменят

и срещите задъхват се по пътищата,

а паметта разлиства се във гробницата на забравата;

онези, заради които животът по е поносим,

мъжете  по-нетърпеливи.

Обичам всички тях

черешова градина е сърцето ми

с орляк врабчета,

търсещи на майка ми лицето

в лицата на берачките.

Обичам ги – една снага незряща,

принудена от раните зеници да отвори,

научена от нощите във мрака да се взира.

През рамо

гледам на света със съзерцание

в зори над шатрата му се разсейва дрямката,

във залезното езеро се гмурва слънце,

препасани с мъгла са планините,

звезди намигат на самотни и на влюбени,

по нивите пристъпя сънно пладне,

нектар жуженето преследва,

маслините – обути в свойте сенки,

а боси палмите се крият в сенките на негата;

луната доизгражда своята любов,

земята е дихание, което излъчва диви аромати.

* * *

През рамо

гледам на света зад мене:

той е костенурка – няма да ме изпревари,

ала гроб е той и ме преследва;

кал над стъпките ми ще натегне

и почудата ми ще угасне,

раменете ще се уморят, ще се прегърбят,

ще накацат върху тях ятата на годините,

изведнъж светът ще ме познае

и ще се превърна в цвете върху гроб,

което на странниците своя дъх дарява

и гледа на света през рамото ми.

Реклама