Бих искала да изкажа своята признателност на прекрасната Шейма за това, че в продължение на месеци понасяше стоически моето перманентно пърхане с мигли – израз на надеждата и силното ми желание да посетя тези места, които имат сантиментална стойност за мен.
Благодаря и на Райд, който всеки път посрещаше с радост моя интерес и наивно-решителния ми стремеж ситуацията с палестинския народ да се промени за добро, както и за увлекателните напътствия, без които този материал нямаше да бъде възможен.
„Сцената се сменя светкавично и разузнавачът се добира по поредната си спирка – Джабал ал-Хусейн. На екрана се появява цял бивак от палатки, а не след дълго от една от тях се измъква и неговият партньор – информатор от неизвестен, но естествено арабски, произход – и разкрива плановете за поредната „грандиозна” терористична конспирация, замислена от новата “Ос на злото” срещу САЩ..”*
И този път характерният за географския запад традиционен цивилизаторски „краснопис” разпалва любопитството ни (или както чистосърдечно си признавам, така поне направи с моето), като ни предлага зрелищни измами.
В продължение на повече от година името не напуска мислите ми, стои при тях и през първите месеци от престоя ми в Хашимитското кралство, както и в списъка ми с неизпълнени задачи. До днес.
Лагерът Ал-Хусейн е разположен в северо-източната част на Амман, слял се с квартала Джабал ал-Хусейн и опрян до кацналите една върху друга къщи на Джабал ан-Нузха.
Той е един от четирите лагера, построени в Йордания след 1948 г., за да подслонят бежанците, които напускат родната Палестина в резултат на първата арабо-израелската война. Изграден през 1952 г. върху площ от 0,42 квадратни километра в тогавашен северо-западен Амман, лагерът приютява първоначално 8 000 палестинци. Бежанците подменят палатките с по-стабилен подслон, а Агенция на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) предоставя материали за направата на покриви.
Както и други лагери в Йордания (официалният им брой е 10), и Ал-Хусейн е пренаселен и няма място за издигането на нови жилищни сгради. По данни на ООН в момента в Ал-Хусейн живеят повече от 29 000 регистрирани бежанци**.
Този път, за разлика от първото ми посещение в Ал-Бакаа, усещам известно спокойствие, защото съм придружавана от местен, от палестинец. И макар отдалече да личи, че съм чужденка и погледите на младежите да са вперени в нас, не изпитвам предишното чувство на страх, че може неволно да направя някое погрешно движение и да смутя ежедневието на хората.
Въпросът не е в това, че кварталът е консервативен, а косата ми – изложена на ласките на лекия ветрец. Не. Докосвам се до доказателство. До 62-годишна принуда. До не-административна единица, която не можете да откриете на политическата карта на Йордания, нито на която и да било друга политическа карта. До материална загуба, защото през 1948 г. много палестинци са оставили цяло състояние в окупираните територии, напускайки маслиновите си плантации единствено с дрехите на гърба. Докосвам се до оцеляване, насилствено настанено на мястото на разцвет. До сила, концентирана върху физическо съхраняване, когато би могла да триумфира победоносно. Никой не би споделил подобно доказателство без убождане в сърцето..
Вървим по една от главните улици, която носи името на град Яфа-
Букв. Район Ал-Абдали, квартал Джабал ал-Хусейн. Никъде не е отбелязано че става дума за лагер и няма как да се досетите, освен ако не носите туристическа карта със себе си.
Прави ми впечатление, че къщите изглеждат по-стабилни от тези в Ал-Бакаа и Райд се съгласява с мен – гъстотата на населението в най-големия бежански лагер в Йордания е по-голяма, а и лагерът Ал-Бакаа е разположен на по-малка територия. По данни на ООН към 2009 г. в него живеят близо 94 хил. души***.
Посещаваме лагера Ал-Хусейн в петък само няколко часа след обедната молитва и затова по улиците няма много хора. Вниманието ми е привлечено от този красиво обагрен камион:
И Райд пояснява, че повечето хора работят в сферата на търговията или като шофьори. От достоверен източник знам, че палестинци намират работа и в държавната администрация, „защото са много интелигентни”. Моят любезен придружител ми показва стълбите, които обикновените хора са построили със собствени средства, за да свържат стръмните улички, които всеки път изненадват с неочаквания изход, появил се иззад дърво, стена или прозорец.
Райд не скрива от мен, че някои палестинци са успели са спасят състоянието си и дори има един-двама милионери сред жителите на лагера. Потрепвам от задоволство, възхищение и надежда..тя все още е тук – в топлите крачета на децата, ритащи футболна топка, в тази детска градина:
в центровете на UNRWA –
Не успяваме на открием бюрото на организацията „Мюсюлмански братя”, което ме изпълва с желанието да се върнем отново.
Само няколко стотин метра ни делят от квартала, където табелите носят все същата административна информация:
Отново: Район Ал-Абдали, квартал Джабал ал-Хусейн.
Поемам си въздух. Не спирам да дишам все така, докато се катерим с бялото такси по главния път, а Шейма ми прошепва: „Това е, оттук вече започва”. Тя е красива, мила, усърдна и много интелигентна палестинка. „Това е Максим мол.
След малко ще се върнем при него, но сега искам да те заведа на едно друго място.” И посвещава целия си следобед и този на сестра си, за да отдъхнат миглите ми.
Момичешкият поглед върху съседния Джабал Ал-Хусейн не се различава по нищо от деня ми в някой от софийските молове. Сгреших. Това, че носи аромата на Близкия изток, променя всичко, дори усещането за пазаруване. И 15-минутното завързване на разноразмерни панделки, предприето от трима любезни консултанти в магазин за обувки, потвърждава думите ми.
Мисля си, че вече знам.
Че мога да оградя с червено реда, в който съм отбелязала Ал-Хусейн тогава, когато не знаех, че има две места с това име, и в тях хората не живеят в палатки, както наскоро се изрази един служител от UNRWA? И докато се успокоявам с това, че съм видяла със собствените си очи, знам, че все още има толкова отвъд..
„Тук се случват много неща, които ти няма как да видиш, има политическа дейност, но трябва да си много изявен, за да те покани някой на сбирките им.”
„Тя чужденка ли е, а ти?”
Знаеш ли, че Иън Блек и Бени Морис в книгата си споменават, че е пълно с израелски агенти там..”
„Ако може, да не снимаш полицейския участък..”
„Откъде си купи този медальон? Аа, ти не си палестинка..?”
„За какво ти е толкова любопитно да ходиш .. Какво има там?”
„Много си смела! Знаеш ли, че един мой колега отишъл без официално разрешение и изчезнал..за няколко дни..”
Конспиративните кошници са за онези, които заслужават да им ги оплетат. А на някои въпроси, като на тези няколко реда по-нагоре, не им е работа да бъдат задавани..
Разузнавателният огън на мен донесе едно вълнуващо утро, един прекрасен следобед и две незабравими приятелства. И това е повече от достатъчно за червеното кръгче в тефтера ми със задачи..
*Сцената е от американския игрален филм „Мрежа от лъжи”(2008) на режисьора Ридли Скот.
** Данните са по http://www.unrwa.org/etemplate.php?id=126
***Данни от http://www.unrwa.org/etemplate.php?id=123
Снимките са от личния архив на автора.
Благодаря Ви!
За „Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш”
R./
Амман, Йордания
Diwaniya / Forum for Arab Culture 
Здравейте!
Хрумва ми, че и в София има квартали и улици бежанци и преселници са кръстили на местата, които са напуснали – напр. квартал Гевгелийски, създаден от бежанци от географската област Македония и др.
Здравей!
Да си призная, не знаех за този интересен детайл, но в самия квартал Джабал Ал-Хусейн улиците носят или имената на по-големите палестински градове, или на видни дейци. Има нещо много специално в това, защото едновременно виждаш, че всяко нещо е скътало в себе си нещо друго, че има тайно значение, а не остава скрита от теб и политиката на Хашимитското кралство, което е дало разрешението улиците да бъдат именувани по този начин..
mnogo dobra statiq
Поздравления за чудесния материал! Много хубав и увлекателен стил на писане!
Благодаря ти!
В Амманския Downtown 🙂 не можеш да избягаш от бремето на историята, колкото и да се опитва правителството да представя страната си като една от най-прогресивните и позитивно настроени към „Запада“.
Йорданците много често обвиняват Палестинци за това, че пречат на развитието им със своите непрестанни протести и недоволство. Палестинците обвиняват Кралството за много неща, включително и неясния им граждански статус.
Но независимо от всичко това няма по-приятно нещо в Амман от прясно опечена „кнафе“ в Петък сутринта от някъде около джамията Ал-Хусейн 🙂
Хех, колко хубаво:) За „кнафе“ съм напълно съгласна!! Знаеш ли, когато присъствах на лекция в края на декември, организирана от факултета по шариат, за да напомни на хората (то не, че подобно нещо се забравя) за последната война в Газа, един от преподавателите каза: „Ние сме един народ и който мисли по друг начин, има болест в сърцето.“ Оставям темата за политическите недоразумения настрана, защото знам, че Йордания посреща своите предизвикателства така, както и палестинският народ.