All · Инициативи · Художествена литература

Халед Даруиш в България


Преди дни се видяхме с Халед Даруиш. Един изключителен човек, с който се радвам, че се запознах. Всички от Форума за арабска култура сме радостни, че именно ние ще направим една поетична вечер, в която ще представим стиховете на Халед Даруиш, както и самия него. Най-хубавото е, че той ще присъства и слушателите ще могат да говорят с него лично!

Очаквайте скоро информация за поетичната вечер, която подготвяме, а сега се запознайте с Халед Даруиш.

Роден е в Халеб (Алепо), 1956, в семейството на палестински бежанци от градчето Таршиха. Магистър е  по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове в периодични литературни издания от 1974 г. Понастоящем живее и работи в Рамалла, Палестина.

Работил е като:

  • редактор в сп. „Филастин ас-Саура”, централно издание на Организацията за освобождение на Палестина.
  • консултант в Българския център на Института за изследване на общественото мнение „Галъп”
  • Директор на седмичното списание „Ал-Ауда”, Ерусалим.
  • Редактор в месечното списание „Машариф”, основано от писателя Емил Хабиби

Понастоящем е главен редактор на сп. „Руя”, месечник по палестинските проблеми, както е и член на Секретариата на Генералния съюз на палестинските писатели и публицисти.

Публикувал е:

  • „Планината”, стихове, Дамаск, 1978
  • „Реалности”, стихове, Дамаск, 1981
  • „Причини”, стихове, Халеб, 1983
  • „88”, стихове, Ерусалим, 1997 (превод на български език: Мая Ценова и Азиз Таш, София,1999, Издателство „Български писател”)
  • „Смъртта на малкия богомолец”, роман, „Джихат”, 2009

Публикувани преводи от български на арабски език:

  • Павел Вежинов, „Бариерата”, 1980, Министерство на културата на Сирия
  • Янис Рицос, „Лунната соната”, антология, 1981, сп. „Ат-Тарик”, Ливан
  • Любомир Левчев, „Това не е луна”, антология, 1999, Рамалла

Няколко стиха от Халед Даруиш:

3.

Заради теб,

заради теб едничка се промъква вечерта

в градината на моите безсъници…

Хоризонт от гроздове е краят на деня

и кипнала вода за следващо кафе,

и сладостен нектар за тялото – време, бързащо да ни отдалечи.

31.

Нощем

От терасата си гледам към Ерусалим:

молитви в памет на кръвта,

носталгии разбити,

млъкнали камбани.

Тук един войник облакътен,

там – моят мирис.

Тук – птици разтревожени,

там – незавършен танц.

Нощем

От терасата си гледам към Ерусалим

И си припомням татко –

Той събличаше

Листенцата на трепета си лист по лист

По пътищата на очакването.

И умря…

39.

Вечер моето сърце

разтваря се за песните на селянките,

вплели в плитките си нарцисови цветове.

Нощем моето сърце

разкъсва се от стоновете на боеца

в къщата съседна,

от плача на онова дете

за неговия портокал.

Сутрин моето сърце

потръпва

щом се зададеш в началото на улицата

с бялата усмивка

и зелена риза…

А сърцето ми е винаги

300 грама плът и кръв –

и толкова.

Из „88“ от Халед Даруиш

 

Руслан Трад

Advertisements

3 thoughts on “Халед Даруиш в България

  1. Kogato chetesh stihowete spirash da mislish za problemite na modernoto obshtestvo.Spirash i se zamisliash nad dulbokite chustva, koito te obzemat.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s