Халед Даруиш в България

Преди дни се видяхме с Халед Даруиш. Един изключителен човек, с който се радвам, че се запознах. Всички от Форума за арабска култура сме радостни, че именно ние ще направим една поетична вечер, в която ще представим стиховете на Халед Даруиш, както и самия него. Най-хубавото е, че той ще присъства и слушателите ще могат да говорят с него лично!

Очаквайте скоро информация за поетичната вечер, която подготвяме, а сега се запознайте с Халед Даруиш.

Роден е в Халеб (Алепо), 1956, в семейството на палестински бежанци от градчето Таршиха. Магистър е  по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове в периодични литературни издания от 1974 г. Понастоящем живее и работи в Рамалла, Палестина.

Работил е като:

• редактор в сп. „Филастин ас-Саура”, централно издание на Организацията за освобождение на Палестина.
• консултант в Българския център на Института за изследване на общественото мнение „Галъп”
• Директор на седмичното списание „Ал-Ауда”, Ерусалим.
• Редактор в месечното списание „Машариф”, основано от писателя Емил Хабиби

Понастоящем е главен редактор на сп. „Руя”, месечник по палестинските проблеми, както е и член на Секретариата на Генералния съюз на палестинските писатели и публицисти.

Публикувал е:

• „Планината”, стихове, Дамаск, 1978
• „Реалности”, стихове, Дамаск, 1981
• „Причини”, стихове, Халеб, 1983
• „88”, стихове, Ерусалим, 1997 (превод на български език: Мая Ценова и Азиз Таш, София,1999, Издателство „Български писател”)
• „Смъртта на малкия богомолец”, роман, „Джихат”, 2009

Публикувани преводи от български на арабски език:

• Павел Вежинов, „Бариерата”, 1980, Министерство на културата на Сирия
• Янис Рицос, „Лунната соната”, антология, 1981, сп. „Ат-Тарик”, Ливан
• Любомир Левчев, „Това не е луна”, антология, 1999, Рамалла

Няколко стиха от Халед Даруиш:

3.

Заради теб,

заради теб едничка се промъква вечерта

в градината на моите безсъници…

Хоризонт от гроздове е краят на деня

и кипнала вода за следващо кафе,

и сладостен нектар за тялото – време, бързащо да ни отдалечи.

31.

Нощем

От терасата си гледам към Ерусалим:

молитви в памет на кръвта,

носталгии разбити,

млъкнали камбани.

Тук един войник облакътен,

там – моят мирис.

Тук – птици разтревожени,

там – незавършен танц.

Нощем

От терасата си гледам към Ерусалим

И си припомням татко –

Той събличаше

Листенцата на трепета си лист по лист

По пътищата на очакването.

И умря…

39.

Вечер моето сърце

разтваря се за песните на селянките,

вплели в плитките си нарцисови цветове.

Нощем моето сърце

разкъсва се от стоновете на боеца

в къщата съседна,

от плача на онова дете

за неговия портокал.

Сутрин моето сърце

потръпва

щом се зададеш в началото на улицата

с бялата усмивка

и зелена риза…

А сърцето ми е винаги

300 грама плът и кръв –

и толкова.

Из „88“ от Халед Даруиш

 

Руслан Трад

Реклама