All · Художествена литература

Оплаквайки „първата котка“


Простете… ще започна тази статия с минута мълчание жалейки първата котка Индия,  чиято смърт  Белият дом оповести на 7 януари. Беше почти осемнайсет годишна. Възраст, която не достигат една трета от мъчениците в израелската война срещу Газа, защото умират. Тяхното детство бе изтръгнато  същата седмица, а Буш не им отдаде почит , нито изрази съжаление за смъртта им, макар че умряха от американско оръжие.
Но хуманността му не свършва до тук. В деня, когато израелска бомбардировка по онова училище отне живота на 40 души, предимно деца, Белият дом издаде официална декларация, в която пред американския народ оплаква котката Индия. Като доказателство на изострените чувства на „пророка” Буш,  изявлението подчерта  „състоянието на дълбока печал на президента, съпругата му Лора и двете им дъщери  Бабара и Джена, поради загубата на черната котка с къса козина, която живя като член на семейството близо две десетилетия”.
И понеже аз, както знае читателят ми, винаги съм била увлечена по рода на Буш, познавам историята му и историята на домашните им любимци, Буш след Буш, оплакала съм всичко, що е мъртво сред котките им, радвала  съм се на всичко що е родено сред кучетата им, и съм запазила имената им записани сред листовете ми, за всеки случай. В Америка, както и в Европа, най-добрият начин да установиш контакт с човек е да покажеш симпатия към кучето или домашния му любимец и ако кучето те приеме за приятел, печелиш стопанина му, въпреки че аз предпочитам пред приятелството на рода Буш, приятелството на кучетата им, та кучето е по-добър приятел от приятеля на кучето.
Преди осем години, преди Буш- баща да предаде на повредения си син  световния престол, бях написала на тази страница поздравление за първата кучка за успешното й въстановяване, и специално заради избора й да роди децата си в президентската спалня.
Нямаше как да не чуя новината, тъй като госпожа Барбара я беше оповестила пред света, като че ли е вселенско събитие. Както сърцето на една баба се изпълва с нежност към внуците й, ако приемем, че кучката й е дъщеря, тя остави (или с други думи изгони) съпруга си от президентската спалня, за да се погрижи за почивката на шестте кучета и тяхната майка-родилка.
Не разбирам как може синът да гледа как майка му гони  бащата-президент от спалнята, за да я даде на кучетата, и после да се завърне в Белия дом като президент в пълно психическо здраве! И най-вече фактът, че е познат като Буш младши, го привързва към фустата на майка му.
Буш напуска Белия дом и за осем години е загубил само котката Индия, а иракчаните по време на неговото управление губят един милион убити…към тях добавяме мъчениците на Афганистан и Палестина!

Автор: Ахлам Мустаганми
Превод от арабски: Алевтина Плочева

Advertisements

One thought on “Оплаквайки „първата котка“

  1. Страхотна статия!!!!! Просто супер!!! Нямам думи!!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s