Интернет в арабския свят

В последните две десетилетия светът става свидетел на един нов феномен, който бързо навлиза във всекидневието на мнозина и става неотменна част от живота и работата им. Този феномен носи името „интернет мрежа”. Особено бурно развитие той претърпява в последните 5 години, като в някои страни навлиза в почти всеки дом, а работата на някои фирми, институции и организации е невъзможна без осъществяване на интернет-връзка. Тя се използва за разпространение на новини, реклама, обмяна на лична кореспонденция, излъчване на телевизионни канали, обучение, запознанства и много други сфери на живота, като безуслвоно спомага за улесняването на извършване на редица дейности и спестяване на ценно за съвременните темпове на живот време.

Навлизането на интернет-мрежата не подминава и арабските държави, които поради особеностите в своята политическа, обществена и религиозна същност посрещат противоречиво този феномен. Според световния доклад на ЮНЕСКО[1] за комуникация и информация за 1999 – 2000 г. арабските държави се разделят на три групи по степента на развитие на информационните комуникации – на първо място са страните от Залива, където плътността на комуникациите е пъти по-висока от световната и почти всяко семейство разполага с телефон. На второ място са държавите, където този показател е около 4 %, а на трето място са страните, където той е по-нисък. Към момента на издаването на доклада общият брой на населението на арабските държави е около 260 млн. Души. По данните от този доклад към 1999 г. в две държави от Залива количеството на персоналните компютри достига до 50 на 1000 души, най-малък е броят им в Сирия (0,1 на 1000 души). През 1997г. количеството на ползващите интернет граждани се удвоява, като най-големият им брой е в ОАЕ. 98% от потребителите на интернет са мъже, като половината от тях използват интренет откъщи, а останалите – на работното си място.

През 1998 г. списанието Internet Arab World (неговият издател е Dubai Information Technology) прави изследване по отношение на електронната поща, като установява, че само 4% от ползвателите на интернет в арабските държави се обръщат към интернет-търговията през годината. Сред факторите, които влияят отрицателно върху този тип търговия е относително скорошната й поява и недостатъчен брой на нейните потребители, както и съмнения относно качеството и безопасността й. Но въпреки това изследването показва висок оптимизъм за нарастване на тази търговия през идната година с 33 % процента.

Десет години по-късно интернет-мрежата вече трайно се е настанила в живота на обикновения жител, който се възползва от предимствата й, както вижда и недостатъците й. Понастоящем числото на интернет потребителите в арабските държави е 58 милиона души. Като броят на използващите социалната мрежа Facebook е около 12 милиона, блоговете са около 600 000, като от тях активни са 150 000. Най-големият брой интернет-кафета и клубове е в Алжир и възлиза към 16 000. Най-големият брой на интерент потребителите е в Египет – 15 милиона души, като най-малкият е в Мавритания – 60 хиляди души. Страните, които най-интензивно използват Facebook са Египет, Алжир и Ливан. Най-големият процент на потребителите на интернет, като съотношение отново е в ОАЕ – 2,86 милиона, което представлява повече от 50 % от наслението. Страните, които най-интензивно наблюдават интеренет мрежата са Саудитска Арабия и Тунис. Страната, в която се извършват най-много репресии срещу интернет-активисти е Египет. Страните с най-добра интернет връзка са Ливан и Алжир. Най-добро интернет обслужване се извършва в Мароко. Най-интензивна комуникация се извършва в Египет и Ливан. Страната, която подържа съществуването на най-много екстремистки сайтове е Саудитска Арабия. Страните, които подържат най-много секуларни сайтове са Ливан, Мароко и Египет. Най-добрите онлайн общности на блогъри и активисти са в Мароко, а страната най-интензивно използваща YouTube е Египет.[2]

От тази статистика проличават страните, които най-активно и радушно приемат използването на интернет-връзката. Но това не означава, че в тях не се водят спорове за нейната безопасност. Тези страни отбелязват опасността от използването на интернет и водят дискусии по този повод, като например предаване по една от египтските телевизии[3], което дискутира забраната за ползване на определени страници в мрежата. Като пример се дават страници със сексуално съдържание, които объркват съзнанието на младия човек. Тази дискусия напомня на европейската програма за защита на децата в интернет[4] срещу подстрикателство към насилие, расизъм и други заплахи, които носят киберстраниците.

Различно е отношението към социалните мрежи като Facebook и страници съдържащи видеоклипове. Така например социалната мрежа Facebook официално е забранена в Сирия, а наскоро това се случва и в Пакистан, където социалната мрежа навлиза в чувствителната за мюслманите зона и засяга религиозното им чувство. В мрежата бе създадена група, приканваща да се слагат в нея карикатури на пророка Мохаммад. Това предизвиква широк отзвук сред младото население в Пакистан, което най-активно използва социалната мрежа. В резултат на създаването на тази група пакистанските студенти се вдигат на протест и сами изискват тази социална мрежа да бъде забранена в страната.[5] Протестите са последвани от незабавна забрана на социалната мрежа и отнасяне на делото в съда. Но въпреки тези забрани и блокирания на сайтове, всеки, който има желание да ги използва, може да го направи, благодарение на изоблието на програми и съвремени технологии, засягащи всички области на IT сектора. Така въпреки забраната на Facebook в Сирия, във всяко едно интернет-кафе по молба той може да бъде отблокиран. Сходно е положението с разпространената в цял свят страница YouTube, съдържаща множество видеоклипове, части от предавания, музика и др. Според някои от страните този сайт става източник на информация с нерегламентирано съдържание и трябва да бъде забранен. Отново много от арабските жители (включително и младежта) са съгласни с това.

Интернет пространството се използва в арабския свят и за много други цели, така например за подпомагане на палестинската кауза[6] в много сайтове на различни арабски държави са поместени реклами за набиране на средства. А в Саудитска Арабия е създаден специален сайт за фетви[7]. Интернет мрежата се превръща в един съвременен и достъпен източник на информация за религията и предписанията й. Той става и основен източник на разпространение на идеите на някои терористични групировки, които създават сайтове за своите цели.

Интернет потреблението в арабските държави до толкова се разпространява, че арабският език се превърща в един от най-използваните в това пространство и се налага Глобалната корпорация надзираваща наименованията на интернет-домейните да позволи на 4 държави да създават домейни на родните си езици тези държави са Русия, ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет. Това се смята за истинска революция[8].

[1] http://www.africana.ru/communications/UN-1999_arabs.htm

[2] http://www.openarab.net/en/node/1614

[3] http://www.youtube.com/watch?v=GSzqZ_t_vVQ

http://www.youtube.com/watch?v=iQ2agq7Mbc8&feature=related