Творчество за любовта и писмата между Джубран Халил Джубран и Май Зияда

Бяхме си обещали, че ще пуснем материали за Джубран Халил Джубран. Неговото творчество винаги ни е вдъхновявало със силата си, с умереността си, а ако писанията му са били крайно, то е било единствено в желанието му за любов и пълното отдаване на това чувство.

В нашия Форум присъства един човек, който дълго време беше известен В България, като „Преводачът на Джубран“, Мая Ценова. Нейната енергия продължава да ни зарежда в работата ни и няма да е грешка, ако кажем, че дължим много на нея за успехите в начинанията си. Защото без кормчия, който да направлява кораба, той би се разбил бързо в острите  скали на ежедневието, а на младия човек не му трябва много, за да се отклони. Ето защо, когато ми дойде идеята за пускането на материали, свързани с Джубран, аз се обърнах първо към Мая, знаейки, че ще се заеме с плам отново, както го е правила винаги. И така, тя ни предостави материали, а ние решихме да ги пуснем в блога си. Капка по капка, за да може да се усети красотата на този велик творец.

„Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви.“ Това изрича с думите на Пророка Джубран в книгата си „Пророкът“. Любовта е централна тема в творчеството на Джубран, затова решихме, че е подходящо да пуснем от неговите писма към Май Зияда. Книгата му – „Синият пламък“ – съдържа всички писма на Джубран до Май Зияда – 39 на брой. Първото е с дата 2 януари 1914, последното – 26 март 1931. Има превод на тези писма на български език, преведени от английски език, които може да прочетете. Силата на нашите публикации, свързани с Джубран е, че писмата ще се превеждат от арабски от Мая Ценова, като към превода ще слагаме и арабския текст, с което ще ви направим съпричастни към магията на това творчество. Защото писмата на Джубран към Май Зияда са творчесто от и за любовта.

 

Писмото е пристигнало в плик с клеймо от Ню Йорк и дата 12 януари 1925 г. В края на писмото Джубран е нарисувал ръка, която държи пламък, превърнала се в символ на любовта му към Май. Бел. Салма Ал-Кузбари.

Мари, на 6 януари мислих за теб всяка минута, дори всяка секунда, и всичко, което ми кажеха хората, го превеждах на езика на Мари и Джубран – а това е език, разбираем единствено за Мари и Джубран измежду обитателите на този свят… Ти, разбира се, знаеш, че всеки един от дните в годината е рожден ден за всеки от нас…

Американците са най-странният народ на земята по отношение на празненства и подаръци. Заради някаква неведома за мен тайна през тези празнични дни американците са благосклонни към мен, а на 6 януари изключителната им благосклонност ме изправи засрамен пред самия мене, потънал в признателност. Ала Бог ми е свидетел, че прекрасните слова, които получих от теб, бяха за мен по-желани и по-скъпи от всичко, което хората могат да сторят за мен. Бог ми е свидетел и твоето сърце. А след празненството приседнахме – ти и аз – далече от всичко, освен онова, което е в самите нас. Разговаряхме дълго, изрекохме онова, което може да изрече единствен копнежът, изрекохме онова, което може да изрече единствено надеждата. Сетне се загледахме в една далечна звезда и замълчахме. Сетне заговорихме отново и разговаряхме до зори.  И обичната твоя ръка бе тук, върху това пулсиращо местенце, до зори.

Бог да те закриля и да те пази, Мариям. Бог да излее върху теб Своите зари. Бог да те съхрани за обичащия те

Джубран.

Реклама