Художествена литература

Писмо на Джубран до Май Зияда, 9 декември 1924


Това е четвъртото писмо на Джубран, което публикуваме в превод на Мая Ценова. Тук може да намерите и предишните три – 1, 2, 3.

9 декември 1924

Колко мила е моята обична малка – всеки ден ме споменава в молитвите си. Колко мила е тя, колко голямо е сърцето й, колко красива –  душата й.

Но колко странно е мълчанието на моята обична малка, колко странно е мълчанието й. Онова мълчание, дълго като вечността, дълбоко като сънищата на боговете – онова мълчание, непреводимо на никой от езиците на простосмъртните. Не помниш ли, че когато беше твой ред да пишеш, ти не ми писа? Не помниш ли, че си обещахме да прегърнем помирението и мира, преди нощта да е прегърнала земята?

Питаш ме за състоянието ми, за „мисълта ми”, за нещата, които ме занимават; състоянието ми е като твоето, Мари, точно като твоето. Мисълта ми е все още в онази мъглявина, в която се срещнахме – ти и аз – преди хиляда години. Колкото до нещата, които ме занимават тези дни, те са неясни, объркани неща – онези неща, които човек като мен, ще – не ще,  неизбежно трябва да преодолее.

Животът, Мариям, е красива песен  и някои от нас идват в тази песен като мелодия, други – като припев. А на мен, Мариям, ми се струва, че аз не съм нито мелодия, нито припев. Струва ми се, че съм все още в мъглявината, в онази мъглявина, която ни събра преди хиляда години.

Но въпреки всичко през повечето време аз рисувам, а от време на време бягам в едно отдалечено усамотено кътче с малък бележник в джоба – някой ден ще ти изпратя нещо от този бележник.

Това е всичко, което знам засега за своето „аз”, тъй че нека се върнем, ако искаш, към нашата важна тема, нека се върнем към прелестната любима: Как си ти, как са очите ти? Щастлива ли си в Кайро така, както аз съм щастлив в Ню Йорк? Крачиш ли напред-назад из стаята си след полунощ? Заставаш ли от време на време на прозореца си да погледаш звездите? Намираш ли сетне убежище в постелята си, избърсваш ли с крайчеца на завивката усмивките, разтопени в очите ти – щастлива ли си в Кайро така, както аз съм щастлив в Ню Йорк?

Мисля за теб, Мари, всеки ден, всяка нощ, мисля за теб постоянно и във всяка мисъл има малко сладост и малко болка. И странното е, че не мога да си помисля за теб, Мариям, без скришом да ти кажа: „Ела и излей всичките си грижи тук – тук, на гърдите ми.” А понякога се обръщам към теб с имена, чийто смисъл знаят единствено любящите бащи и ласкавите майки.

Ето, аз поставям една целувка върху дясната ти длан и друга – върху лявата, молейки Бог да те закриля, да те благослови, да изпълни сърцето ти със Своя светлик и да те запази най-любимата сред хората за

Джубран

Advertisements

One thought on “Писмо на Джубран до Май Зияда, 9 декември 1924

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s