Мая Ценова в „Капитал“, прекрасен материал, който трябваше да излезе отдавна, защото г-жа Ценова го заслужава. Горди сме, че е част от Форум за арабска култура!
Автор: Цветелина Белутова и Росица Илиева
По-голямата част от живота си Мая Ценова е посветила на академични знания за арабите, така че се намираме в Центъра за източни езици и култури в София, където тя преподава арабски език. (За по-малко от пет лева на час, но смята, че това не е дейност, която се върши за пари, а такава, която или се върши, или не.) Посреща ни в зала в новото крило на Катедрата по арабистика и семитология. На бялата дъска синеят два пасажа арабски букви. Мая сяда на една от масите пред нас, както по принцип e свикнала по време на лекция. Не чака покана да говори по темата на живота си. Подготвена е и периодично вади книги от раницата наблизо, за да илюстрира някоя от историите си. В разговора ни често казва „съдбовност“, „господ“, „спомням си“. Понякога гласът й трепери и стиска зъби, но в повечето време се позовава със светнал поглед на съвременна проза, поезия и традиционни мъдрости. „Има една страхотна арабска поговорка, казва – „Невежият е враг надругите“. Ако не познаваш другите, няма как да не си им враг, защото непознатото ти се струва опасно. Но поговорката има и втори вариант – „Невежият е враг на себе си“. Като си невеж, не познаваш другите и си отказваш да се познаваш с другите, на практика няма как да имаш полза от това. Няма как и точно тук да не цитирам любимия ми Бърнард Шоу: „Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка и си ги разменим, всеки от нас ще има една ябълка, но ако ти имаш една идея и аз имам една идея и си ги разменим, всеки от нас вече ще има по две идеи.“ Според Мая Ценова това е и истинският смисъл на глобализацията. Тя е преводач и опитът й да събира, вместо да разделя хората, е с над тридесет години професионален стаж. Превела е десетки книги на арабски класици и съвременници, има и авторски. Превежда и в посолството на Палестина. Преживяла е лично случая с българските медици в Либия, както и да я сочат с пръст в български супермаркет на завоя зад рафта, докато си купува мляко: „Ти сигурна ли си, че те са невинни?“ Отговаря спокойно и категорично: „Даа, сигурна съм.“ Убедена е, че всички сме еднакви, и вярва в „единните корени на човешкото съзнание“. „Човеците, твърди тя, колкото и да сме различни, всъщност сме еднакви.“