Любопитни факти · Художествена литература

Приказки по време на Рамадан: Медният град и Муса ибн Нусаир


Нека ви разкажем една легенда, която векове наред омайва изследователи от Изток и Запад.

Разказва се за една крепост, чиито врати се отварят единствено за просветени. „Медният град“ или „Градът с бронзовите покриви“. Предание, което векове наред омагьосва въображението на многобройни арабски автори, за да заплени по-късно и европейските изследователи. До такава степен, че експедициите на съвременните изследователи и настойчивите проучвания на учени търсят и до ден-днешен отговора на загадката какъв точно е този съграден от мед град и къде се намира той. Според някои историци най-древният текст, който разказва историята на Медния град, е средновековното писание „Тарик ибн Хабиб“. Негов ръкопис, който учените датират от 891 година, се съхранява в библиотеката на Оксфорд. Историята на тайнствена крепост откриваме и в „Китат“ на египетския историк от 14 век Ал-Макризи. Това съчинение е многократно цитирано и в съчиненията на изследователя Ласло Олмаши. Ибн Халдун, един от малцината преведени и на български арабски автори, също резюмира историята за Медния град.

Главен герой е храбрият воин Муса ибн Нусаир. Неговият повелител Абделазиз бен Маруан, управител на египетската част от Северна Африка в края на седми век, научава от камилар, търсил  изгубената си камила в пустинята, че съществува необикновен и непристъпен град с бронзови покриви на къщите. Муса ибн Нусаир бил натоварен с мисия да открие този град и разбере за какво иде реч. От писмото му разбираме за последвалите събития. Армията му се придвижва 43 дни сред непознати земи.

„Приказният му вид ни уплаши, а огромните му размери смразиха с ужас сърцата ни“, споделя Ибн Нусаир.

Но този ужас не го кара да поеме безславно назад. Първото нещо, което прави, е да разпореди стотина човека да обиколят стените на града и опитат да открият крепостната  порта. Изнизват се два дни в напрегнато очакване, а на сутринта на третия ден, изпратените войници донасят вестта, че портата не е открита. Тогава Муса ибн Нусаир заповядва да бъдат струпани всичките вещи, които войниците му носят до крепостната стена и така да се изкачат до върха й. Но стените били толкова високи, че всичко натрупано представлявало едва една трета от тях. Тогава разполагат стълби, за да достигнат до края. Муса ибн Нусаир, разбрал, че заради несгодите войниците му са разколебани, обещава 1 000 дирхама на всеки, който стигне до горе, който изкачи стените. Един се престрашил и останалите погледнали с надежда към стените, че ще разберат тайните на този град. Уви, когато войникът се покатерил и надзърнал отвъд, започнал да се смее силно и се хвърлил в града. Напразно останалите воини се опитвали да разберат какво ставало – всички, стигнали до върха на стената, започвали да се смеят и падали. Средновековният автор Ибн Ал-Факир дава свое обяснение на явлението. Според него в града бил издигнат стълб от специален камък, наречен „бахт“ – субстанция, за която се смятало, че въздействала на хората по същия начин, по който магнитът на желязото. Въпросният камък е предмет на засилен интерес през Средновековието както на Изток, така и на Запад. Всъщност става въпрос за железния триоксид, който по онова време е известен с имената „марианит“ и „аетит“, „камъка на орела“. Муса ибн Нусаир пише в писмото си още:

„Накрая се отчаях, че ще мога да разбера какво е станало с онези нещастници, както и да получа някакви сведения за града“, най-откровено споделя той.

Докато се приготвя за път към езеро, което споделя, че е друга цел на пътуването му, забелязва надпис на стената на медния град, който впечатлява и кара войниците му да го препишат:

„Да служи за предупреждение на всеки могъщ и силен човек, на онзи, който се надява, че ще бъде вечен, докато всъщност нито едно човешко същество не е вечно, защото ако живо създание можеше да се сдобие с вечността, това щеше да е Соломон, синът Давидов. За него изворът течеше на мощни вълни, това беше извор от разтопена мед, приказен и щедър дар. И Соломон каза на джиновете: „ Искам да ми построите паметник, който да просъществува до деня на Страшния съд, да бъде вечен и неразрушим“. Те го изковаха легнал върху земята, а после с умела хитрост го изправиха под ъгъл към небето; после изляха по наклонената повърхност разтопена мед и съградените така крепостни стени се превърнаха в солидна маса, прилична на твърда скала. Соломон събра тук всичките си богатства; те може би ще излязат някой ден, незнайно кога, на бял свят. Но отвъд крепостните стени империята му бе срината. После Соломон бе положен в гроб в дъното на крепостните ровове… Нека това да е урок за теб, че всяко могъщество трае само миг, с изключение на онова на Аллах, всемогъщия и милосърдния.“

Образа на Муса ибн Нусеир се среща и в „Сто и една нощ“, публикувано преди добре познатото „Хиляда и една нощ“, където този герой също присъства. Сред многобройните му приключения се споменава и фактът, че по време на военния си поход, Муса ибн Нусаир, открил, там някъде, далеч на запад, в близост до Медния град, и едно езеро, което носело името Каркат. На брега на езерото живеели чернокожи хора, които говорели непонятен за арабите език…

(по „Непозната светлина“ от Екатерина Петрова, „Българска книжница“, 2011)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s