Художествена литература

Приказки по време на Рамадан: Добрият съсед


Разказват, че живял някога един от старейшините на племето Анеза, който бил навсякъде познат с щедростта и благородството си. Веднъж близо до неговото селище, опънал шатрите си беден странник със семейството си. Тъй като обичай на старейшината било да осигурява храна, дрехи и всякакъв вид помощ на всички, които били по неговите земи, та странникът не почувствал никаква нужда. С времето той и старейшината станали приятели и на всяка годишнина от тяхното приятелство старейшината подарявал на пришълеца по една чистокръвна кобила, освен това делял с него и синовете му всяка своя плячка. С годините той натрупал състояние и притежавал три стада от по сто камили всяко.

Благородникът имал дъщеря, която с годините достигнала възраст подходяща за женитба. Тя израстнала стройна като топола, грациозна като газела и красива като ангел. Един от синовете на пришълеца се влюбил в нея и започнал да я преследва.

Причаквал я като ходела за вода, застоявал се пред палатката й, цяла нощ й редял стихове и съответно сред хората започнали да се носят слухове, които станали неприятни на момичето. Тя никак не отговаряла на чувствата му и се подразнила от действията на съседския син. Един ден решила, че вече не може така и се оплакала на баща си. Той й казал да му даде един ден и ще спаси доброто й име. Същата вечер младежът пак започнал да я уговаря да му стане жена, но тя му казала да почака още един ден. В това време бащай дал заповед да се раздигнат палатките, да се съберат животните и да се премести станът.

Така започнали да пътуват, но където и да спирали, съседът им винаги се настанявал близо до тях и се случвало все да е отляво, та с годините станало ясно, че това е мястото на съседа. Веднъж се случило да стигнат място, където имало огромен мравуняк, старейшината Анеза видял в това сгоден случай и рразпънал шатри вдясно от мравуняка. Скоро дошъл и съседът му, който виждайки мравуняка отишъл при него и казал:

– О, благородни приятелю, на моето място има огромен мравуняк.

– Ами има… – отговорил старейшината – Божията земя е широка.

Разбрал думите му странникът, събрал хората си и отпътувал надалеч. Тъжен бил, че дългогодишно приятелство се сринало така изведнъж, а те никога не си били казвали лоша дума… били като братя. Един ден решил да провери дали синовете му не са прегрешили нещо. Излязъл на лов с най-големия и му казал:

– Красива дъщеря имаше нашия съсед… мислех, че съм отгледал мъже, а не жени, но така и никой от вас не я поиска за жена.

Синът му се разгневил и казал:

– А нима тя не е като наша сестра, нима не израснахме заедно, не деляхме ли един хляб… само безчестен човек би задявал момичето, а ние не сме такива.

Повторил този разговор с всичките си синове и получил все този отговор, освен от най-малкия, който казал:

– Само една нощ още да бяха останали и тя щеше да е моя.

Извадил меча си бащата и му отсякъл главата. После взел новоизпредената вълна и увил главата му с нея, да стане като голямо кълбо прежда. Пратил преждата на старейшината като подарък, с който да направят нови юзди на конете. Развивайки преждата открили главата и старейшината разбрал, че неговият приятел е отмъстил за честта на дъщеря му, която му била скъпа, колкото и неговата собствена. Затова решил да даде дъщеря си на един от синовете му и да затвърди, че са като братя, защото благородството не е само по произход, то е право на всеки достоен мъж.

И така вдигнали тежка сватба, на която всички се веселили, а ако вие бяхте наблизо, щяха данагостят и вас.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s