Художествена литература

Ибрахим Самуил – Въпреки разочарованието от дупката


От сборник с есета „Вселени от хартия“.

Корицата на българското издание - изд. къща "Кронос, 2002. Превод Ирина Трошанова

Не знае гигантската костенурка, докато излиза от морските води и пълзи бавно по крайбрежния пясък, обременена от натежалите в утробата й около осемдесет яйца – плод на житейския й път и на любовната връзка, изживяна в дълбините на водитие… не знае какво ще се случи!

Ще я видим да пълзи по пясъка, търсейки подходящо топло местенце, което няма да убие рожбите й с горещината си, нито ще ги замрази, пленени във варовиковите черупки. А щом го намери, в мига, когато и раждането вече напира и родилните болки я обхващат, тя пуска в действие широките си лапи, за да изгребе пясъка – тласък след тласък, докато изтощението малко по малко отнема от силите й, но тя не спира да дълбае, ала и не знае за крадците зад гърба й.

Не спира, докато дупката не стане дълбоко и просторно убежище, достатъчно за осемдесет малки мечти. Тогава започва и одисеята на капките. Капка подир капка – кръгли, бели, топли, обвити в слуз… И когато раждането свърши, като че ли и гигантската костенурка също е свършила.

Но тя не е умряла. Нейното усещане, че е изпълнила онова, заради което съществува, й вдъхва нова енергия, която я кара с неподозирано видимо настървение да избутва пясъка с предни лапи, да засипва дупката със задните, сетне се заема да изравни пясъка, за да излъже враговете си, да измами крадците, без да знае, че използвачеството я е причаквало изотзад: цяла банда крадци, дето нямат друга работа, освен да ограбват мечти – ръцете им я изпреварват, стигат до дупката и отмъкват всичките й малки мечти до една!

Костенурката няма да узнае и затова ще се преизпълни с блаженството или с измамната илюзия, че е осъществила мечтата си, че е завършила кръговрата на живота си… В същия тоя миг от цялото й същество ще избликне нова енергия, която ще я подтикне, макар да е била пред умиране, да запълзи отново към тия лазурни, просторни, проблясващи води, които я мамят да се върне… да се гмурне отново в тях… да заплува с лекота и грациозность като че танцува от радост, да потърси нещо за ядене, след като гладът я е изтощил, да потърси някого, с когото  да прави любов,  ликуваща, че е осъществила онова, заради което съществува.

Ще си тръгне костенурката, без да знае, че пясъкът е засипал само пясък, че дупката е пълна само с разочарование, че топлината ще й излюпи единствено жилеща и горчаща със самотата си пустота!

Ще си тръгне костенурката към морските води, предала на пясъка своята тайна и поела от пясъка мечтите си. Поела извечната надежда, че времето е способно да оплоди оставеното от нея в него, като го изведе от тъмнината на дупката към светлината на слънцето и простора на живота.

Ще си тръгне гигантската костенурка със съкровеното очакване на тези малки скрити мечти, които един ден ще се сбъднат, ще разчупят черупката около себе си, сетне на свой ред ще си тръгнат към морето, та също да се гмурнат във водите му и да се гмурнат в любовта.

Ще си тръгне костенурката, без да знае изобщо какво се е случило… без да знае изобщо какво се случва постоянно!

А какво, ако знаеше!?

Какво, ако – чрез някаква свръхестествена способност узнаеше, че крадците се разполагат по пясъка, причакват я да излезе от морето и изчисляват момента на нейното раждане!?

Какво, ако знаеше, че засади на брой колкото песъчинките са се разположили на всеки изход от морето и на всеки проход към пясъка, подготвени, снабдени с всичко необходимо за извечната си мисия – шпиониране, подслушване, писане на доклади до шефовете за сезоните на чифтосване, периода на бременност, момента на излизане от морето, местата на ражданията и откъде преминават пътищата до тях, начините за скриване от нея, методите за заграбване, за конфискуване на мечтите й?

Какво би направила костенурката освен да се влюбва, да прави любов и от нея да зачева живот?

Какво би направила, дори когато вижда и се убеждава в онова, което става постоянно, освен да продължи кръговрата на живота, да се стреми към него?

Дори да знае, тя пак ще излиза от водата, ще пълзи по пясъка, ще навлиза в родилните болки досами ръба на смъртта, за да се отправи след това отново към морето, където още много пъти да прави любов и да забременява с около осемдесет нови мечти, за да изпълзява на крайбрежния пясък… и да се опитва.

Превод: Мая Ценова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s