Публикацията се публикува със специално разрешение на онлайн списание REORIENT.
Верни на характерното си звучене, с което се прочуват на световната музикална сцена, Niyaz се завръщат със Sumud (от арабски „устойчивост”) – третия им студиен албум до сега .
Макар че първоначално бях въодушевен от новината, че третият им албум е излязъл, отворих новото си слънчево копие със смесени чувства. От една страна очаквах да се изгубя в пороя на новия материал, който да ме накара да очаквам следващата им стъпка, от друга страна се страхувах да не звучи точно като предните два. Не ме разбирайте грешно – обичам уникалната им линия на мистична електроника, но наистина вярвам, че прекалено хубавото понякога може да бъде лошо.
След като прослушах албума, бях наистина изненадан. Верно е, парчетата много наподобяваха тези от предишния им албум Nine Heavens; но в Sumud присъстваше нещо различно.
Първо – албумът не съдържа нито едно парче на урду, вместо това репертоарът на бандата този път включва още по-завладяващи персийско-афганистански мелодии, също така арабско и две турски парчета, както и освежаващото кюрдско етно. Освен това в Сумуд присъства много по-силен акцент върху електронното звучене на парчетата, благодарение на усилията на поддържащата участничка на групата Кармен Риззо. Освен това този албум всъщност е първият, в който чух звуци на традиционни персийски инструменти за малко разнообразие. Винаги съм се питал защо коренно иранската банда никога не е включвала традиционните персийски инструменти, а вместотова в повечето случаи избира стандартното звучене на баглама, уд и табла.
Parishaan – персийско парче открива албума и добре изиграва ролята си с напористите етнически ритми. Другите персийско-афганистански предложения на албума като Shah Sanam, Mazaar, Vafa (с участието на класическия персийски инструмент тар), Masooz и Mahtaab сами по себе си са достойни мелодии, които феновете на предишните предложения на Ниаз веднага ще заобичат. С изключение на Mazaar обаче не са толкова незабравими, колкото би ми се искало.
Mazaar – определено един от най-добрите моменти в албума – заслужилият индийски композитор А. Р. Рахман допълва вокалите на Азам Али с изпитана афганистанска класика. Текстът е взет от песента на Molla Mamad Jan , по която са направени кавъри от всички ирански естрадни звезди от 60-те и 70-те години, като например Пуран – песента е поразителна, но и изтънчена. Макар че наистина мисля, че вокалите на Рахман оформят приятен момент, те не съвпадат напълно с темата на песента. Докато Азам пее за известния Молла Мамад Ян, Рахман вместо това възпява мюсюлманския халиф Али, като по този начин причинява объркване в иранските слушатели.
В парчето Sosin освежаващо чуваме Азам Али за първи път да пее на кюрдски, но все пак някой би могъл да бъде извинен, ако не възприеме песента, поради забележимия персийски акцент на Азам. Но заразително закачливите ритми на трака са повече от липсата на автентичност. Dertli и Arzusun също са страхотни турски мелодии и също като Mazaar, са съпътствани от мелодична възхвала на Али с истински алевитски турски фешън.
Изненадващо тракът Rayat Al Sumud , чието име носи албумът, е най-слабата точка в албума, разбира се, по мое мнение. Факт е, че това е единственото арабско парче в албума и просто не кореспондира с останалите. Също така в противоречие с останалите песни, еднородни с темите си, като мистицизъм, религиозна възхвала и любов, Rayat Al Sumud говори за палестинската борба. В никакъв случай не казвам, че песента е лоша, тя просто не принадлежи на точно този албум.
Като цяло албумът е смес от различни видове. Докато всички парчета сами по себе си са невероятни, верно е, че за мен са твърде познати. Въпреки че е трудно да се постига ефектът Бауи и постоянно да се излиза с радикално нови предложения, малко излизане от характерното звучене не би навредило.
Автор: Joobin Bekhrad
Превод: Алевтина Стоянова
Diwaniya / Forum for Arab Culture 