Къната-изкуство на орнаментите

Използването на къна (хенна) за рисуване по ръцете и тялото  е стара традиция, характерна за арабските страни и Близкия Изток. Хенна означава просто „червено“ (ар.). В съвременния език хинди тя се нарича „мехнди“ – това е и името на храста, от който се добива, както и изкуството за рисуване с къна. Къната на прах се добива от листата на кипарисовия храст.

Мехенди се е появило преди около 5000 години по време на египетската цивилизация. Още в древен Египет дамите са украсявали тялото и ноктите си с къна. През XII век тези рисунки станали нещо повече от украшение и трайно заели място в религиозните и културни ритуали и обреди на страните от Ориента и Северна Африка. Много арабски жени смятат, че мехенди носи щастие и защитава от нечисти сили. В Индия къната била обогатена  и с ароматни масла. С времето изрисуването на тялото се превърнало в ритуал.  Няколко дни преди сватбата, например, се събират всички жени от двете семейства, както и приятелките на бъдещата булка, за така наречената „мехенди вечер”, включваща продължителни процедури. С много търпение и сръчност майсторките на хенна изрисуват дланите и стъпалата на бъдещата булка. В някои региони се украсяват и по-големи части от тялото. В украсата са важни не само формите и шарките, но и наситеността на цвета- колкото по-ярки са те, толкова по-голяма трябва да е любовта на семейството на жениха.  Привилигированите египтянки използвали растението  и за грима си в ежедневието.

Рисунките с къна се базират на прости геометрични форми – кръгове, триъгълници, квадрати, както и по-сложни флорални мотиви. Изкуството Мехнди има традиции в Индия, северна Африка, арабския свят  и използваните орнаменти в различните региони имат характерни особености:

• Арабските рисунки са характерни с големи флорални мотиви, украсяващи дланите и стъпалата на жените. Често се използват клечки за зъби, целофанен конус или апликатор, като основен инструмент за рисуване.
• Орнаментите от Индия и Пакистан се отличават с изображения на птици и тропически растения, характерни за региона –  тънки, фини линии, покриващи също и прасците, ръцете до лактите, раменете и гърба.
• Африканските мотиви са геометрични, ъгловати, изрисувани с по-дебели линии. Тези декорации са отражение на религиозни вярвания и са лесно видими от разстояние.

Днес рисунките Мехенди са популярни по целия свят като вече не са ограничени до традициите на една определена област, а съчетават модерност с минало, повлияни от съвкупност от културни, религиозни и артистични символи, ограничени единствено от фантазията на рисуващия.

За Форум за арабска култура: Лора Йоцова

Реклама