Като фотограф, аз приветствам живота.* Спирам света, така че другите да могат да преживеят станалото. Без снимките, историите на света биха били по-неправдоподобни. Където и да отида, неспокойните ми очи търсят нови кадри и нови теми. Виждам света кадър по кадър и подреждам събитията в съзнанието си по категории – култура, история, религия и много други.
Визуалното ми възприятие на живота постоянно се тренира, хоризонтите ми непрестанно се разширяват и това ми позволява да наблюдавам с по-остър поглед, да виждам по-дълбоко, да се съсредоточавам по-ясно.
Макар, че не съм мюсюлманин, аз съм роден и винаги съм живял в сърцето на Исляма – Саудитска Арабия. Имал съм възможността да пътувам надлъж и на шир – това ми помогна да забележа, че хората се страхуват от непознатото. Поради тази причина, бих искал да хвърля светлина върху някои текущи културни и морални въпроси в Кралството, в частност – в изкуството, за да разберат и другите какви промени настъпват отвътре.
Крайно дълго време изкуството в Саудитска Арабия означава цветиста калиграфия или рисунки на орли и коне. Когато започнаха да се откриват галерии, обстановката определено не беше „модерна“ и откритите изложения се брояха на пръсти. Имаше и някои частни изложения – в посолства, консулства и резиденции, макар че за тях не се чуваше почти нищо.
Днес в света на изкуството в Саудитска Арабия царува непотизмът. По думите на местната художничка и блогърка Сорая Даруиш, „един от основните проблеми в местното изкуство е елитистка група от художници, които подкрепят единствено това, което се харесва на тях. Изкуството не е важно – важно е кого познаваш.
Както споменах, съвсем доскоро, по-голямата част от изложбите в страната показваха само традиционно изкуство и нищо по-особено. Думата „съвременно изкуство“ в кралството просто нямаше значение. Тя не присъстваше в речника.
По думите на журналиста Аднан З. Манджал, познат с художествената си критика:
„Съвременното изкуство не е първото нещо, за което ще си помислите, когато стане дума за Саудитска Арабия. Но ако решите да погледнете зад завесата на политическата медия и стереотипите, ще се изненадате от това, което ще откриете.“
Обективно погледнато, да се изненадаш от това, което ще намериш в саудитското изкуство е оптимистично и обнадеждаващо. Това, което Манджал определя за изкуство са вътрешните качества на едно произведение, включващи неговото послание, въображение и изживяване – стимулиращи интелекта и сетивата на публиката.
През ноември 2011 г. беше организирана първата Свободна беседа за изкуство (СБИ), която имаше за цел да обобщи изкуството в контекста на Саудитска Арабия. Гостите и участниците трябваше да обсъдят и да помислят върху местното изкуство – нещо, което те намираха за полезно. Изкуството съществува от началото на човечеството. За мен, то е смесица от умения, въображение и творчество. За Даруиш (организаторът на това събитие), художник може да е всеки човек, който усеща обкръжението със сетивата си и изпитва нужда да изрази тези чувства в някаква форма. Изкуството е доказателство, че ние не сме просто мъртъвци, потънали в консуматорство.
В много общества творчеството не се счита за нещо важно; те обаче не осъзнават, че изкуството е мощно средство за общуване. Макар, че художници от саудитски произход набират известност по света, изкуството в Саудитска Арабия все още е в ранен стадий на развитие. И въпреки появата на местни инициативи, почти нищо не се прави по въпроса. Това добре показва арабската склонност да се говори за нещо, без да се прави нищо.
В статията си „Какво е и какво не е изкуство в Саудитска Арабия“, Даруиш ясно посочва цензурата, която стои на пътя на всеки, който иска да преподава история на изкуството така, както трябва да бъде преподавана. Изкуството трябва да даде на всеки възможност да изрази своите виждания и мнения по демократичен начин, но за съжаление, в Саудитска Арабия, където държавата контролира всички видове комуникация, нещата не стоят така. Оптимизмът обаче остава. Хората на изкуството и спонсорите на изкуството все още се събират в тесен кръг на надежда и използват нетрадиционни трибуни като Фейсбук и други сайтове, за да представят независимо и да обменят изкуството си. Athr Gallery например, подкрепя изкуството чрез месечни изложби и годишни програми (напр. инициативата „Млади саудитски художници“), които са изпълнени с разнообразие и дух.
По подобен начин, ентусиазмът на „Edge of Arabia“ промени представите за изкуството в Саудитска Арабия. В началото на 2012 г., изложението „Трябва да говорим“ (We need to talk) в Джеда показа изгряващата художествена сцена в Саудитска Арабия. А конкурсът „Създавай и вдъхновявай“ (Create and Inspire) насърчава творчеството у саудитската младеж и спомага изкуството в страната. На тяхното скорошно изложение #COMETOGETHER в пивоварната Труман в Лондон беше високо оценено съвременното саудитско и близкоизточно изкуство. Събирането на саудитски и други арабски творци разчупи стереотипите и предразсъдъците за изкуството в Близкия изток и в частност – в Саудитска Арабия.
Светът на изкуството в Саудитска Арабия, макар и в ранен етап на развитие, действа като вид мека сила. Скорошното изложение в галерията Алаан в Рияд е ясен пример за това колко млад е този свят и колко дълъг път още трябва да извърви. Вестник Гардиън, в своя статия, публикувана миналия месец, уместно обърна внимание на това как съвременните саудитски художници разчупват „старите граници за безопасност“. Някои предпочитат да говорят за революция; други гледат на развитието на саудитското изкуство и саудитската диаспора като еволюция.
Вярвам, че изкуството не трябва да е пасивно. То носи послание и има своя хуманистична мисля, независимо дали става дума за Саудитска Арабия или другаде по света. Изкуството е и винаги ще бъде една от най-добрите форми на диалог между хората. Френският писател и теоретик Малро го е нарекъл „диалог между метаморфозата и възраждането“. Именно то обвързва и облагородява човечеството и му позволява да се издигне над физическото си съществуване.
*Автор на статията е Марио Ел Хури. Той е фотограф от ливански произход, но живее и работи в Саудитска Арабия. Може да го намерите в Twitter на @MarioKPhoto. Публикацията е пусната за първи път в онлайн списанието REORIENT, като Форум за арабска култура има специално разрешение за препубликуване. Преводът е на Максим Проданов. (Благодарим!)
Diwaniya / Forum for Arab Culture 
Ahmed Mater – The Evolution of Man – супер, супер свежа идея, поздравления !