Научна фантастика и арабски свят? По-скоро възприемаме за научна фантастика да има научна фантастика в арабския свят! Но, ето, че стереотипите се разбиват, когато има движение и действия в определената посока. Дебютният научно-фантастичен роман на Нура Номан, „Аджуан”, беше пуснат за първи път миналата седмица на Международния фестивал на книгата в емирството Шарджа в препълнена зала. Популярният литературен блог ArabLit публикува интервю с писателката Нура Номан, което ние пускаме тук. Превод за Форум за арабска култура, Мария Петкова.
ArabLit: Откъде намери вдъхновение, за да напишеш „Аджуан”? Защо избра научната фантастика?
Нура: Избрах научната фантастика, защото от 1977 година насам, когато беше пуснат филмът „Междузвездни войни,” съм напълно пристрастена към нея. От 14-годишна възраст до 27-та ми година, научната фантастика и фентъзи книги бяха единствените, които четях. Казват, че това, за което трябва да пишеш, е това, което познаваш и научната фантастика е това, което знам. Мисля, че липсата на научно-фантастична литература в арабския свят е причината, поради която няма много интерес към науката. Почти няма научни изследвания и разработки в региона и, ако имаше повече научна фантастика, щеше да има повече интерес към това. На последно място, моята тайна е, че почти нямам конкуренция. Винаги е вълнуващо да се пише в нов жанр и да си пръв във него.
ArabLit: Какво научи за процеса на писане и за научната фантастика, докато сглобяваше своя роман?
Нура: Беше много интересно и научих много неща! Едно от тях беше, че арабският ми въобще не е на ниво – въпреки, че си го знаех, не ми беше достатъчно ясно колко точно е зле. Не бях чела абсолютно нищо на арабски през последните 30 години и това усложни писането; беше ми трудно да формирам правилни изречения и фрази. И тъй като няма много научна фантастика на арабски, нямаше модел, който да следвам в развиването на сюжета или в използването на по-технически теми в литературата. Идеята беше в главата ми и просто трябваше да я пренеса на хартия бързо, преди да изчезне от съзнанието ми. Мисля, че накрая развих свой начин на писане, който е доста повлиян от англо-американския стил.
АrabLit: Мислиш ли, че научната фантастика може да намери по-широка читателска аудитория? Какво може да й помогне да се развие?
Нура: От отклика, който получих по Туитър и от млади автори, които бяха прочели английската версия и я поискаха на арабски, заключих, че да, сега е времето за арабска научна фантастика. Това, което може да я направи по-популярна е ако не бъде използвана, за да „разреши” проблемите на арабското общество. Също така според мен трябва да напуснем границите на планетата Земя и да пишем за други планети и други форми на живот. Това би заинтересувало младото поколение. Те са вече доста отегчени от тези стари, изтъркани проблеми, за които се пише отдавна и, които не успяхме да им представим по някакъв по-нормален начин, така, че да им дадем надежда за бъдещето.
Обичам писатели като Артър Кларк, Алън Дийн Фостър, Ан Маккафри, Франк Хърбърт, К. Дж. Черих и други. Не съм чела арабска научна фантастика, въпреки че наскоро получих 3 разказа от Нихад Шариф (най-известният египетски автор на научна фантастика). Спомням си, че четох малки книжки в Египет, наречени الشياطين الثلاثة عشر („ Тринадесет дявола”). Доколкото помня, в тези разкази имаше фантастични елемнти. Те бяха от края на 1970-те. Всяка хубава книга, която съм чела досега ме е вдъхновявала по един или друг начин – научна фантастика, фентъзи и други. Понякога, когато някоя второстепенна сюжетна линия ме заинтригува, започвам да я развивам в главата ми, въпреки, че авторът не й придава много значение и я използва само като пояснение за някой второстепенен герой, който се появява само веднъж в цялата книга.
ArabLit: Според едно скорошно проучване в ОАЕ, младите хора тук не се интересуват много от четене. Какво би направила ти, за да подобриш отношението на младите към книгите? Как можем да сложим книги в ръцете им и да възбудим интереса им към тях?
Нура: Интересно е, че го спомена. Една от четирите ми дъщери не се поддава много на увещания да чете. Тя е на 15 и предпочита телевизора пред книгите. Представи си само колко бях изненадана миналата година, когато я хванах да се взира в ipod-а си дълго време и когато я попитах какво прави, тя ми отговори, че чете разкази. „Разкази ли? Какви разкази?“ Тя ми показа разни форуми, в които тинейджъри публикуват свои разкази. Повечето от тях бяха написани на разговорен език. Бях напълно изумена. Пътят към сърцата им е чрез опростения арабски и споделянето чрез мобилни апарати. Другият начин е, чрез задължително четене в училище. Ако не знаем обаче какво точно те предпочитат, няма как да ги накараме да четат. Те асоциират арабския с учебниците и тъй като те се съставят по един много нелогичен начин, децата ни са изгубили всякакво уважение към арабския. Моят начин да ги накарам да четат на арабски е чрез научната фантастика.
Diwaniya / Forum for Arab Culture 