„Разумът е черупката на сърцето“, Джубран Халил Джубран

Трепетна е възможността, която получава едно поколение, неочаквано да получи достъп до непубликувани досега текстове на личност като Джубран Халил Джубран. Малка подборка преводи на такива текстове от една тетрадка със скици и ръкописи на Джубран, публикувани за първи път в книгата „Обърни страницата, момче“ (2009) бяха прочетени от членове на Форум за арабска култура преди прожекцията на филма „Пророкът“ по произведението на Джубран Халил Джубран, който тази година е част от програмата на фестивала за близкоизточно кино Менар. В блога си ще пуснем трите големи текста (първи и трети текст), прочетени на 18 януари в Дом на киното, които преводи са на Мая Ценова. Този е вторият текст.

Разумът е черупката на сърцето

Разумът е черупката на сърцето и духа. Онзи, който живее с разума без сърце, никога не ще познае от живота друго, освен черупките му. Но тъй малцина са ония, които имат сърце и каква сладост има в тях,; и тъй много са ония, които имат разум – и какви глупци са.
Който живее с духа си, се смее – и се смее с цялата радост и доволство, на която е способно съществото му. И носителят на разума-везна се смее, ала благоразумно, сякаш лицето му е направено от стъкло и отдаде ли се на смеха, някои от чертите му ще се счупят.
Синът на духа живее с духа си: тъжи, ридае, плаче, давейки се в сълзите си. А робът на разума не заплаква, докато от разума му не се вдигне добър математик, който да брои капките на сълзите му и да записва въздишките и охканията.
Синът на духа обича, люби и одобрява, докато достигне до Бог. А синът на разума проявява дружелюбие, но с мъдрост, а дружелюбието е наука за правилата…

 

Реклама