All

„Още една смърт и ще те обичам „, Махмуд Даруиш


На 24 януари 2015 в Дом на киното в рамките на прожекцията на филма „Запиши: арабин съм!“, бяха прочетени някои стихове от големия палестински поет Махмуд Даруиш, които са превеждани за първи път на български, в превод на Мая Ценова. 

PD*2334451Още една смърт и ще те обичам

Подновявам ден отминал, та за ден да те обичам… сетне да отмина.
И не бе любов –
защото моите ръце по-къси са от планина, която аз не виждам;
довършвам първобитната прегръдка и изкачвам божеството
малко…
Не бе и ден –
защото са часовник на стената пеперудите от необятните поля;
и аз завършвам първобитното пътуване. Изкачвам божеството
малко
А пък ти не беше господарка на земята нито ден –
Защото се докосваха до хълбоците ти войните като ято гълъби
и ти се разпиляваше върху смъртта ни като хоризонт от мир,
препречил пътя ми към устните ти, и тогава аз изкачвах божеството
малко
и не си играех в пясъка за забавление,
защото ситният дъждец пречупва ме, когато възвестят очите ти,
че пътищата към загиналите от града опустошени са от твоите ръце,
тогава аз изкачвам божеството малко
и не бе любов,
не беше ден,
не бях,
и ти не беше,
Подновявам ден отминал,
та за ден да те обичам,
сетне да отмина…
2.
Помолих те да ме поискаш есен и река,
помолих те да прекосиш реката сякаш аз самичък
и в полята да се разпилееш в заедност,
помолих те аз да не съм, ти да не си,
помолих те да ме поискаш
есен –
да повяхна в теб и да поникнем заедно,
помолих те аз да не съм, ти да не си,
помолих те река
да ме поискаш –
да изгубя паметта си в есента,
и заедно да тръгнем,
и да бъдем ний във всяко нещо –
и което разпилява ни, да ни обединява;
не това е любовта,
да бъдем ний във всяко нещо –
и което раздробява ни, то да ни обновява,
не това е любовта –
ето ме…
при теб от тебе идвам аз – тогава как да те обичам?
как да бъдеш чудото в живота ми?
а знам:
на всички влюбени изневерявали жените, само на огледалата – не,
и знам:
пръстта на всички влюбени изневерява, само не и на останките;
при теб от тебе идвам аз в очакване,
и в теб потъвам аз в самоубийство,
при теб от тебе идвам аз като експлозия
и падам в тебе на парченца…
как „Обичам те“ да кажа?

Сетивата пет опитват се с една магия да говорят –
а очите ти са две магии?
Ти ще си заспала, докато вълните ме отвличат;
в края на гърдите ти морето почва,
тая вечер се дели на две вселената:
ти и ладията на земята.
Откъде ли гласовете на посоките да събера, за да извикам аз:
Обичам те.

3.
Една смърт още – и ще бъдеш моя свобода,
обичам,
подновявам аз смъртта си,
с времето сбогувам се и се изкачвам,
твоите очи са два прозореца към ненастъпващ сън,
във всеки сън съня поправям и сънувам.
Спалнята си ще ти подаря – Мария каза.
Аз отвърнах: Своята килия ще ти подаря, Мария.
– А защо обичам те?
– Заради едно дете, което ще отложи емиграцията ни, Мария,
пръстена от сватбата си ще ти подаря,
единния си номер, свойто вчера.
-За какво воюваш?
– За да дойде ден без всякакви пророци.
Ти, мобилизираната, пътя ми преграждаш, казваш: Как е името ти?
Заявявам: С песните си и с кръвта си сресвам аз вълните на морето,
за да бъдеш ти Мария.
– И къде си тръгнал?
– Тръгнал съм на нов ред – нищо няма да постигне своята завършеност сега.
– Ще влязат ли в играта мъчениците с ребрата си, за да се върне пак Мария?
– Ще се върне, те обаче няма да се върнат.
– А ти сред тях ли беше?
– И се върнах, тъй като бях мъченик наполовина –
тъй като видях Мария.
– Спалнята си ще ти подаря.
– Килията си ще ти подаря, Мария.
4.
Двама чужденци сме.
А под дрехите ми племената емигрират.
Гънката на твоето коляно е изпълнило детето,
Ей сега ще проглася, че облеклото ти не е саван.
Двама чужденци сме.
Планините, планините, планините…

Двама чужденци сме.
Между два дни нов ден ражда се за нас,
а как ли да го наречем:
рекохме: Отечество.

Двама чужденци сме.
Пясъците, пясъците, пясъците…

Двама чужденци сме.
А земята прогласява своята украса.
– Ти си нейната украса
– А под две ръце небето емигрира

Двама чужденци сме.
Север, север, север…
Двама чужденци сме
Твоята коса е моят покрив, дланите ти гласове са – два:
целувам глас
и чувам глас.
А твоята любов е моят меч.
А твоите очи са две реки.
Сега кълна се аз, че твоето присъствие е смърт,
а твоето отсъствие – две смърти.
Сега вървя по острие на нож и пея –
узна смъртта, че
те обичам –
подновявам ден отминал,
та за ден да те обичам…
сетне да отмина.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s