„Тези бягащи птици“, Закария Тамер

Текстовете са част от литературно четене, посветено на Закария Тамер, проведено от Форум за арабска култура в Социален център „Аделанте“ на 25 април 2015. 

Текстът „Тези бягащи птици“ е изпратен специално от Закария Тамер за нашето четене.

„Тези бягащи птици“

Превод: Мая Ценова

Говорейки за своите къси разкази, няма да се преобличам в дрехите на критиците, ще се задоволя да си ги представя като пойни птици, бягащи от кафези, чиито притежатели са грубияни, и от ловци, които умеят да преследват и се наслаждават да убиват; те прелитат от място на място в търсене на земя, която ще им дари сигурност; и ето, днес те кацат на една нова плодородна земя, вярвайки, че ще придобият онова, за което са копнели, защото за хората в тази страна свободата е свещена, и надявайки се, че ще спечелят нови приятели, които ще се радват на песните им, тъй като съзнават, че онзи, който прави кафези за пернатите, ще се изкуши да прави кафези и за човеците.

„Миниатюри от арабски литературни сайтове“

 Превод: Мая Ценова

***

1.

Следователят впери заплашителен поглед в явилия се пред него младеж, арестуван по време на участие в демонстрация, и му каза:

– Кожата ще ти одера, ако не отговориш честно на всичките ми въпроси.

Младежът се престори на силно уплашен и рече на следователя:

– Ама кожата ми я одраха преди месец, когато ме арестуваха за първи път.

Следователят се изсмя жълто-зелено и каза на младежа:

 – Лесна работа, ако не намеря у тебе кожа за одиране, тогава ще ти счупя краката.

Младежът опипа плътта си с треперещи пръсти, сбогувайки се.

2.

Следователят помоли старата си майка да му разкаже какво е правил и какво е говорил, когато е бил малко дете, и тя, откликвайки на молбата му, рече:

-Ти беше различен от всичките си приятелчета, те обичаха да играят, да се смеят, а ти гореше от желание да хващаш котки и да ги измъчваш, и ги измъчваше, дори след като умрат.

Следователят, който е бил дете, се засмя и каза на майка си:

-Слава Богу…, пораснах и се промених.

А майка му го погледна с потъмнели очи и не му каза, че наистина се е променил, защото сега вече измъчва не котки, а стопаните на котките.

3.

Двама следователи си извоюваха тридесет минути почивка, приветстваха я ликувайки, прозяха се мързеливо и се протегнаха.

-Представи си – каза единият на другия – колко щяхме да почиваме, ако бяхме успели да заловим оная дебелата, дето името й е Свобода. Щяхме да я разпитаме и да научим от нея за всички интриги и заговори, които замисля…

– Но ние няма да научим от нея всичко, – прекъсна го другият следовател – защото тя ще умре внезапно по време на инквизиции и като не намерят за какво да настояват, революционерите ще изчезнат.

4.

Следователят заповяда на любимата си с груб глас да потвърди и да направи самопризнание пред него, че го обича, любимата го погледна насмешливо и му рече:

-Твоето искане се отхвърля, защото аз обичам единствено Господин Президента, имаш ли някакво възражение?

5.

На последния сеанс от разпитите си един мъж затворник направи самопризнание без никакви инквизиции или принуда, че той е убиецът на Абдул Рахман Шахбандар, Камал Джунблат, Рафик Харири, Адиб Шишакли и Джон Кенеди, и когато следователят го погледна удивено, мъжът затворник поде също самопризнанието, че той е убил също Ясер Арафат, обаче не се е опитал да опровергае Израел, а за да изрази презрението си към него, го е оставил да се фука с убийството му.

***

„Отче, който си на небето, и ти, убиецо наш на земята“

Мъже в черни дрехи нанесоха побой на горд човек с разрошена брада, побоят бе продължителен и болезнен, битият мислеше, че с всеки миг смъртта му е все по-близка, и извика, прощавайки се без съжаление с тленния живот:

– Няма друг бог освен Аллах.

Боят стана още по-бесен, по-озверял, придружен със забележката, че има два бога: един Бог на небето, комуто се подчиняват понякога, и друг  Бог – на земята, комуто се подчиняват постоянно.

***

„Нашата страна“

Има една страна, от която историците са в недоумение: всеки път, когато някой неин управител изпита сигурност, че ще остане на трона завинаги, той полита от двореца си към гибелта си така, както политат соколите и орлите, а в погребалната му процесия върви единствен неговият облажаван убиец.

***

От дома на Джуха откраднали кокошка. Джуха го налегнала такава мирова скръб, че съседите му рекли: Като да си загубил син?

А Джуха им рекъл:  Да беше ваша откраднатата кокошка, щяхте да призовете народите по земята да обявят революция, за да си я върнете.

В бъдещето станало ясно, че  Джуха не е преувеличавал – много революции бяха обявени, а целта им бе не повече от кокошки.

Реклама