„Хайде, чуруликайте“, Закария Тамер
Превод: Мая Ценова
Текстът е част от литературно четене, посветено на Закария Тамер, проведено от Форум за арабска култура в Социален център „Аделанте“ на 25 април 2015.
Един властелин се прочул с това, че обича да избива поданиците си и се наслаждава да наблюдава онова, което е станало от техните трупове. Един пролетен ден той се изправил в градината на двореца си и заповядал на птичките, прииждащи към дърветата, да му изчуруликат най-красивите песни. Треперейки от ужас, птичките побързали да изпълнят заповедта на властелина – закрякали, закряскали, закяфкали, задрали се, та властелинът се разгневил и заповядал на стражите си да стрелят по птичките и да изсекат де що имало дърво в градината на неговия дворец; влязъл в двореца, застанал пред едно от многобройните огледала, вперил в него възторжен поглед и рекъл на майка си:
-Ех, да беше родила хиляда сина като мен.
-Раждането на деца иска усилия – отвърнала веднага майка му – и умора, и безсънни нощи, а пък аз никога не съм пренебрегвала това, но покойният ти баща го пренебрегна, забрави, че е женен, предпочете да язди и враговете си, и приятелите си.
И майката се усмихнала коварно, когато си представила своя внук да пита майка си: – Ти защо не си родила хиляди синове, щом те са щели да бъдат като мен възхитителни и прекрасни?
А майка му ще му отвърне сприхаво, че покойният му баща я е зарязал и е посветил изцяло времето си да избива и противниците, и поддръжниците си.
Diwaniya / Forum for Arab Culture 