Въпреки че не могат да направят много за спирането на войната в Сирия, сирийците искат да направят възможно повече, за да може всеки да запомни страната им с историята й. След като много монументи бяха унищожени или повредени при сражения и обстрел, сирийски бежанци в йорданския лагер Заатари се събират, за да пресъздадат исторически места с миниатурни структури.
Ахмад Харири е 31-годишен сириец, който от инженер се превръща в бежанец в Заатари. Той наблюдава разрушението и унищожаването на историята в страната си и затова опитва да направи нещо за запазването й. Успява да събере какъвто материал може, както и намира съмишленици в лагера. До края на 2014 година, група от 7 сирийци се събират да осъществят 6-месечен проект, озаглавен „Изкуство от Заатари“. Използват дърво, камък, дървени шишове за кебаб и глина, с които пресъздават най-важните сирийски монументи.
Един от участниците е Махмуд Харири. 26-годишен, който напуска дома си в Дараа, Южна Сиия, през 2013 година и е бежанец в Йордания. В Сирия е работил като учител по изкуства и когато чува за групата, се присъединява. Той прави модел на Палмира, един от най-разпознаваемите монументи в света. Харири използва глина и дървени шишове за кебаб, за да направи модела на древния град, като включва и детайли.
Друг участник в проекта, Ияд Сабах, пресъздава моста в Дейр ез Зор, намиращ се в източния град Дейр ез Зор, най-големият град в Източна Сирия. Историческият мост е завършен през 1927 година и е издигнат над река Ефрат. Мостът е силно разрушен през май 2013. Сабах прави негов модел с налични материали.
Участниците в екипа използват фотографии, рисунки и илюстрации, за да направят възможно по-точни модели. Сред тях са модели на Омаядската джамия в Дамаск, Цитаделата на Алепо, водните колела в Хама и статуя на пълководеца от Средновековието, Салах ад Дин.
Сирийците знаят колко е важно изкуството. Както казва Махмуд Харири пред „Гардиън“:
„Много от онова, което знаем за древните цивилизации или предисторията, е запазено през тяхното изкуството – от египетски йероглифи до пещерни рисунки.“
За тези бежанци, изкуството запазва историята на Сирия не само за онези, които изпитват носталгия по страната си, но и за по-младите поколения, които израстват извън Сирия. От началото на 2011, когато избухва бунтът в Сирия, превърнал се в гражданска война през 2012, има деца, които никога не са виждали друго освен сражения и живот в лагер.
Снимки: pbs.org, UNHCR/Christopher Herwig
Diwaniya / Forum for Arab Culture 
Пожелавам успех!