Излезе първият каталог с българска и балканска литература в превод на арабски език

Излезе първият каталог с българска литература и литература от други балкански страни в превод на арабски език: „Нови литературни гласове от Балканите. Изборът на преводача“. Изданието е отпечатано по проект „Ускорител за преводи“ на фондация „Следваща страница“ и е достъпно за всеки в електронен вариант на сайта на проекта.

Каталогът „Нови литературни гласове от Балканите. Изборът на преводача“, който излиза от печат едновременно в София и в Кайро, съдържа арабски преводи на откъси от съвременни балкански автори, сред които и двама български писатели – Миглена Николчина с разказа „Керкенезът“ и Георги Господинов с откъс от „Физика на тъгата“. Изданието е резултат от едногодишния проект на фондация „Следваща страница“ „Ускорител за преводи“, а самите преводи са плод на съвместната творческа работа на изтъкнати преводачи от Египет, България и Сърбия по време на резидентската програма в Къща за литература и превод, проведена през юни, непосредствено след т. нар. Софийски форум за превода 2017. Къща за литература и превод тази година е сред наградените от Столична община за ярки постижения в областта на културата за периода юли 2016 – юли 2017 г. Организацията бе удостоена с наградата на журито за успешната си работа в полето на литературните дискусии и междукултурния обмен, с фокус върху превода на литература, на официална церемония в Народния театър преди няколко дни.

В каталога „Нови литературни гласове от Балканите. Изборът на преводача“ са включени арабски преводи на откъси от шест произведения, а към всеки текст има информация за неговия автор и преводач. Авторите и текстовете в каталога са избрани от самите преводачи на съответния език. Каталогът има за цел да привлече вниманието на арабски издателства върху богатството на съвременната литература от Балканите, която е почти напълно непозната за арабския читател.

„Изданието прави две неща едновременно“, казва Яна Генова, директор на фондация „Следваща страница“,  „От една страна, то е стъпка в популяризацията на съвременна балканска литература сред арабски издателства – една езикова територия, в която се знае малко до нищо за съвременните автори от Балканите. От друга, чрез акцента върху преводачите на арабски език, обръщаме внимание на ролята на литературния преводач и на ключовото значение на качествения превод. Надяваме се изданието да доведе до повече преводи на съвременна българска и балканска литература на арабски, и до по-добро взаимно литературно опознаване.“

Каталогът ще бъде разпространяван от фондация „Следваща страница“ и нейните проектни партньори „Калем Култур“, Истанбул и фондация „Сефсата“, Кайро. Чрез партньорската организация в Египет, каталогът ще достигне до арабски издателства, публикуващи преводна художествена литература, ще бъде разпространяван по време на ключовите панаири на книгата в Кайро, Бейрут, Абу Даби, Шарджа и други, както и чрез културни организации и съюзи на издателите. В Европа каталогът ще бъде представен на Франкфуртския панаир на книгата тази година и ще достигне до заинтересовани културни организации, фестивали, професионални общности. Той ще бъде дарен и на български публични и професионални организации, които да го включат към каналите си за популяризация на съвременна българска култура в арабския свят.

По повод Международния ден на преводача фондация „Следваща страница“ организира представяне на каталога и дискусия на тема: „Трябва ли да насърчаваме преводите на българска литература на неевропейски езици? Как и по какви канали да я промотираме успешно?“ Събитието ще се състои на 28 септември 2017 г. (четвъртък) от 18:00 ч. в Къща за литература и превод на ул. „Латинка“ 12. Поканени са всички заинтересовани.

„…Гладни и жадни сме от липсата на преводи. Гладни сме, защото не можем да четем изключителни произведения, писани на други езици, които са недостъпни за нас. Тази книга в ръцете ни е сериозен опит да задоволим глада и жаждата си. Надявам се, това да бъде добро начало, последвано от преводи, които да отворят за нас вратите на света.“, казва в блърба си за каталога Халед Алхамиши – египетски писател, журналист, преподавател, председател на борда на Библиотеката на Кайро, който през юни тази година взе участие и в Софийския форум за превода.

Ето някои от заглавията, избрани от преводачите:

• „Хлябът на тъгата“, автор Георги Господинов. Един от най-четените и превеждани съвременни български автори, Георги Господинов е писател, поет и драматург. С арабското звучене на откъс от глава първа на „Физика на тъгата“ ще се запознаем благодарение на Неделя Китаева – изтъкнат арабист и преподавател в НБУ.
• „Вкусът на пустинята“, автор Ифигения Теодору. Творбата, определена за една от най-важните сред текстовете на гръцката авторка Ифигения Теодору, ни дава възможност да се докоснем до Сирия днес и в миналото. В каталога откъс от романа е преведен от д-р Халед Рауф, историк на изкуството от Чикагския университет и преводач на гръцки автори като Кавафис и Никос Казандзакис.
• „Керкенезът“, автор Миглена Николчина. Преподавателката по теория и история на литературата в Софийския университет Миглена Николчина има издадени много стихосбирки и сборници с разкази. Разказът й „Керкенезът“ е преведен на арабски от Хайри Хамдан, автор, поет и преводач на антологии на българската проза и поезия на арабски език.
• „10 кратки пиеси“, автор Вършан Лещарич. Сръбският автор на разкази, проза и къси пиеси и преводач от арабски език Вършан Лещарич е роден в Триполи и е живял в различни арабски страни. Няколко от неговите „10 кратки пиеси“ са преведени на арабски език от Српко Лещарич, който е легендарен преводач на сръбски език, с над 20 книги с преводи – от арабски приказки до нобелиста Нагиб Махвуз.
• „Истанбул, Истанбул“, автор Бурхан Сьонмез. Турският писател и издател Бурхан Сьонмез е вдъхновен от детството си в село без електричество и от кюрдските легенди, разказвани от майка му. Откъс от „Истанбул, Истанбул“ е в превод на д-р Ахмед Мурат, преподавател по турски език и литература в университета в Кайро и преводач на Назим Хикмет и други съвременни турски автори.
• „Шепа пясък“, автор Маринко Косшиц. В творбите си, хърватският писател и преводач Маринко Косшиц иронизира Западна Европа и Запада като цяло. Произведенията му са преведени на английски, френски и нидерландски. Откъс от „Шепа пясък“ е преведен на арабски през английски от Ашраф Ради – египетски журналист, политолог и преводач на балканска литература и изследвания в областта на социалните науки от английски на арабски.

Каталогът е отпечатан в рамките на проект „Ускорител за преводи“ (www.translationcollider.org) с изпълнител българската фондация „Следваща страница“, партньори „Калем Култур“, Истанбул и фондация „Сефсафа“, Кайро, с финансовата подкрепа на фондация „Анна Линд“ и Програма „Култура“ на Столична община.

Реклама