Цветница е! И тъй като този празник предполага красота, спокойствие и надежда, смятаме да Ви подарим – на всички именници специално – нещичко от невероятния Джубран Халил Джубран. „Песен на цветето“, публикувано през 1914 в сборника „Сълза и усмивка“.
Насладете се!
Аз съм слово, което природата изрича, сетне си го взема обратно, скрива го в гънките на сърцето си и отново го изрича. Аз съм звезда, паднала от лазурния облак върху зелен килим.
Аз съм рожба на природата – зачена ме зимата, роди ме пролетта, отгледа ме лятото и ме приспа есента.
Аз съм подарък за влюбените, аз съм сватбен венец, аз съм последен дар от живия за мъртвия.
В зори заедно със зефира възвестявам идването на светлината, привечер заедно с птиците я изпращам. Полюшвам се в полята и ги крася, дишам във въздуха и го правя благоуханен. Прегръщам съня, а в мен се взират многобройните очи на нощта; търся пробуждането, за да погледам с единственото око на деня.
Аз пия виното на росата, слушам песните на коса, танцувам, а тревите ми пляскат в такт. Аз гледам винаги към висините, за да виждам светлината, а не собствената си сянка, но това е мъдрост, която човекът все още не е постигнал.
Превод на Мая Ценова.
Diwaniya / Forum for Arab Culture 