Художествена литература

„Песен на цветето“ от Джубран Халил Джубран


cvetnica 1Цветница е! И тъй като този празник предполага красота, спокойствие и надежда, смятаме да Ви подарим – на всички именници специално – нещичко от невероятния Джубран Халил Джубран. „Песен на цветето“, публикувано през 1914 в сборника „Сълза и усмивка“.

Насладете се!

Аз съм слово, което природата изрича, сетне си го взема обратно, скрива го в гънките на сърцето си и отново го изрича. Аз съм звезда, паднала от лазурния облак върху зелен килим.

Аз съм рожба на природата – зачена ме зимата, роди ме пролетта, отгледа ме лятото и ме приспа есента.

Аз съм подарък за влюбените, аз съм сватбен венец, аз съм последен дар от живия за мъртвия.

В зори заедно със зефира възвестявам идването на светлината, привечер заедно с птиците я изпращам. Полюшвам се в полята и ги крася, дишам във въздуха и го правя благоуханен. Прегръщам съня, а в мен се взират многобройните очи на нощта; търся пробуждането, за да погледам с единственото око на деня.

Аз пия виното на росата, слушам песните на коса, танцувам, а тревите ми пляскат в такт. Аз гледам винаги към висините, за да виждам светлината, а не собствената си сянка, но това е мъдрост, която човекът все още не е постигнал.

Превод на Мая Ценова. 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s