All

Тук в Газа


Maissa

Маиса е момиче с нежен и топъл поглед. Зад него обаче се крие решителността на една палестинка, готова на всичко, за да спаси поруганата си земя. Маиса работи като преводач и живее в Хан Юнис, Газа. Публикуваме с нейно съгласие писмото, което тя написа малко след началото на последната израелска агресия срещу Ивицата.

„С тези думи се обръщам само към хората с будна съвест в този несправедлив свят. Думите ми са опит да ви разкрия някои аспекти на агресията срещу Газа и клането, което ционистите извършват над моя народ.  През първите четири дни на офанзивата срещу Газа повече от 700 души бяха ранени. Те дори не могат да получат подобаваща медицинска грижа заради блокадата на Газа. Повече от 100 душ бяха убити, повечето от тях – жени и деца.

Тук в Газа ще видите 5-гошино момченце, което благодарение на израелската агресия сега е без майка, без баща, без семейство, сам само в този тъмен свят. Никой никога повече няма да го прегърне, когато го е страх. Майка му никога повече няма да му изпее приспивна песен. Баща му никога повече няма да го държи за ръка в трудните мигове. Това малко момченце страда, но светът все още спи, защото то е палестинско дете.

Тук в Газа друго момченце прегръща силно своя невръстен брат и му казва да не се страхува, че всичко ще бъде по-добре на небето, щом в този живот светът мълчи и няма справедливост. По-късно съседите идват, за да измъкнат телата им изпод отломките. Светът е поразен от тази красива прегръдка, но не надига глас, за да спре кръвопролитията, дори когато техните две малки души политат като птички към небето.

В тези дни повечето мюсюлмански деца по света се приготвят за Празника на разговяването, като си купуват дрехи и играчки. Но тук в Газа децата те се подготвят за най-лошото. В тъмните и страшни нощи те се подготвят да посрещнат смъртта.

Тук в Газа седиш и пиеш кафе със семейството си, без да знаеш кога онези проклети ракети ще дойдат и ще ограбят живота ви.

Тук в Газа в полунощ израелските сили за сигурност ти се обаждат, за да ти кажат с шибаното си обаждане, че трябва да се евакуираш от къщата си за десет минути, защото ще я унищожат. За десет минути ще загубиш всичките си спомени от този дом, смеха, сълзите, усмивките, болките. Само десет минути. След това кратката ти история ще бъде изтрита и единственото доказателство за съществуването ти ще бъде на хартия.

Тук в Газа булките трябва да отидат до моргата, за да видят младоженците си, които вече са станали мъченици.

Тук в Газа бащите изхвърлят семейните книги, защото целите им семейства са били убити по време на израелската агресия.

Всичките тези неща и още много други се случват в Газа точно в този момент. А какво чуваме ние? Само ужасяващото мълчание на света и неговото негласно съгласие с ционистките кланета, извършвани спрямо моя народ. Живеем под блокада, без вода и електричество. Не можем да покрием дори най-обикновените си нужди и вие наричате това война? Ще ви кажа, че войната се води между две армии, не срещу народ, огромна част от който е невъоръжена.

Към целия свят: събудете се от своята летаргия, надигнете глас, извикайте в името на човечността, направете нещо, за да сложите край на тази несправедливост. Докажете на децата ни, че съвестта ви още е жива. Ние сме човешки същества, заслужаваме достоен живот и съпротивата е единственият начин, по който можем да получим обратно колонизираната ни земя.

С любов и мир от земята, в която няма мир.

Едно момиче от Газа,

Маиса Абдул-Хамид“

За Форум за арабска култура

R./

Газа

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s