Мая Ценова
Сълзите не са изход за палестинците от Газа. Нито от Западния бряг. Нито за техните деца. Но сълзите са шанс за тяхното бъдеще и кауза – да намери път към съзнанието и съвестта на международната общност. И оттам да потърси своя изход.
„Монолозите на Газа” са свидетелства на 12-15 годишни палестинчета от Газа за истинското лице на войната. Жестоки със своята детска неподправеност и непосредственост. Още по-жестоки с тъжния извод на самите деца – че в Газа не се раждат деца: „там момчето се ражда мъж”, защото веднага трябва да поеме съвсем недетска отговорност не само за собственото си битие, но и за битието на близките и приятелите си.
Представени и на български език между езиците в света, които вече дадоха път на „монолозите”, тези свидетелства се срещнаха с част от българските си читатели в клуба на Столична библиотека. И не можаха да не предизвикат сълзи.
Не поискахме да спестим на българската публика нищо от експресивността на „монолозите” – нито от думите, нито от чувствата в тях. С риск да се наредим сред упрекваните, че правят достояние в публичното пространство на сцени, болезнени и нараняващи нормалния човек със своята жестокост. Нямаше как да ги спестим, защото в Газа деца и възрастни продължават да са живи само защото „смъртта не стига за всички”. Защото г-жа Иман Аун, художествен ръководител на проекта „Монолозите на Газа”, към който се присъединихме ние от Форума за арабска култура, ми каза наскоро: „Вие сте нашите бели дробове – ние дишаме чрез вас.” А и защото малко преди да открием вечерта, получихме смс от приятел, който не можеше да присъства: „Стискам палци на монолозите да предизвикат диалози.”
И ние искахме точно това. А в смутените просълзени очи на хората срещу нас забелязахме с благодарност, че монолозите вече предизвикват диалози – ония, най-важни, защото са най-съкровени, вътрешни диалози, със самите себе си, от които тръгва да се оформя онова, което наричаме „обществено мнение” и което единствено е в състояние да защити децата на Газа и да им помогне да осъществят поне част от мечтите си.
Със специална благодарност към спонсорите на изданието „Монолозите на Газа” – г-н Набил Абу Ржеле, д-р Абдул Хаким Сулейман и г-н Сами Шехаби и към Столична библиотека, която му предостави своето изпълнено с духовност културно пространство.
Diwaniya / Forum for Arab Culture 
Само едно пояснение – песента, която звучи в последния клип – на фона на снимките от събитието вчера и на 17 октомври 2010 г., е „Song for Gaza“ на Michael Hart.