Като малко кафене е любовта

Публикуваме откъс от антологията на Махмуд Даруиш „След тебе няма „след“, представена в НДК на 2 септември.

Различни откъси ще бъдат публикувани, за да могат тези, които не бяха в зала 8 на НДК да придобият представа за богатството на езика на Махмуд Даруиш.

Скоро ще има и повече информация за книгата.

Като малко кафене е любовта

(Като бадемов цвят или пък по-далече, 2005)

Като малко кафене на улица за странници

е любовта… С врати, отворени за всички.

Като кафене, чиято клиентела се увеличава или намалява според климата – когато завали, са повече,

омекне ли пък – намаляват и им доскучава.

Страннице, ей тук съм – свил съм се и си седя.

[Какъв цвят са очите ти? И как е името ти? Как

да те повикам, щом преминеш покрай мен, а аз съм седнал

и те чакам?]

Малко кафене е любовта. Поръчал съм две чаши

вино –  вдигам тост от свое име и от твое. Нося

шапки две, един чадър – сега вали.

Вали отвсякога по-силно, а пък ти не влизаш.

И накрая казвам си: Оназ, която

чаках, ме е чакала… или пък чакала е друг мъж

може би – тя чакала ни е, ала не е познала него/мен

и си е казвала: Ей тук съм, чакам те.

[Какъв цвят са очите ти? Кое е виното, което предпочиташ?

Как е името ти? Как да те повикам,

щом пред мен преминеш?]

Като малко кафене е любовта…