Художествена литература

Тя си забрави облака в леглото


Още от антологията на Махмуд Даруиш „След тебе няма след“.

(Като бадемов цвят, или пък по-далече, 2005)

Тя си забрави облака в леглото. Набързо

се сбогува с мен и рече ми: Ще те забравя. Но

забрави облака в леглото. С копринена завивка го покрих

и казах: Не отлитай и не тръгвай с мен.

Тя тук при теб ще дойде.

(А пък птици сини, жълти

и червени пиеха вода от тоя облак всеки път, когато се поспре,

за да надникне иззад раменете й.)

Ще осъзнае, щом се върне вкъщи тя

без свитата от птици, че климатът се е сменил

покрай брега на раменете и превърнал се е в пара облакът,

и ще си спомни, че забравила е облака

в леглото ми, и ще се върне да си върне обичайното си

притежание на облака…

Злорадо се усмихнах.

А когато пъхнах се в леглото си, в метафората

да подремна, ме обля вода.

Advertisements

3 thoughts on “Тя си забрави облака в леглото

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s