На 24 януари 2015 в Дом на киното в рамките на прожекцията на филма „Запиши: арабин съм!“, бяха прочетени някои стихове от големия палестински поет Махмуд Даруиш, които са превеждани за първи път на български, в превод на Мая Ценова.
Бардът на кръвта
Има струни петдесет за твоя бард върху маслината,
бе пленник твоят бард на вятъра и на дъжда бе роб,
съня захвърли твоят бард и с бдение се забавлява –
той ще назове на розите лицето – ако щеш – искри,
ще назове горичката маслинова у мен рождение на утро,
ще заплаче – тъй е свикнал,
щом ветрец премине върху струни петдесет,
– петдесет напева кървави;
как получи локвата от кръв дървета и звезди?
Умрелият, китаро моя, е убиецът,
а победителят е твоят бард!
А ти, селце, ти портите си разтвори –
за ветровете четири ги разтвори,
и нека рани петдесет да запламтят,
ти, Куфр Касим,
ти, селце, което теменуги и жита сънува,
и венчавките на гълъбите
…….
– Всички заедно ги пожънете,
пожънете……..
…..пожънете….
…….
Ех, ти, житен клас върху гръдта на равнината,
а пък твоят бард реди:
Да знаех тайната на дървесата,
и да бях погребал всички мъртви думи,
и да имах силата на гробищата да мълча;
о, позор, ръка, която свири!, струни петдесет.
Ако можех своята история със сърп да пиша,
а живота – със секира
и крило на чучулига
……
Куфр Касим,
аз се върнах от смъртта, за да живея, за да пея –
позволи ми да заема своя глас от рана запламтяла,
помогни ми срещу злобата, посяла тръни в моето сърце;
аз съм пратеник на рана безкомпромисна,
ударите на палача ме научиха по раната си да вървя,
и да вървя,
и да вървя…,
и да оказвам съпротива!
Diwaniya / Forum for Arab Culture 