Автор: Сабрина Трад
Заглавна снимка: EPA/ANDREAS GEBERT
МАЛМЬО: Хиляди сирийци намериха подслон в Швеция. Северната страна стана нов дом на бягащите от войната в родината им. За повечето това е втори шанс да построят живота си наново – напук на войната и трудностите. Но пътят до Швеция е труден и изпълнен с проблеми, с които трябва да се справиш, ако желаеш да достигнеш до желаната дестинация. Потокът от хора предизвика и множество реакции в самата Швеция.
Срещам се с двама сирийци от палестински произход – Алаа Хамдан (30) и неговата жена Раша Джабул (28). Тяхната история е една от многото, с които се сблъскваме през последните три години, когато сраженията в Сирия навлязоха в най-тежката си форма. Стотици хиляди напуснаха принудително домовете си, а за онези, които остават в Сирия и опитват да продължат живота си, става все по-трудно. Близо 5 милиона души днес са бежанци от гражданската война в Сирия. Над 11 милиона са вътрешноразселени и загубили домовете си, а над 1 милион са подложени на обсади от опозиционни и правителствени сили.
Алаа и Раша днес са доброволци в Червения кръст в шведския град Малмьо. Именно там се запознавам с тях. Освен доброволци, те също така и изнасят лекции за правата на жените и домашното насилие, а също и за това какво е да си бежанец и как можеш да продължиш живота си въпреки войната. Раша предоставя и психологическа помощ – тя черпи опит от живота си в Сирия, където е помагала на палестински бежанци. Започвам разговора с Алаа, който се съгласява да разкаже за опита им по пътя към Швеция, заедно с малкото им дете.
Представи се накратко на нашите читатели.
Името и е Алаа Хамдан, а жена ми е Раша Джабул. И двамата сме палестинци. Живеехме в Сирия до септември 2015 година, когато решихме да напуснем страната за Швеция.
Кажете ни повече за живота ви в Сирия преди войната.
И двамата сме родени в Дамаск и живеехме в „Ярмук“ – квартал, който е основан като бежански лагер за палестинците, напуснали родните си места след войните с Израел през 1948 и 1967. Завършихме Факултета по литература и изкуства в Дамаск – аз имам диплома по английска литература, а Раша е магистър по социология.
И двамата работехме за ООН – аз в отдела за обществени услуги и други постове, повечето за предоставяне на помощ за палестинските бежанци по време на кризата в Сирия, като последната ми работа преди да напусна Сирия беше като административен мениджър. Раша, от друга страна, работеше в Департамента по образование като експерт за психологическа помощ и повечето от задълженията и бяха да предоставя психологическа подкрепа за палестински деца, засегнати от войната.
Защо дойде в Европа? Как стигнахте до това решение?
Оженихме се през август 2014 година и година по-късно се роди първото ни дете – Юлия. Това беше и първата и най-важна причина да напуснем Сирия – за да намерим по-добро бъдеще и живот за нея. Беше труден избор да напуснем семейството си, работата си…всичко. Но войната и кризата там ни принудиха да предприемем тази крачка.
Вероятно пътят ви е бил труден и изпълнен с опасности. Как пристигнахте в Европа?
Ние всъщност не намерихме никаква друга алтернатива от това да дойдем в Европа. Ситуацията в Сирия ставаше все по-зле от ден на ден. Юлия беше на 2 месеца, когато решихме да тръгнем и да загърбим всичко. Тя е наш приоритет. И така, тръгнахме от Сирия към Турция нелегално и стигнахме до Измир, където се срещнахме с човек, на когото платихме, за да намери място на следващата лодка за Гърция. Беше голям риск да пътуваме с бебето си през морето, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Или щяхме да останем да рискуваме живота й всеки ден в Дамаск или ще рискуваме веднъж в опит да осигурим бъдещето й.
Когато стигнахме гръцкия бряг, започна нашето пътешествие за по-добър живот. Преминахме през различни европейски страни, за да достигнем дестинацията си, която беше Швеция, тъй като по-голямата част от семейството на Раша живее там и е най-доброто място за Юлия.
Кои бяха най-големите трудности, пред които се изправихте по пътя си към Швеция?
Имахме много затруднения, тъй като пътувахме с бебе. Но най-тежко беше през териториите на „Ислямска държава“ и страхът от екстремисти. Друга трудност беше преминаването през Сърбия, където трябваше да останем на улицата под дъжда и студеното време. Опитвахме се да стоплим Юлия през нощта, за да може да оцелее.
Някои бяха мили с нас и ни симпатизираха. Знаеха, че животът ни е отнет от войната. Но други се държаха зле. Искам да кажа, че исках да закупя мляко за детето и попитах един мъж за аптека наблизо и той ми отговори: „Зная къде има аптека, но няма да ти кажа!“
Какво беше първото ти впечатление, когато пристигнахте?
Първите ми мисли, когато пристигнах в Швеция бяха, че семейството ми е на сигурно място. Не се притеснявах повече за бомбардировки или експлозии. Успяхме и достигнахме сигурността с жена ми е детето ми.
Как се чувстваш сега?
През първите 3 месеца беше трудно за мен – исках да се събудя от кошмара и да намеря ново място за живота ни. В началото, не исках да се срещам с нови хора – Раша беше в същото положение. Искахме да започнем работа, за да не зависим от никой. Засега ни помагат от имиграционния отдел. Трудно е да си безработен, особено когато и двамата сме били заети години наред.
Какво искаш да правиш?
В началото на 2016 решихме да срещнем реалността и да продължим напред. Изпратих CV-та и сертификати, удостоверяващи опита ни до Червения кръст, искайки някаква доброволческа възможност. Още на следващия ден те ни върнаха отговор по телефона, питайки ни дали можем да посетим среща в Червения кръст, където да се реши как да използват опита ни.
Сега и двамата сме доброволци към Червения кръст, регистрирани в две училища в Малмьо, където учим шведски език преди да ни предоставят пребиваване.
Какво искаш да постигнеш?
На лично ниво, двамата искаме да работим отново и да научим шведски език. На семейно ниво, мечтаем да имаме дом за първи път откакто напуснахме Сирия и да опитаме да направим Юлия горда с нас, когато порасне и разбере решението ни да я доведем тук в Швеция.
Как ще коментираш европейската политика спрямо бежанците днес?
Както споменах по-рано, и двамата работим в агенция, посветена на бежанците. Знаем как мислят бежанците и какво чувстват. Но когато стане въпрос за политики, това е друг въпрос. Споменах, че открихме хора, които симпатизират на бежанците и разбират хуманитарния въпрос, който принуждава хора да бягат от военни зони. От другата страна са хора, които виждат бежанците като проблем и заплаха за европейските култури и общества. Европейската политика се осъществява от хора, избрани от хората си, на първо място. Заради това, ние се интересуваме повече какво мислят хората, отколкото какво решават лидерите. Ако успеем да убедим хората в Европа, това може да има ефект върху всяко решение в бъдеще.
Как ще коментираш самите бежанци?
Повечето от бежанците идват от военни зони и преживяват сериозни неща в своите държави и по пътя си към Европа. Това със сигурност се отразява върху тяхното мислене и държание.
Европейците след Втората световна война преживяват травми и психологически проблеми с години наред. Така че може да си представите ситуацията около хората, идващи от Третия свят, засегнати от война и попаднали в държави, които са напълно различни като манталитет и начин на живот. Ще бъде трудно и някои ще откажат да живеят в такива стандарти. Но вероятно времето ще излекува някои рани и ще видим успешни примери сред бежанците, които да се адаптират в обществото.
Смяташ ли да се върнеш в Сирия след войната?
Не мисля за това. Близкия изток като цяло е бомба с часовников механизъм и не знаеш кога може да избухне. Ако прочетете историята на района, ще откриете, че всяка десетилетия има по 5-6 войни в различни държави в Близкия изток. Това със сигурност ще се отрази по един или друг начин на всички съществуващи страни. Затова предпочитам мирния живот с жена си и детето си и да бъда далеч от всяка потенциална опасност.
Сабрина Трад е завършила Съвременна история в Исторически факултет на Софийски университет и магистър по „Кризи, конфликти и дипломация в съвременната политика“ в СУ. В Университета на Малмьо специализира „Глобализъм и социални промени“. Интервюто със сирийските бежанци е направено в Червения кръст в Малмьо, Швеция, за Форум за арабска култура. Може да подкрепите проекта ни „Хуманитарна помощ за бежанците в България“ като ни последвате във Facebook – тук.
Diwaniya / Forum for Arab Culture 